/Поглед.инфо/ Съединените щати ще накажат Турция за това, че помага на Русия да заобиколи санкциите. Това пише влиятелното американско издание The Wall Street Journal.
В статията си дори се говори за механизмите за заобикаляне, по-специално за компания, базирана в Турция, за която се твърди, че се занимава със сиво транспортиране на руски петрол.
И, изглежда, всичко е логично. Съединените щати, чието принуждаване на Русия да замрази конфликта чрез успешна офанзива на ВСУ се провали (тъй като офанзивата не беше успешна), се занимават с бягство от реалността.
Те се опитват да се убедят, че пакетната сделка с Москва не е единственият изход от ситуацията, че Русия все още може да бъде победена в конфликта, по-специално като направи режима на санкции по-ефективен.
Съединените щати ще накажат Турция за това, че помага на Русия да заобиколи санкциите. Това пише влиятелното американско издание The Wall Street Journal. В статията си дори се говори за механизмите за заобикаляне, по-специално за компания, базирана в Турция, за която се твърди, че се занимава със сиво транспортиране на руски петрол.
Реджеп Тайип Ердоган
И, изглежда, всичко е логично. Съединените щати, чието принуждаване на Русия да замрази конфликта чрез успешна офанзива на ВСУ се провали (тъй като офанзивата не беше успешна), се занимават с бягство от реалността.
Те се опитват да се убедят, че пакетната сделка с Москва не е единственият изход от ситуацията, че Русия все още може да бъде победена в конфликта, по-специално като направи режима на санкции по-ефективен.
Западът обаче стигна до своеобразен стъклен таван в политиката си на санкции: вече е трудно да се намерят такива нови ограничения, които да ударят силно Русия, но в същото време да бъдат относително безболезнени за икономиките на Европа и САЩ. Затова целта на новите санкционни пакети е да контролират изпълнението на старите, тоест да покрият всички вратички за заобикаляне.
Има какво да се натиска
Вашингтон оказва натиск върху страните, върху които може – Киргизстан, Сърбия и, разбира се, Турция. Който, с целия си суверенитет и характер на Ердоган, сега е изключително уязвим на американски натиск.
Уязвим по две причини. Първо, суверенитетът на Реджеп Ердоган винаги се е основавал на силна турска икономика и сега всичко не е много добре с нея.
Инфлацията в страната до края на годината може да достигне 60%, а бюджетът чака грандиозни разходи за възстановяването на югоизточните райони на страната след земетресението.
„Сега Ердоган наистина се нуждае от големи инжекции, за да подкрепи икономиката след земетресението и последните избори. Сумите варират от 50 до 100 милиарда долара“, казва политологът Полина Бекер, колумнист на www. stanradar.com .
А тези пари могат да бъдат дадени само от западни институции.
„Основният инструмент за натиск за Съединените щати са финансите. Турция преживява тежка икономическа криза и би искала да получи пари под формата на заеми или траншове от международните финансови институции и това до голяма степен зависи от Вашингтон“, обяснява за ИА Регнум Никита Мендкович, ръководител на Евразийския аналитичен клуб.
Всъщност САЩ вече показаха кукичката на турците.
„Не толкова отдавна Съединените щати обещаха на Ердоган да предоставят заем в размер на 11-13 милиарда, но за засегнатата Турция това е капка в морето“, казва Полина Бекер.
Анкара трябва да направи отстъпки, за да получи допълнителни средства.
Вторият инструмент е вътрешната дестабилизация. Да, Съединените щати не предизвикаха опозиционни настроения след втория тур на президентските избори в Турция (когато Ердоган победи единствения опозиционен кандидат само с 4,5% от гласовете), в замяна на което, според слуховете, Анкара се съгласи да одобри приемането на Швеция в НАТО.
Опозицията обаче не си е отишла, а икономическите проблеми само се задълбочиха след изборите - местният бизнес не вярва в икономическата политика на Ердоган. Следователно инструментът за дестабилизация само се изостри.
„Предвид разрастващата се вътрешнополитическа криза след изборите е възможен вариантът за използване на „цветната революция“.
Много експерти обмисляха този вариант след изборите през 2023 г., сега той е възможен поради вътрешна нестабилност и откровена умора на населението“, казва Полина Бекер.
