/Поглед.инфо/ Чудовищното убийство на журналиста Джамал Хашокджи не е единственото престъпление, извършено от саудитските специални служби. За тези цели Саудитска Арабия има специални ликвидационни части, така наречените тигрови екипи. Как действат тези хора, кого вече са ликвидирали и какви още поръчкови убийства са разпространени в тази страна?

Престолонаследникът на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман (накратко МБС) проведе извънредно заседание на специалния разузнавателен комитет. Това е декоративен консултативен орган, призован да координира работата на Службата за общо разузнаване (СОР – „Рийасат аль-Истихбарат ал Амма“) - единствената разузнавателна структура на Саудитска Арабия, която всъщност е подчинена единствено на първия човек в страната и на  никой друг.

МБС обяви начало на реформата на разузнаването, чиято структура и функции останаха непроменени още от далечните времена, когато британците започнаха да създават на празни дюни държавните структури на пустинно-петролното царство. По-късно британците си тръгват и саудитското разузнаване започва да се контролира от ЦРУ, но влиянието на американците върху СОР изчезва бързо. Интересите на Риад и Вашингтон започват да се отклоняват радикално на фона на успехите на израелската армия в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век, както и по време на петролната криза, провокирана от саудитците в отговор на израелските победи.

Сега МБС проведе редица съкращения в структурата на COP, но като цяло тези мерки изглеждат като декорация на фона на антисаудитската кампанията в Съединените щати и Европа, нещо като обръщение към общественото мнение. Това е саудитската форма на отговор на убийствените обвинения на опозиционния журналист Джамал Хашокджи.

Своите длъжности загубиха съветникът  престолонаследникът генерал Ахмед Асири и съветник на царския кабинет в ранг на министър Сауд ал-Кахтани. Смята се, че това са хората, които са най-близки до МБС, които отговарят за всичките му военни и политически проекти, особено войната в Йемен. Ал-Кахтани например контролира цялата пропагандна и информационна система на царството, създадена от МБС по време на войната в Йемен. Наричат го „демонът от „Туитър“. Ал-Кахтани създаде системата за манипулиране социални мрежи на арабски език. Западните медии открито сравняват действията на ал-Кахтани с тези на „руските хакери“, като твърдят, че почти копира „методите на работа на ФСБ и ГРУ“ в социалните мрежи.

Ал-Кахтани е млад и с волеви характер. Смята се, че той е нещо като съветник на престолонаследника. Особено важна е ролята му по време на „царската битка“ за власт през последните две години и съпротивата срещу чуждите сили, опитващи се да влияят върху баланса на властта в кралското семейство, предимно от Катар и Иран.

Генерал-майор Ахмед Асири изпълнява допреде седмица длъжността заместник-началник на Службата за общо разузнаване, но също така се смята за „лице“ на войната в Йемен. Той е този, който съобщи началото на саудитското нахлуване в Йемен и който изрече най-резките, дори и човекоядни и расистки изказвания по адрес на йеменците.

Предполага се, че генерал Ахмед Асири е отговорен за идеята за формиране на така наречените „Тигрови екипи („Фергах ал Намр“), групи от ликвидатори измежду саудитските гвардейци и  привилегировани родове войски, особено авиацията (самият Асири идва от противовъздушната отбрана). От официална гледна точка „тигрите“ не са включени в структурата на СОР, тъй като те не изпълняват задачи за тази официална организация, а „лични задачи“ (които най-вероятно са от името на МБС или самият крал Салман, но никога не са били записани на хартия) , Екипите се състоят предимно от военен персонал, а не от персонала на саудитското разузнаване.

Непряко потвърждение за това е списъкът на 18 души, обвинени в убийството на Хашокджи, което Турция иска да екстрадира. Почти половината от тях са офицери на Кралската гвардия, един е служил в личната охрана на принца, а друг е лейтенант от военновъздушните сили (умира в Риад при автомобилна катастрофа на втория ден, след като долeтя от Турция).

До убийството на Хашокджи „Тигровите екипи” са се появявали няколко пъти. В началото на тази година живеещият в Канада саудитски видеоблогър Омар Абдулазиз е поканен в саудитското консулство във Ванкувър „за получаване на нов паспорт”. Абдулазиз заподозира нещо гнило, записва своите многочасови преговори със служителите от консулството и в крайна сметка не отива „за паспорт”, с което най-вероятно си спасява живота.След неговия отказ да се яви в консулството на Саудитска Арабия са арестувани неговите роднини и няколко близки приятели. Тогава Абдулазиз предава записите от разговорите със саудитците във Washington Post, но при това, наистина, никога не твърди публично, че са го заплашвали с убийство. Него само го примамват в сградата на консулството.

