/Поглед.инфо/ Каква е причината за тази най-продължителна война в историята на СССР? Причината трябва да се търси много преди началото на въвеждането на съветските войски, а именно през 1973 г. Тогава крал Захир Шах беше свален от власт в Афганистан. Властта преминава към неговия роднина Мохамед Дауд, който обявява Кралство Афганистан за република.

Режимът на Дауд обаче не продължи дълго. През 1978 г. се провежда Саурската (Априлската) революция и новата власт става Народнодемократичната партия на Афганистан (НДПА), която провъзгласява Демократична република Афганистан (ДРА).

Афганистан, съгласно изявленията на неговото партийно ръководство, започна да строи социализъм. В Москва това беше посрещнато с повишено внимание. В съветското ръководство се оказаха много поддръжници на „скока“ на Афганистан от феодализъм към социализъм.

И това става в страна, където преобладаваха феодалните отношения, имаше противопоставяне на различни етнически групи, кланове, родове и племена, цареше бедност, неграмотност и фанатична религиозност, където имаше 40 хиляди джамии и около 300 хиляди имами. Всъщност именно те управляваха страната, проповядвайки исляма в най-консервативните му форми.

Може би това беше първата грешка на по-възрастните съветски лидери, които виждаха света през призмата на примитивното разбиране на марксизма. В крайна сметка, само по голямо недоразумение, режимът, установен в Кабул, можеше да се квалифицира като социалистически.

В самата НДПА се изостри вървящата от дълго време борба между фракциите „Халк“ (лидери - Нур Мохамад Тараки и Хафизолла Амин) и „Парчам“ (Бабрак Кармал). В страната, по същество, аграрната реформа се провали, тя се тресеше от репресии, нормите на исляма бяха грубо нарушавани, при пълното неразбиране на социалистическите идеи от племената, провалиха се опитите да се подреди обществения живот по образ и подобие на СССР. Опозицията масовизира редиците си. Недоволството растеше.

Пущунските племена се разбунтуваха. Потокът от бежанци към съседните страни се увеличи. Започва нахлуване на банди от Пакистан, избухва гражданска война, чиято кулминация е антиправителственото въстание на 15 март 1979 г. в Херат, третият по големина град в Афганистан.

Не виждайки друга възможност да остане на власт, Тараки поиска от СССР да изпрати войски, за да предотврати най-лошия сценарий. По-късно подобни искания се повтарят още няколко пъти и идват не само от Тараки, но и от други афганистански лидери.

През септември 1979 г. Амин концентрира цялата власт в страната. По негова заповед Тараки е убит, започва физическото унищожаване на привържениците на Тараки и Кармал. Броят на жертвите надхвърля 50 хиляди души. Опозицията вече контролира 92% от територията, нейните въоръжени формирования възлизат на 40 хиляди души, започна демонстративно натрупване на американски военни сили в Персийския залив и на остров Диего Гарсия: авиация, флот, сили за бързо реагиране.

Тук трябва да се отбележи, че ситуацията в света и в Близкия и Средния изток в края на 70-те години се формира не в полза на Съветския съюз, чиито позиции отслабваха. Възможната загуба на "социалистически" Афганистан беше възприемана в Москва изключително болезнено.

В същото време САЩ полагат усилия да въвлекат СССР във войната в Афганистан. Така съветникът на президента Картър по националната сигурност Збигнев Бжежински години по-късно разказва, че президентът Картър, още преди въвеждането на съветските войски, подписва тайна директива на 3 юли 1979 г. за предоставяне на тайна помощ на противниците на просъветския режим в Кабул. Това, по думите на Бжежински, трябва да доведе до военна намеса на Съветите.

Съединените щати, по мнението на Бжежински, не са принудили руснаците да се намесят, но целенасочено са увеличили вероятността СССР да го направи. „Тази тайна операция беше брилянтна идея. Тя направи възможно примамването на руснаците в афганистанския капан. Когато Съветите официално преминаха границата, аз писах на президента Картър: „Сега имаме възможността да осигурим на СССР негова собствена война във Виетнам.... Всъщност Москва трябваше да води непоносима война в продължение на почти десет години, конфликт, който доведе до деморализация и в крайна сметка до разпадането на съветската империя “, говори Бжежински.

През септември 1979 г. Хафизула Амин, след като отстрани президента Тараки, възглави афганистанското правителство и пое кормилото на властта, започна брутални политически репресии, които допълнително дестабилизираха ситуацията в страната и заплашваха СССР с нестабилност на южната граница на страната.

Съветското ръководство беше още по-притеснено от външната политика на Амин, който беше все по-склонен към сътрудничество със Запада и САЩ. Беше решено да се поеме контрола над ситуацията, да се елиминира Амин, да се постави „свой“ предсказуем лидер и да се изпратят войски в подкрепа на афганистанския народ.

Министърът на външните работи на СССР А.А. Громико първоначално се противопоставя на предоставянето на военна помощ на Афганистан, но не успява да защити позицията си. Поддръжниците на въвеждането на войски в съседната страна, на първо място, министърът на отбраната Д.Ф. Устинов тогава има не по-малко влияние.

Генералният секретар на ЦК на КПСС Л.И. Брежнев започна да клони към насилствено решение на въпроса. Нежеланието на други членове на висшето ръководство да оспорват мнението на първото лице, заедно с неразбирането на спецификата на ислямското общество, в крайна сметка предопределиха приемането на необмислено решение за изпращане на войски.

Документите показват, че съветското военно ръководство (с изключение на министъра на отбраната Д. Ф. Устинов) е мислило достатъчно разумно. Началникът на Генералния щаб на въоръжените сили на СССР, маршалът на Съветския съюз Н.В. Огарков препоръчва да се въздържат от опити за решаване на политически въпроси в съседната страна с военна сила.

На 8 декември 1979 г. се провежда заседание на „малкото Политбюро“ в състав: председателят на КГБ на СССР Ю.В. Андропов, министърът на външните работи А.А. Громико, главния идеолог M.A. Суслов и министърът на отбраната маршал Д.Ф. Устинов. След много колебания беше решено да се въведе малък контингент от 75 - 80 хиляди души в ДРА. За кратък срок.

На 10 декември те се срещат отново, като канят началника на Генералния щаб маршал Николай Огарков, който се противопоставя на въвеждането на войски. Маршал Устинов остро го срязва: „Вие какво, ще учите Политбюро? Вашата работа е да изпълнявате заповеди."

Взето е политическото решение за изпращане на ограничен контингент от съветски войски (ОКСВ) в Афганистан. Целите на въвеждането на войските в съседната страна и методите на техните действия не бяха определени.

Първите съветски части преминават границата на 25 декември 1979 г. в 18.00 часа местно време. Парашутистите са транспортирани по въздух до летищата Кабул и Баграм. На 27 декември вечерта специални групи на КГБ и отряд на Главното разузнавателно управление проведоха специална операция „Буря-333“.

В резултат на това е превзет дворецът Тадж Бек, където се намира резиденцията на новия глава на Афганистан Х. Амин, а самият той е убит. По това време Амин е загубил доверието на Москва във връзка с организираното от него сваляне и убийството на Тараки и постъпилата информация за сътрудничеството му с ЦРУ. Бързо беше официален изборът на генерален секретар на ЦК на НДПА Б. Кармал, който нелегално пристигна от СССР предния ден.

Операцията за "предоставяне на международна помощ на афганистанския народ" се проточи 10 години. Почти 15 хиляди съветски войници и офицери са убити в афганистанската война.

Превод: ЕС