/Поглед.инфо/ Излизането на САЩ от ДРСМО провокира риск от надпревара във въоръжението в Азиатско-тихоокеанския регион и със двамата „стратегически конкуренти” на САЩ – Китай и Русия. Администрацията на Тръмп под заплаха за излизане от договора и под прикритието на претенциите към Русия реши да наложи ограниченията на този договор и над Китай, а ако не се получи, то да си развърже ръцете и да разположи ракети със среден и малък обхват в непосредствена близост от КНР и от далекоизточните региони на Русия.

Американските претенции бяха отхвърлени от Пекин, нали Договорът е първоначално двустранен, сключен между САЩ и СССР и затова посочването на Китай, както отбелязват чиновниците от страната, е „абсолютна грешка”. Само, че тази „грешка” е извършена съвършено преднамерено.

Ситуацията, по всяка вероятност, ще продължава да се напряга. Въвличайки Китай в надпревара на въоръженията, администрацията на Тръмп дава да се разбере, че тя е готова да преведе Китай от положението на „стратегически конкурент” в положението на враг. Външно това се обяснява с такава дипломатическа дреболия като грижата за „свободата на корабоплаването” в Южнокитайско море, но реалният мотив на САЩ е възстановяването на американското военно присъствие в Азия. И този мотив звучи открито.

„Китайското” обяснение на готовността на САЩ да разрушат съветско-американския ДРСМО, действащ от 1987 г., се формира още при Обама, когато Вашингтон провъзгласява военна доктрина, която разполага интересите на САЩ спрямо Азия. Тогава, през 2011 г. настоящият съветник на президента на САЩ по националната сигурност Джон Болтън пише: „За да се намали заплахата от ракетите със среден и малък обхват ние трябва или да разширим членството в Договора за тях, или напълно да го отменим, за да може да възстановим нашия собствен потенциал за сдържане”. Бившият командващ на Тихоокеанското командване на САЩ, а днес посланик на САЩ в Южна Корея Хари Харис се оплаква, че китайските балистични ракети с наземно базиране заплашват американските кораби в западната част на Тихия океан, а САЩ не могат да отговорят с нищо „заради привързаността си към ДРСМО”.

Обявеното от администрацията на Тръмп намерение засяга Китай по най-непосредствен начин. На КНР едва ли не половината (може би и повече) от ракетния арсенал е от ракети със среден и малък обхват, способен да порази самолетоносачните ударни групи на САЩ в близките до Китай морета и американските военни бази в Япония и в Южна Корея. През пролетта на 2018 г. НОАК на КНР прие на въоръжение принципно нова балистична ракета със среден обхват „Дунфън-26”, която е напълно китайска разработка. В китайските медии я наричат „убиец на самолетоносачи”, посочвайки една от основните ѝ функции – да унищожава големи морски цели.

Затова и излизането на САЩ от ДРСМО не само, че принципно променя стратегическата обстановка в руско-американските отношения, но и разчиства път към увеличаването на обичайните и ядрените въоръжения на САЩ в опасна близост до КНР. Както заяви Матю Крониг – заместник-директор по стратегията и сигурността на Центъра „Скоукрофт”, излизането на САЩ от ДРСМО трябва да стане „историческа крачка”, осиуряваща благоприятен баланс на силите за САЩ и за техните съюзници в Европа и Азия за дълги години”.

В скорошен преглед на разузнавателно-аналитичната компания „Стратфор” се съобщи, че представителите на Пентагона в последните месеци представят съображения по разполагането срещу Китай в западната част на Тихия океан на наземни системи с обхват от повече от 1000 км. Особена роля ще бъде дадена на американската военна база на японския остров Окинава. Излизането на САЩ от ДРСМО сваля всички ограничения по отношение на тези планове.

Елбрижд Колби (преди 2018 г. е заместник-помощник министър на отбраната на САЩ) отбеляза, че сега във военното противостоене с Китай американците разчитат на своите кораби и бомбардировачи, но би било по-правилно да поставят ударението на системите за наземно базиране със среден обхват, защото „това са по-универсални и по-малко уязвими сили, способни да компенсират засилването на китайския военен потенциал”. В началния етап на противостоенето между САЩ и Китай американските военни се готвят да разположат в Азия наземни версии на ракетите „Томахоук”.

Като цяло китайските експерти коментират сдържано плановете на Вашингтон, но категорично се изказват в полза страната им да увеличи своя отбранителен потенциал.

Поведението на САЩ в процеса по заявеното излизане от ДРСМО има за Русия и Китай, освен военни рискове и важен информационно-психологичен аспект. Разговорите за „разширяването” на договора за сметка на КНР тласкат Москва да обсъжда темата за въвличането на Китай в договора зад гърба на Пекин с цел да се всее взаимно недоверие между партньорите и да размие общата им позиция по противостоенето на САЩ. Веднага след посещението на Болтън в Москва последваха и неговите заявления, че на срещите в Русия уж е обсъждал „темата за Китай”. А на 26 октомври, намирайки се в Тбилиси, Болтън повтори, че Вашингтон би желал да проведе с Москва преговори, свързани с активността на Китай във военната сфера, защото, видите ли, „сърцето на Русия” се намира в зоната на поразяване (!) на китайските ракети. Грижата на „комисар Болтън” за сигурността на Русия предизвиква единствено смях.

Важен елемент от тази външнополитическа стратегия (според слуховете, автор на стратегията е Кисинджър) е опитът да се сблъскат Русия и Китай, за да се осигури изхода на САЩ на позициите на несъмнен световен господар.

Превод: В.Сергеев