Няколко източници смятат, че това е някаква обща схема по отстраняване на журналисти и блогъри чрез каненето им в консулствата, която „сработва успешно за първи път” при Хашокджи. Просто е нямало къде да отиде: без документи за развод той не може да се ожени отново, а да живее в Канада без саудитски паспорт, бивайки политически бежанец и опозиционен блогър, публикуващ сатирични клипове за саудитското семейство е нещо напълно реално.

През ноември 2017 г. на границата с Йемен катастрофира хеликоптерът на принц Мансур бин Мукрин, син на бившия престолонаследник Мукрин бин Абдулазиз – предишният престолонаследник, който е свален от тази позиция от крал Салман в полза на МБС. Забележимо е, че именно принц Мукрин от 2012 г. ръководи саудитското разузнаване. Съответно неговият син Мансур е братовчед на настоящия престолонаследник, заема поста съветник на Хранителя на двете светини (втората след краля титла на ръководителя на Саудитска Арабия, което го прави претендент за ролята на халиф на всички мюсюлмани на света) и напълно може да разчита на позицията престолонаследник. Пречи му единствено произхода на баба му – йеменка. Това е черна точка в „таблицата с ранговете” за хиляди принцове от династията Сауд.

Катастрофата на хеликоптера на принц Мансур и досега не е разследвана. Въртят се слухове, че той е просто свален от „Тигровия екип” след станалата знаменита „разпра над принцовете”, която МБС извършва през ноември 2017 г. в рамките на борбата за власт- Може би принц Мансур да се е опитвал на личния си хеликоптер да избяга от страната, но „тигрите” да са го свалили, когато излита от Мека.

Със сигурност на съвестта на „Тигровия екип” тежи смъртта на известния съдия от висшия шериатски съд шейх Сюлейман Абдулрахман ат Туният, който загива след инжекция с неизвестен вирус по време на рутинно посещение на болница. Предполага се , че е заразяването със смъртоносна болест като СПИН е една от практикуваните от „Тигрите” техники. Прякото убийство като че ли не влиза в „препоръчителния списък с методи”, в който основно влизат организирането на автомобилни катастрофи, организирането на компромати (например от хомосексуалистки характер), които завинаги да дискредитират човека. Само че при Хашокджи нещата не се случват както трябва.

Саудитското разузнаване не прибягва към такива методи преди формирането на „тигровите отряди”. В Риад традиционно смятат, че всички на света се оправя с пари и взаимоотношенията на СОР с външния свят се свеждат до подкуп и финансиране на различни групировки.

При това за няколко десетилетия на саудитците се лепва репутация на жестоки по източен начин убийци, но „на частна практика”. Основно жертви ставата момичета и жени, „погледнали на Запад” и опълчили се против приетите в кралството правила за личен живот или против техните семейства, особено по въпросите за женитбата. Жертвите на „убийствата на честта” стават тези момичета, които се опитват да се омъжат за европеец или американец въпреки мнението на главата на семейството. В страната, където дори принцесите се омъжват на 15 години за мъже, които не са виждали и веднъж (принцеса Сахаб, омъжена за престолонаследника на Бахрейн Халид бин Хамад ал Халифа), „убийствата на честта” се възприемат като нещо обичайно. И дори като семейно задължение, което се възлага на старите братя.

Четирите братовчедки на действащия престолонаследник МБС, дъщери на бившия крал Абдула, принцесите Сахар, Маха, Хала и Давахир почти 16 години (до 2014 г.) се намират под домашен арест. При това с бунтуващите се дъщери на краля се държат крайно жестоко по лично разпореждане на баща им. Достига се до там, че не им дават 25 дни поред храна и чиста вода и те губят по 10 килограма всяка, докато майка им не се принуждава да протестира пред саудитското посолство в Лондон. Освобождават и едва, когато баща им, намиращ се в последния стадий на рака, вече не ръководи ситуацията в страната. Още една негова дъщеря, принцеса Нора, загива през 1990 г. в много странна автомобилна катастрофа.

