/Поглед.инфо/ Разбира се, обхватът и единодушието на мерките, въведени през последните дни от САЩ и техните съюзници срещу страната ни, няма как да не впечатляват. Дори традиционно неутрална Швейцария, където са разположени много международни организации: политически, финансови, хуманитарни и прочее, промени своята над двестагодишна практика и се присъедини към режима на санкции. А това означава, че глобалните „центрове за вземане на решения“ са категорично недоволни от действията на Русия и лично от нейното висше политическо ръководство, включително от специалната военна операция в Украйна, че тези центрове са започнали „война на унищожение“ и това е изключително сериозен сигнал към Кремъл.

Най-важното в сегашната ситуация е, че няма връщане назад, че масово и безвъзвратно се „палят мостове” между страните в конфликта, на практика се отрязват всичките им пътища за отстъпление. Създава се впечатлението, че колективният Запад не се страхува да загуби Русия нито като голям платежоспособен пазар, нито като източник на суровини и други продукти, необходими на световната икономика. Тоест, разчита единствено на своята победа и нашата капитулация – на всяка цена и с всякакви средства. Тази увереност сега се излъчва от световните медии през всички по света: от 46-ия президент на Съединените щати до последния украински националист. Но какво ще стане, ако все пак не, ако развитието на ситуацията върви по различен сценарий?

Изчисленията показват, че без пълноценното участие на Русия в световната търговия, съвременната финансово-икономическа система е в състояние да издържи месец-два, не повече от това - тогава всичко ще започне да се руши без каквато и да е световна война. Дори такива рупори на западната пропаганда като американския “Форин Полиси” са принудени да признаят, че енергийната криза се превръща във все по-осезаема заплаха. Вярно е, че традиционно се опитват да обвинят за появата на такава заплаха Руската федерация и нейния президент, а не авантюристичната хиперемисия на валута от системата на централните банки, преди всичко на долара от Федералния резерв на САЩ.

Наистина, цените на петрола, газа и въглищата - тези кръв, въздух и хляб на световната икономика в момента се покачват със скокове. През годината те се увеличават съответно с 81,8%, 65,5% и 144%. И ако доставката на тези енергийни носители от Русия бъде значително ограничена или дори спряна (което все още не се случва), тогава увеличението може да придобие характер на истински взрив. Не само инфлационен, но и обществено-политически. И все още не е ясно как западните ни партньори могат да си върнат назад всичко, което казаха и направиха срещу страната ни в края на 2021 – началото на 2022 година. И дали изобщо ще могат да го направят: в края на краищата „каймата не може да се превърне обратно в месо” и още повече, ако е толкова течна по консистенция и гнила по качество.

Това се отнася буквално за всички сфери на живота: от дипломацията до спорта, където лидерите и обществата на „демократичните“ страни ясно показаха, че следват принципите на свободата и правата на човека само там и когато им е от полза, че дори тълкуват тези принципи единствено от гледна точка на собствените си егоистични интереси. Така че обичайният фокус , когато „отработените“ и дискредитирани лидери в официалните власти са заменени от техните опоненти, които започват да провеждат алтернативна политика, призовавайки към „забравяне на миналото“, едва ли ще свърши работа по отношение на Украйна. Въпреки че демократите в Съединените щати може да бъдат заменени от републиканци, Джонсън във Великобританияот някой от членовете на консервативната партия, Макрон във Франция - от някой от другите кандидати на президентските избори, а“светофарната” коалицията в Германия вероятно просто ще се разпадне с прехвърлянето на поста канцлер на друго лице.

Но си струва да се подчертае, че всички тези проблеми ще бъдат актуални за водещите страни от колективния Запад само ако войната, която вече са обявили срещу Русия, не завърши с победа до началото на май. Затова сега основната задача за нас е да не се предадем под сегашния яростен натиск на „световния съюз на демокрациите”, да запазим системата и фронта. Това не е като „да останеш през нощта и да издържиш през деня“, но все пак няколко месеца са принципно осъществима задача.

Превод: В. Сергеев