/Поглед.инфо/ Казахстан е най-големият доставчик на радиоактивни метали в света. Неговата компания “Казатомпром” е водещият производител на уран в света. В републиката се разработват 5 от 10-те най-големи уранови находища в света. Според Световната ядрена асоциация на Казахстан се падат повече от 41% от световното производство на уран (в този обем руските активи представляват около 40%). От 13 мини, добиващи уран в Казахстан, 11 принадлежат на чужденци. В преработката на уран в минно-химическия комбинат в Степногорск участват британските компании собственици “Ганберг” (60%) и “Гесиор” (40%).

Уран от Казахстан отново се продава на световния пазар чрез англосаксонците, по-точно британската компания “Йелоу Кейк”, собственост на британския инвестиционен фонд “Бакхус Капитал”. Компанията, специализирана в изкупуването и продажбата на тази стратегически важна суровина, продава на световния пазар закупен от “Казатомпром” уран от 2018 г. В същото време “Йелоу Кейк” го доставя на друга англосаксонска (канадска) компания, “Юрейниъм Роялти Корп”, която след това го разпространява на пазара.

До есента на 2020 г., след появата на първия в света борсово търгуван фонд, инвестиращ във физически уран, спот цените на тази стратегическа суровина започнаха да се покачват до небето. Цената на един фунт уран се е увеличила повече от два пъти. В същото време, в края на лятото, “Спрот Юрейниъм”, който се конкурира с “Йелоу Кейк”, започна агресивно да изкупува активите на световните уранови компании. Това предизвика изкуствен спад на цените на урана на пазара. До октомври-ноември, след като стана известно за възможната покупка на “Йелоу Кейк”, световните цени на урана започнаха да падат. В резултат на това през ноември-декември акциите на фирматасъщо паднаха.

В същото време правителството на Казахстан реши да търгува с добития в републиката уран самостоятелно, без посредничеството на британците. На 22 ноември “Казатомпром”, използвайки условията на 10-годишно споразумение, купи на намалена цена 25% от запасите от уран, продадени в “Йелоу Кейк” през 2018 г. (2 милиона фунта). Още на следващия ден “Йелоу Кейк” и “Генчи Глобал” (ОАЕ) подписаха споразумение от фонда за физически уран “АНУ Енерджи”, който започна да функционира на същия ден, 23 ноември.

В резултат на това до началото на тази година “Казатомпром” се превърна в ключов доставчик на уран в света, както де юре, така и де факто. Въпреки това, само няколко дни след като Казахстан се опита да влезе на пазара на уран, заобикаляйки британските компании и фондове, на 2 януари в републиката започнаха масови протести и бунтове. В същото време акциите на “Йелоу Кейк” започнаха да се покачват; заедно с вълненията в Казахстан британската компания започна бързо да подобрява разклатеното си финансово положение. По време на пика на сътресенията на 4-6 януари общият борсов оборот на компанията достигна 3,7 милиарда.

Едновременно с дестабилизирането на Казахстан стартира процесът на преразпределение на пазара на уран. Докато печалбите на англосаксонците скочиха, на държавната компания “Казатомпром” паднаха с почти 10%.

На 4-6 януари цените на акциите и австралийските компании за добив на уран започнаха да се покачват. Всичко това позволи на експертите да декларират възможността за криза на пазара на уран, сравнима по мащаб със световната петролна криза, която би настъпила, ако събития, подобни на случилото се в Казахстан, се случат в Саудитска Арабия. (Показателно е, че на фона на новините за стабилизиране на ситуацията в Казахстан акциите на “Йелоу Кейк” отново започнаха да падат).

В геоикономически смисъл дестабилизирането на Казахстан беше опит от страна на „англосаксонския” Южен Казахстан (британци + канадци+ американци), където се намират повече от половината от мините и комбинатите за преработка за уран, да завземат пазара и властта от все още условно настроения проруски и прокитайски Северен Казахстан. Една от главните награди са находищата на уран в Туркестанска и Кизилордска области (една четвърт от световното производство), борбата за които ще се разгърне през идващата пролет.

Прави впечатление, че турските експерти (например Умур Челикденмез) пряко свързват протестите в Казахстан с нарастващото влияние на Великобритания, която инвестира над 25 милиарда долара в суровинния сектор на Казахстан и се превърна в убежище за редица казахстански опозиционери. Сред тях беше и внукът на Назарбаев Айсултан, който заемаше високи постове в казахстанските специални служби и беше награден с британския медал „За храброст“ за участие в операции, еквивалентни на бойни. Айсултан почина внезапно в Лондон, след като поиска политическо убежище във Великобритания, след като успя да напише преди смъртта си за джихадистки лагери в планините на Казахстан.

Архитектите на проекта “Глобална Великобритания” се нуждаят от постоянна нестабилност в Казахстан с преразпределението на властта и преразглеждането на законодателството, задължаващо чуждестранните компании при добив на уран да създадат дъщерно дружество в партньорство с държавния “Казатомпром”. Това е много изгодно за британците. През март-април 2022 г. запасите от уран, изкупени от “Казатомпром” на намалена цена, трябва да им бъдат върнати.

Основните икономически бонуси за “Глобална Великобритания” при дестабилизирането на Казахстан са уранът, петролът и контролът върху китайския транзит. Един от изворите на “Казах-Майдан” бяха междуклановите разпри на кръстовището на конфронтацията между Лондон и Пекин в петролния и газовия сектор на Казахстан. Близките на Назарбаев се опитаха да пуснат китайски капитал там - едновременно с подобно "дебритизиране" на търговията с уран да балансират интересите на англосаксонските ТНК, които от пролетта на миналата година притежаваха 74,5% от казахстанския добив на петрол.

В този смисъл Мухтар Аблязов, който разтърсва ситуацията в Казахстан, се свързва с британския банков сектор и различни „казахстанско-украински“ екстремисти (например ръководителят на организацията “Тил Майдан” Куат Ахметов, националистът Мухтар Тайжан, Йелдос Насипбеков, Заманбек Тлеулиев и други) атакуват от Киев интересите на китайския Си-Ен-Пи-Си и руския “Росатом”, като помагат за укрепване на позициите на англосаксонските корпорации.

Не по-малко важен е интересът към урана във военно-политическата сфера До 2030 г. Китай планира да увеличи броя на своите ядрени реактори от сегашните 53 на 110. Казахстан със своите уранови суровини е стратегически партньор на Китай в това отношение.

Разклащането на ситуацията в републиките в полза на едни или други местни елити, тяхното разцепление и подкрепата на джихадистите позволяват на англосаксонците да нанесат удар по стратегическите интереси на Русия и Китай, прекроявайки световния пазар на уран в своя полза.

Превод: В. Сергеев