/Поглед.инфо/ Срещата на високо равнище на НАТО във Вашингтон, посветена на 70-годишнината на Северноатлантическия Алианс, беше замислена като забележително събитие с патосни тостове, истории за успехите, постигнати по формулата „войниците помнят миналите дни“ и други приятности. Нещата станаха в пълно съответствие с афоризма на Черномирдин: „Искахме да стане колкото се може по-добре, а се получи както винаги“. И отново за всичко се оказа… разбира се, Русия.

Всичко започна със срещата на ръководителя на Държавния департамент Майк Помпео с ръководителя на испанското външно министерство Жозеп Борел. Испания, въпреки факта, че е била колонизираща държава от дълго време и безмилостно е експлоатирала териториите, които е контролирала в Латинска Америка, сега се възприема в региона без обида от миналото (неотдавнашният призив на президента на Мексико до Мадрид „да се извини за инвазията преди 500 години“ не се брои).

По отношение на бившите си колонии, пиренейската държава счита себе си за покровител, който трябва да се грижи особено за „по-малките братя“. А отношенията между Венецуела и Мадрид са специални. Причината за това, разбира се, е петролното богатство на тази карибска страна. Испания практически няма собствени запаси от петрол, поради което най-голямата петролна и газова компания в страната – „Репсол“ трябва да обикаля по света, за да търси къде да купи поле или нещо друго. И е ясно, че Венецуела заема едно от приоритетните места в испанската карта на възможните инвестиции.

Тази позиция не устройва Вашингтон, който не се уморява да напомня на всички, че в съответствие с доктрината на 5-ия президент на САЩ Джеймс Монро, Америка е изключително за американците и европейците нямат място в нея. В съответствие с този постулат, Помпео, на срещата си с Борел, която се проведе в навечерието на срещата на високо равнище на НАТО, предложи Испания да говори открито на правителствено ниво с ръководството на „испанските петролни компании, които работят във Венецуела за необходимостта да спрат бизнеса си с режима на Николас Мадуро“.

„Има испански петролни компании, няма да ги назовавам, които подкрепят определени дейности във Венецуела. Тази дейност може да създаде проблем със санкционния режим, който Съединените щати са установили за тази страна“, е коментарът на Борел.

От 94 испански предприятия, регистрирани към началото април в Испанската търговско-промишлена палата във Венецуела, само „Репсол“ е включена в индустрията на природните ресурси. Самата „Репсол“ е една от най-големите компании в Испания, тя е една от основополагащите компании и е един от флагманите на испанската фондова борса IBEX35. Тези данни са напълно достатъчни, за да се отгатне защо Борел отказва да помогне на Помпео. Разбира се, ние сме приятели с Щатите, но печалбата е по-скъпа – така може да се преведе отговорът на испанския министър на цветен, рационализиран, ежедневен език.

Словесната престрелка не приключи дотук. Продължението вече е осъществено в рамките на форума, когато мненията на Помпео и Борел отново зазвучаха коренно различно. Трябва да се каже, че още преди юбилейната среща беше ясно, че американците ще се опитат да я превърнат от „банкет по случай 70-годишнината“ в „недругарски съд” над Русия.

И най-вече заради присъствието ѝ във Венецуела и подкрепата на режима на Мадуро „със същите цели, които бяха следвани при подпомагане на режима на Башар Асад в Сирия“. Руският въпрос всъщност се превърна в основната точка на дебата на срещата на високо равнище и необходимостта от оказване на натиск върху Боливарианската република се вписва органично в този разговор.

Колкото и да е странно, нямаше единодушие по отношение на необходимостта от „обсъждане и осъждане“ на Венецуела, която да бъде поставена в центъра на строгия надзор и контрол от страна на НАТО на срещата на високо равнище. И причината за това беше отново испанският външен министър, който каза, че „Венецуела не е член на НАТО, така че няма причина да го обсъждаме на срещата на лидерите на съюза“. Именно с това изкара окончателно Помпео от кожата му.

И положението придоби окраските на „връзката на Иван Иванович с Иван Никифорович“, тоест ръководителите на дипломациита на Испания и САЩ, информацията за подписването на „Репсол“ на меморандум за намерения с най-голямата руска частна газова компания „Новатек“. Документът, подписан на 2 април, съобщава, че страните са постигнали споразумение за възможни покупки на испанската нефтена и газова компания на руски втечнен природен газ (ВПГ). Предполага се, че бъдещият договор по проекта „Арктик ВПГ-2“ ще бъде валиден за 15 години с обем на снабдяване от най-малко един милион тона газ годишно.

Тази информация обяснява не само непреклонността на Борел, но и гнева на Помпео. Руският LMH вече представлява достойна конкуренция на САЩ и това беше изразено по начин, възприет на Запад като „шамар за Америка” - на 24 януари 2018 г., според навигационния портал „Маринтрафик“, в Бостън пристига танкерът Gaselys с партида газ, произведен на Ямал. По време на ужасното студено време в този регион САЩ нямаха достатъчно гориво, за да доставят топлина, а местният газ на САЩ се оказа по-скъп от руския.

След като научи за перспективите за внедряване на руския ВПГ в Европа с помощта на „Репсол“, ръководителят на Държавния департамент просто се разгневи и се изпусна (в сдържана, дипломатическа форма), като каза от подиума, че „Русия трябва да напусне Венецуела“.

Испанският главен дипломат отговори по-спокойно, като заяви, че „сто руски военни не представляват никаква опасност за никого и дори ако броят на тези военни нарасне до още триста или четиристотин, това също не е причина за безпокойство и страх“.

„И като цяло се събрахме на форума на НАТО не да участваме в приказки, целящи обсъждане на проблемите на целия свят. Контингентът на Алианса не присъства във Венецуела, което означава, че няма смисъл да обсъждаме нея и всичко свързано с нея“, допълни Борел.

С това господата Помпео и Борел се разделиха. Дали несъгласието на испанския външен министър с позицията на ръководителя на Държавния департамент по отношение на Русия означава, че Мадрид е чул гласа на разума, който призовава към сътрудничество с Москва, вместо да се поставят взаимни санкции? Появиха се срамежливи намеци за това.

* Благодарим за всяка подкрепа за Поглед.инфо и ПогледТВ. Тя е много ценна за нас и ни помага да бъдем независими. /Прочетете долу/

Превод:  В.Сергеев