/Поглед.инфо/ Напрежението около украинската криза расте. Диванните стратези в социалните мрежи и всякаквите му там институти плашат с призрака на предстояща война. Хората са притеснени и чакат разговора във видеоформат на Путин и Байдън на 7 декември. Страните ясно изразиха позициите си по това отношение. Путин каза, че разширяването на НАТО в Украйна е „червената линия“, която Руската федерация няма да позволи да бъде премината, а Джо Байдън, отивайки в Кемп Дейвид за уикенда, обеща да подготви такъв „пакет от условия за руския президент, че той няма да може да устои."
Експертите бързат да отгатнат съдържанието на този пакет и виждат като най-болезнена точка за Москва изключването на Русия от международната платежна система СУИФТ. Не говорят за голяма война, тъй като за всички е очевидно, че това представлява смъртна опасност за цялата планета. Дори и най-лудите в Пентагона разбират, че руските въоръжени сили не могат да бъдат уплашени. Боеспособността на руската армия и нейното оборудване я правят опасен враг.
Но военни действия под формата на провокации на въоръжените сили на Украйна срещу ЛНР и ДНР са напълно възможни, стига „големите чичовци“ да не се намесят в въпроса. Но дори тази малка война днес е неизгодна за НАТО, който взе Украйна под крилото си, а въоръжените сили на Украйна започнаха да представляват жалък клон на НАТО по отношение на въоръжението, обучението, военната координация и прочее. Ако се окаже, че милициите успяват да посрещнат достойно провокацията и успеят да накажат агресорите, ефектът няма бързо ще се отрази на цялостния имидж на НАТО. Алиансът би се справил по-добре без локални сблъсъци. Освен това поражението на въоръжените сили на Украйна отново ще разклати ситуацията вътре в Украйна и центробежните тенденции там само ще се засилят.
Затова, въпреки заплахите за ужасни наказания и санкции, вътрешният глас на лидерите на блока тихо ги призовава към мирно разрешаване на ситуацията. Само как да я разрешат? Дали да се съгласят с исканията на Путин и ще се откажат от по-нататъшното интегриране на Украйна в западните структури? За Запада това ще бъде чисто историческо поражение. Русия вече де факто демонстрира, че Украйна е зона на нейните национални интереси и не възнамерява да се откаже от превръщането ѝ в приятелска сила.
И какво става с плановете за създаване на плацдарм за удар по Руската федерация? Тези планове трябва да бъдат изоставени. След преврата в Киев през февруари 2014 г. Русия търпи подривната дейност на украинския режим почти 8 години и вече не възнамерява да го прави. Тя има лостове за влияние върху политиката на Украйна и начините за нормализиране на отношенията с нея са напълно разбираеми.
Северноатлантическият алианс ще трябва да научи, че нищо не може да се постигне чрез изнудване, че ще има по-нататъшното напредване на Изток. Влакът няма да отиде по-нататък. Вашингтон ще трябва да разсъждава върху въпроса на Путин на Общото събрание на ООН на 24 юли 2016 г.: „А сега поне малко разбрахте ли какво сте направили?“
Никой не знае как точно САЩ ще се измъкнат от надробеното. Вероятно трябва да се готвим за промени, които ще бъдат по-съобразени със старата поговорка „По-лошо от война с англосаксонците може да бъде единствено приятелството с тях“.
Превод: В. Сергеев