/Поглед.инфо/ Отишлата си година се ознаменува с ново захлаждане на отношенията със Запада, а нашият диалог с Вашингтон почти угасна. На този фон особено ярко изглежда победата на руската стратегия в Близкия изток и Сирия. Именно благодарение на руското участие през 2018 г. в голяма част от Сирия се възцари мир. Доколко успешно нашата страна отговаря на външнополитическите предизвикателства на другите направления?

Приключи 2018 г.- забележителна поне с това, че всички конфликти и войни на земята изглеждат ограничени, локални и за щастие не прераснали в нещо по-голямо. Що се отнася до политическата палитра, то тя е наистина пъстра откъм събития.

Генералният директор на Руския съвет по международни дела (РСМД) Андрей Кортунов смята, че някои външнополитически задачи на нашата дипломация са останали неизпълнени. Но не всичко, за жалост, зависи от Русия.

„Всички се надявахме, че тази година ще донесе позитивно пречупване в руско-американските отношения, имаше надежди за среща между Путин и Тръмп”, заяви експертът пред „Взгляд”. „Надявахме се, че в Щатите по някакъв начин ще се успокои ситуацията. Но нищо такова не се случи. Срещата в Хелзинки се състоя, но тя не даде позитивни резултати. Санкциите се засилиха, а освен това САЩ на практика решиха да излязат от Договора за ракетите със среден и малък обсег”.

Директорът на Съвета по външна и отбранителна политика Фьодор Лукянов смята, че тази година се е случила окончателната деградация на нашите отношения с различните части от Запада. Случи се „прекратяването на каквато и да е съдържателна комуникация със САЩ” с едно изключение - Близкият изток и Сирия.

„Останалият дневен ред изчезна и формите на връзка със САЩ се превърнаха в някакъв фарс”, смята Лукянов, допълвайки, че отношенията с ЕС са навлезли в безизходица по причини, различни от тези с американците, но резултатът е същият. „Европа напълно се потопи в своите вътрешни проблеми и максимумът в активността на руското направление е начин за вътрешна консолидация, но не и повече. Никакви сили и енергия няма за Русия в Европа”, убеден е политологът.

Предизвикателство за Москва е фактът, че „руската страна все още не е разбрала докрай, че в тази насока нищо няма да се случи и дори не трябва да ѝ обръщаме внимание, да хабим време и усилия.

История на успеха на Москва

Затова пък Русия е постигнала големи успехи в източно направление. „Достигнахме 100 милиарда долара търговия с Китай, това не е никак зле и пред нас се откриват нови перспективи. Тази година ШОС бе разширена, влязоха Индия и Пакистан. Това създава и определени сложности, но и много други нови възможности. Има движения и по отношение на Япония,”, заяви Кортунов.

А миротворческата мисия на Корейския полуостров е честно казано неуспешна, признават експертите. Преди година, когато Пхенян силно и публично се скара с Пекин, възникна шанс за засилването на ролята на Москва.

„Имаше момент, когато Русия имаше най-добрите отношения с КНДР от всички велики държави, които така или иначе бяха задействани в конфликта. Но през март-април отношенията между Пекин и Пхенян започнаха да се поправят. И стана очевидно, че именно Пекин има най-важната роля в този преговорен процес”, смята Кортунов.

Впрочем, през лятото Тръмп реши да излезе на двустранен формат – пряко да общува с Пхенян, заобикаляйки китайците.

„Засега позицията на Тръмп се заключва в това, че той сам ще успее да се договори със севернокорейския лидер Ким. Единственото, от което се нуждае, е всички останали (Китай, Русия, Южна Кория) дружно да натискат по Пхенян в случай, че КНДР се опитва да саботира постигнатите с американците договорености”, смята Кортунов.

Но това не значи, че Русия не може да изиграе някаква роля. Имаме свои позиции и свои контакти. В резултат ние ще се върнем към многостранен формат.

Към основните външнополитически загадки трябва да се отнесе ситуацията, възникнала около „Ислямска държава”. Преди година изглеждаше, че тази групировка е почти разбита. Но след това натискът върху нея отслабна. Препъникамък остава въпросът с кюрдския анклав в Африн, въпросът с настъплението на Асад в Северна Сирия.

„Фронталното настъпление, подобно на щурма на Алепо, би довело до значителни цивилни жертви. Смятам за по-скоро добро това, че са се отказали от подобно настъпление. Това ще позволи да се води по-прецизна стратегия, ще позволи минимизирането на жертвите, да се избегнат провокациите с използването на химическо оръжие”.

Но-най-важното е, че в такъв случай ще се избегне разрив между Русия и Турция, почти неизбежен, ако силите на Асад доразбият „Ислямска държава” Нали тази групировка, смята Кортунов, „е течаща работа, като живак, ние можем да прочистим някой участък, но „Ислямска държава” може да се появи на друго място”, затова просто военната победа не е достатъчна.

„Нужна е политическа, социална победа, а това значи, че трябва да се мисли за реконструкцията на Сирия след конфликта”, смята Кортунов. Но при всеки случай успехът в борбата срещу „Ислямска държава”, постигнат със съвместните усилия на всички страни, от Русия до САЩ, е несъмнен.

„Сирия е наш успех. Никой не предполагаше, че започнатата преди три години сирийска операция ще доведе до толкова значими резултати, след които Русия ще се разглежда като най-влиятелната държава в целия Близък изток”, заяви Лукянов пред „Взгляд”.

Трудности със съседите по ОНД

Говорейки за резултатите от дипломатическите усилия на Русия на постсъветското пространство, експертите споменават на първо място Украйна, Беларус и Армения.

„Основните предизвикателства за нас, както и преди, идват от югозапад, тоест от Украйна. Може да се каже, че отношенията дори се влошиха. Но е добре, че не се достигна до крайни действия, тоест до преки сблъсъци. Това успяхме да не го допуснем”, заяви пред „Взгляд” заместник-директорът на Института за страните от ОНД Владимир Жарихин.

В отношенията с Минск ситуацията достига до момента на истината. Колкото и Лукашенко да говори за братство и съюзничество, за това трябва да се изпълнят тези условия на интеграция, поставени в договора за Съюзната държава, смятат експертите.

Според Жарихин, Лукашенко не желае да изпълни поетите върху него политически задължения, но при това иска от Русия изпълняване на всички икономически задължения.

„Парадокс: главният съюзник на Русия не признава териториалната цялост на Русия, не признава Крим за руски. Но при това иска Русия да смята Беларус в икономическо отношение за своя част. Не може така”, обобщава експертът.

Отношенията с Армения също не са съвсем наред. „В Ереван се смени властта, но Армения се намира в по-сложна геополитическа ситуация, която ограничава движението на Ереван на външнополитическата арена. Армения просто не може да си позволи да се скара с такъв съюзник като Русия. Това би било безумие. Но Армения понякога допуска не толкова неприятелски, колкото неумели жестове, предизвикани от недостатъчния опит у екипа на Пашинян”, обобщава събеседникът.

„Мисля, че следващата година като цяло всичко ще бъде наред. На някакво равнище ще се постигне компромис с Беларус, арменските власти също се успокояват. Но общата ситуация на света не способства задълбочаването на интеграционните инициативи в постсъветското пространство”, допълва Жарихин.

ПРевод: В.Сергеев