Отделен разказ заслужава историята на още една дъщеря на крал Абдула – принцеса Файза. Тя не е бунтарка, омъжва се за избраник на татко си (за втори братовчед) и благополучно ражда внуче на краля – принц Сауд бин Абдулазиз бин Насър, заем своето място сред топ тридесет на списъка с престолонаследниците. И всичко щеше да е дреболия, ако принц Сауд не водеше странен начин на живот. Живее основно в Лондон, превръщайки се в карикатура на арабски принц със златна тоалетна чиния, „Мазерати” и раздаване на хилядарки за запои по дискотеки. Живее в хотел „Лендмарк” със слугата си Бандар Абдулазиз, което в Саудитска Арабия предполага смърт чрез обезглавяване. В края на краищата през 2010 г. на основа ревност (според заключенията на Сконланд Ярд принц Сауд получава някакво „сексуално послание” на мобифона си) той убива слугата си в хотелската стая със златната тоалетна чиния. Лично го заколва, без да привлича „Тигровия екип”.

Принц Сауд трябва да бъде изпратен в Саудитска Арабия, където според споразумението между Лондон и Риад трябва да лежи до живот. Но принц Сауд иска да остане силно в английски затвор, защото Риад просто може да пренебрегне договореностите и да му отреже главата не за убийството на слугата, а за хомосексуализъм. И от правна гледна точка това е напълно реално, защото ще има ново обвинение, по което не е съден от британския съд.

Майка му, принцеса Файза просто изчезва. Също така завинаги е разрушена кариерата на баща му принц Абдулазиз бин Насър, защото той „поражда мръсна кръв”. Странно е как са се сетили за това след три поколения кръвосмесителни бракове.

При ситуация, когато принцесите-носителки на кръвта могат с десетилетия да бъдат държани на хляб и вода, цената на живота на жените от нисък произход направо се приближава до нулата. В този контекст откритите в река Хъдсън тела на две саудитски момичета (23-годишната Ротана и 16-годишната Хала Фареа) не става нещо сензационно в криминалната хроника на САЩ. Просто изплуват от водите твърде рано, докато шумът около убийството на Джамал Хашокджи не стихва. Майка им твърди, че е получила заповед от консулството на Саудитска Арабия да се върне в родината, защото дъщерите ѝ уж са поискали политическо убежище в САЩ.

По-рано „убийствата на честта” се премълчават в САЩ. Загиналите като правилоне са граждани на САЩ, а подозираните често притежават дипломатически имунитет. А и сега свързването на гибелта на сестрите с генералното консулство на Саудитска Арабия в Ню Йорк произтича от думите на майката. Те имат още и по-голям брат, който също може да се обвини за „убийство на честта”.

Напълно е възможно, че „Тигровите екипи”, както и „убийствата на честта” в Риад да се постараят да стоварят на генерал Асири, който верноподанически ще поеме върху себе си обвиненията, за да предпази престолонаследника от удара. Освен това е възможно всичко да е истина. Асири напълно може да е поел върху себе си по-големи правомощия, отколкото му се полагат по длъжност. Ненапразно „Тигровите екипи” да са се формирали лично от гвардейците и лично контролираните от него пилоти.

Друг е въпросът, че всички тези истории нагледно демонстрират доколко саудитската династия е откъсната от реалния живот извън пределите на кралството. Безкрайната вяра в ненаказаността, породена от убедеността, че парите са всесилни, деформира представата за реалност, с която саудитците така и така не се отличават. Представата за престолонаследника МБС като за велик реформатор засега се основава единствено върху чисто декоративни промени и на миналогодишното „пребиване на принцовете”. Би било странно да се очакват от МБС реформи в духа на американската демокрация, но присъстват всички основания да се смята, че МБС в крачка ще трябва да коригира своите представи за световното устройство.

Но „Тигровите екипи” засега не са премахнати, защото те официално и не съществуват. А техните методи за работа са типично средновековни, но се извършват в реалностите на XXI век дори и без модернизиране на технологиите.

Саудитците, например, откровено игнорират обичайните методи на конспирация, свързани с подслушващите устройства и електронни методи на следене. Тях никой явно не ги е учил на това, а прословутата връзка между саудитското и американското разузнаване е всъщност едностранен път. Те нищо не учат от ЦРУ, а просто използват информацията, споделяна с тях от белите хора. Някой път това ще приключи с провал къде-къде по-голям от делото с убийството на Джамал Хашокджи.

Превод: В.Сергеев