/Поглед.инфо/ Иран започва да проявява интерес към ядрения въпрос в началото на 70-те години. Международната общност следr ядрените амбиции на Иран от десетилетия. Изправен пред обвинения в стремеж към създаване на ядрени оръжия, в нарушение на задълженията си по ДНЯО, Иран през 2015 г. с група държави (САЩ, Русия, Китай, Великобритания, Франция и Германия) сключи политическо споразумение на Съвместния всеобхватен план за действие за ограничава ядрената си програма.

Сделката беше насочена към ограничаване на ядрените способности на Иран в замяна на премахване на международните финансови санкции и премахване на петролното ембарго. Споразумението трябваше да обхваща период от 15 до 25 години, като се вземе предвид контрола на ситуацията от всички страни.

През 2018 г. обаче, Доналд Тръмп наложи санкции на Иран и се оттегли от споразумението. Освен това, след някои нарушения от страна на Иран, вероятността за по-нататъшно поддържане на това споразумение беше значително намалена.

Необратимият момент стана 2019 година, когато американските военни убиха иранския генерал Касем Солеймани, който тогава беше в Ирак. От своя страна Иран нанесе удари по американски бази в Ирак. Тогава Иран реши да не спазва вече подписаното споразумение.

При новия президент на САЩ ситуацията става все по-благоприятна. Джо Байдън е решен да поднови спазването на това споразумение и да преразгледа санкциите, наложени на Иран.

Това обаче има своите трудности, тъй като Иран продължава да бъде предпазлив от всички действия на САЩ. Сега винаги има трета страна по иранския въпрос, която служи като преговарящ за Съединените щати и Иран.

На фона на този проблем Байдън дори се свърза със Си Дзинпин през ноември. Двамата се опитаха да координират позициите си по преговорите с Иран за подновяването на ядреното споразумение от 2015 г. И двамата държавни глави оцениха положително разговора.

Изборът през 2021 г. на новия президент на Иран Ебрахим Раиси обаче прави задачата много по-трудна. Ебрахим Раиси е твърд консерватор, освен това е под санкциите на САЩ за нарушения на човешките права.

Президентът явно не е в настроение да прави отстъпки и ще се придържа към собствената си позиция докрай. В случай, че Иран не прояви гъвкавост, администрацията на Байдън е готова да прибегне до по-драстични икономически санкции - може би дори до военен натиск от иранска страна.

Що се отнася до Иран и Китай, страните неочаквано станаха партньори в секторите на икономиката и сигурността. Китай започна да инвестира в иранската енергетика и други сектори на икономиката.

„Независимо от промените на международната арена, Пекин ще насърчава развитието на приятелските връзки с Техеран“, каза Ван И.

Руската страна, представлявана от Сергей Лавров, също изрази желанието си да продължи да се спазва Съвместният всеобхватен план за действие.

Водят се преговори във Виена, където се обсъжда възможността за възобновяване на ядрената сделка с Иран. В преговорите участват Иран, Русия, Китай, САЩ, Великобритания, Франция и Германия.

Израел, като съседна държава, е не по-малко заинтересован от обсъждането на иранския ядрен въпрос. Неговият интерес е спирането на развитието на иранската ядрена програма. В противен случай Израел ще бъде принуден да повлияе лично на Иран.

Позицията на Иран е да се съгласи със САЩ за премахване на абсолютно всички американски санкции, включително тези, които не са свързани с ядрения въпрос. Американският лидер каза, че не е в състояние да отмени всички санкции, дори и да иска.

Иранският дипломат Али Багери предложи радикални промени в текста на споразумението, постигнато по време на предишните кръгове от преговори. Европейските представители се противопоставиха на предложените промени в текста, който е готов на 70-80%. Според американски и европейски представители иранската делегация само губи време.

Други страни се надяват, че Русия, Китай и някои арабски страни от Персийския залив ще успеят да убедят Иран да постигне компромис, изоставяйки някои от исканията към администрацията на Байдън.

Според доклада на МААЕ Иран е увеличил запасите си от обогатен уран до 17,7 кг, надхвърляйки допустимата граница от 3,67 кг. Създаването на собствена ядрена програма от Иран не е нищо повече от начин страната да се защити от външни влияния.

Следващите опити на американската страна по някакъв начин да повлияе на Иран, дори чрез премахване на ограниченията и красиви думи за удължаване на споразумението, ще продължат да се провалят.

Разбира се, Иран няма планове да придобива ядрени оръжия. На този етап той не разполага с подходящи инструменти и технологии за това. В бъдеще обаче подобно развитие на събитията е доста вероятно.

Източници:

https://www.mid.ru/foreign_policy/international_safety/disarmament/-/asset_publisher/rp0fiUBmANaH/content/id/428520

https://www.rand.org/blog/2021/06/why-iran-may-be-in-no-hurry-to-get-nuclear-weapons.html

https://www.arabnews.com/node/1930216

https://www.csis.org/analysis/irans-evolving-nuclear-program-and-implications-us-policy

https://trace.tennessee.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1040&context=ijns

Превод: СМ