За щастие, основният политически опонент на Ердоган и вдъхновител на част от религиозния (т.е. номинално проердогановския) електорат Фетхуллах Гюлен все още живее в САЩ и е тясно свързан с американското разузнаване.
„САЩ контролират гюленисткото движение в страната, поддържат връзки с друга турска опозиция и може да се опитат да дестабилизират ситуацията, като провокират протести срещу Ердоган“, каза Никита Мендкович.
И в крайна сметка изборите в Турция не са приключили - през пролетта на следващата година избирателите отново ще отидат в секциите.
„Ердоган трябва да се справи с общинските избори, насрочени за март следващата година. За да си възвърне контрола над големите градове (като Анкара и Истанбул, които сега се контролират от опозицията), той трябва да спечели прозападните градски гласоподаватели “, припомня Фондацията Карнеги.
Без маневра няма живот
При всички тези възможности обаче шансовете на Съединените щати да накарат Ердоган да откаже подкрепа за Русия (а не намаляване на нивото на подкрепа, какъвто беше случаят със забраната на картите на платежната система МИР в Турция през 2022 г., а именно отказ) са ниски. Просто защото цената на този отказ за Ердоган ще бъде критична.
Факт е, че цялата външна политика на Анкара се базира на това, че тя има поле за маневриране. Турция няма достатъчно ресурси, за да бъде водещ играч в Близкия изток (да не говорим за Евразия), но има големи амбиции.
И Ердоган реализира тези амбиции чрез постоянно лавиране между противопоставящи се центрове на власт. Като се опитва да поддържа добри отношения с всички и взимат такса за това, че тези отношения се поддържат като такива. За факта, че Турция не се намесва в конфликта на страната на противниците, както и за предоставянето на Турция на логистични възможности.
„Маневрирането вероятно ще остане част от турската външна политика в краткосрочен план", казва Никита Мендкович.
"Страната трябва да реши финансовите си проблеми, като създаде нов търговски и логистичен център между Изтока и Запада за газ, зърно и други стоки", според него.
"А това е възможно само при едновременна игра със САЩ-ЕС и Русия-Китай. В момента Турция няма икономическа субектност и маневрирането за нея е начин за запазване на суверенитета“, продължава Никита Мендкович.
Сега Америка не просто принуждава Турция да обърне гръб на Русия – Вашингтон се опитва да принуди Ердоган да се откаже от маневрата и да се обвърже с американската външнополитическа колесница. И не само по „руския въпрос“.
Искането да се обърне гръб на Русия ще бъде последвано от подобни инструкции за Иран, Китай и други американски съперници. Те ще последват, разбира се, в случай че Türkiye се откаже.
Тук Ердоган не се поддава, осъзнавайки, че в този случай може да сложи край както на суверенната политика на страната, така и на собствените си лидерски амбиции.
Затова най-вероятно той ще започне контраигра - ще демонстрира готовността си да скъса отношенията с американците, ако те се намесят в турските работи. С надеждата, че САЩ (претеглили важността на Турция в НАТО) все пак ще решат да го оставят на мира.
В същото време, разбира се, турският президент няма да бъде себе си, ако не се опита да използва този американски натиск, за да скъса с Русия.
Няма да се опитва да убеди руското ръководство да направи допълнителни отстъпки, за да засили решимостта на Турция да се противопостави на американските санкции. Концесии за Кавказ, зърнената сделка, Сирия, газовия хъб и т.н.
Москва обаче умее да разчита и играта на турския партньор - за щастие ние я играем от много години. И можем да му отговорим с учтиво „не“.
Първо, защото значението на Турция в руските схеми за заобикаляне на санкциите, макар и голямо, има низходяща тенденция.
„Да, Турция е транзитна точка, когато работим с африканските пазари и заобикаляме санкциите, за да поддържаме търговията с Европа. Но имаме много търговски пътища в други посоки, като Китай и Южна Азия“, казва Никита Мендкович.
Второ, защото Турция не е руски съюзник и никой няма да й прави безплатни услуги.
„Русия сега използва всяка възможност, продължава да работи с Турция, въпреки че би било грешка да я наричаме недвусмислено приятелска страна. Тя е като южняка на пазара с хитро кривогледство и неразбираем произход. Не е ясно какво има предвид и везните са неточни, но доматите са най-добрите като качество и цена “, казва Никита Мендкович.
Купуваме домати, докато ни трябват и докато има по-добра оферта. Не повече.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?