/Поглед.инфо/ Ако погледнем отвъд детайлите на ежедневните заглавия на новините по света и се опитаме да видим по-големите тенденции, доминантната динамика, която дефинира световната геополитика през последните три години е появата на нередовен конфликт между две от най-могъщите сили на планетата - Китайската народна република и Съединените американски щати.

Все повече това изглежда все едно някакви мрачни глобални мрежи са оркестрирали всичко, като своего рода повторение на световната война от 1939-1945. Силите, които периодично използват войната за ключови политически промени.

От името на Силите, Втората световна война е бил оркестрирана от кръговете на лондонското Сити и Уолстрийт, за да премахне две ключови пречки - Русия и Германия, които е трябвало да поведат война една срещу друга на живот и смърт, за да могат англосаксонските Сили да реорганизират световния геополитически шах в тяхна полза.

И до голяма степен те са успешни, но с малкия детайл, че след 1945-та Уолстрийт и братя Рокфелер са решени, че Англия вече ще играе ролята на по-младши партньор на Вашингтон. След това Лондон и Вашингтон влизат в периода на тяхната глобална доминация, известен като Студената война.

Този глобален англо-американски кондоминиум свърши, нарочно, през 1989-та с падането на Берлинската стена и разпада на Съветския съюз през 1991-ва.

По това време, с началото на президентството на Бил Клинтън започна и следващата фаза на финансова и индустриална глобализация, а с нея започва и изнасянето на индустриалната база не само от Съединените щати, но и от Германия и ЕС.

Аутосорсинга на евтин труд, който бе възможен благодарение на СТО (Световната търговска организация) започна да води до спад на заплатите и унищожи една индустрия след друга след 1990.

Това бе необходима стъпка на пътя към това, което Джордж Буш Старши нарече през 1990-та Нов Световен Ред. Следващата стъпка трябва да бъде унищожаването на националния суверенитет навсякъде. И тук САЩ вече бяха основното препятствие.

"Малко помощ от приятелите ни..."

За Силите, които нямат лоялност към никоя нация, а само към властта си, която е трансгранична, раждането на Световната търговска организация и вкарването на Китай като нейн пълноправен член през 2001-ва имаше за цел следващата стъпка.

Към този момент Силите насърчиха в Китай най-големия индустриален растеж, който е имала която и да е нация в историята, може би с изключение на Германия в периода 1871-1914 и САЩ след 1866.

Членството в СТО позволи на западните транснационални корпорации от Apple през Nike до KFC, Форд и Фолксваген, да изсипят милиарди долари в Китай, за да направят продуктите си с цената на адски ниски заплати, а после да ги ре-експортират в Запада.

Една от големите мистерии на китайския растеж е фактът, че на Китай му бе позволено да стане "работилницата на света" след 2001-ва година. Първо при индустриите, които изискват по-малко умения, като текстил и играчки, а после в фармацевтиката, а напоследък електрониката и големите производства.

Мистерията се разкрива, когато погледнем на идеята, че Силите и финансовите им къщи, използват Китай за да отслабят могъщите западни индустриални държави, особено Съединените щати, за да прокарат глобалните си планове.

Бжежински често пишеше, че националната държава ще бъде елиминирана, както казваше и неговият патрон Дейвид Рокфелер. Позволявайки на Китай да стане съперник на Вашингтон в икономиката и все повече в технологията, Те създадоха средства за унищожаванатео на глобалната хегемония на САЩ.

С началото на президенството на Си Дзинпин през 2012-та, Китай вече бе икономически колос, втори по тежест само след Съединените щати. Очевидно това никога не би могло да стане, не и под носа на същите англо-американски стари фамилии, които започнаха Опиумните войни след 1840-та, за да поставят Китай на колене и да отворят икономиката му към западния финансов грабеж. Това би могло да стане само ако англо-американците са го искали.

Същите британски банки, замесени в опиумната търговия в Китай - Хонконгската и шанхайска банка (ХШБ), основана от шотландеца Томас Съдерланд през 1865-та в тогавашната колония Хонконг, днес е най-голямата некитайска банка в същия.

ХШБ е толкова добре свързана с континентален Китай през последните години, че от 2011-та в Борда й, както и като заместник-председател фигурира Лаура Ча, която е бивш вице-председател на китайската Регулаторна комисия за ценни книжа. Тя е първият човек извън континентален Китай, който се присъединява към централното правителство на Пекин и с заместник-министърски статут в Китайската народна република.

С други думи, най-голямата банка във Великобритания има за член на борда си човек, който е от Китайската комунистическа партия и китайски държавен служител.

Китай се нуждаеше от достъп до западни пари и ХШБ, както и други избрани банки като Джейпи МорганЧейс, Барклейс и Голдман Закс бяха достатъчно добри да услужат.

"Социализъм с характеристиките на Си Дзинпин.."

До 2012-та, когато Си Дзинпин поема кормилото на ККП в Пекин, Китай изглежда готов да бъде глобален "отборен играч", макар и с "китайски характеристики". Но през 2015-та, само две години след встъпването си в длъжност, Си Дзинпин подкрепя цялостна национална индустриална стратегия - "Направено в Китай: 2025".

Планът "Китай 2025" замени по-ранния глобалистки документ, който бе формулиран със Световната банка и САЩ, а именно доклада на Робърт Зоелик "Китай 2030".

Тази промяна в китайската стратегия за глобална технологична доминация може да е предизвикала решение на глобалистките Сили, че Китай вече не е надежден партньор, на когото да се разчита, че ще играе по правилата на глобалистите, а вместо това ККП на Си Дзинпин е решена да направи страната глобален лидер в напредналата индустрия, изкуствения интелект и биотехнологиите.

Възродена китайска националистическа хегемония определено не е идеята на бандата, която иска Нов Световен Ред.

Китай:2025 комбиниран с подкрепата на Си за Новия път на коприната за глобална инфраструктура, която свързва Китай по море и суша с цяла Евразия, най-вероятно е показало на глобалостите, че единственото решение пред опасността да изгубят властта си пред китайски глобален хегемон, е война, която да унищожи и двете националистически сили - КНР и САЩ.

Това е моят извод и има много, което доказва, че точно това става.

Танто за танто

Ако е така, най-вероятно това ще бъде доста по-различно от военното съревнование през Втората световна война. САЩ и повечето западни индустриални икономики много "удобно" наложиха най-лошата икономическа депресия от 30-те като ужасен отговор на вирус, който уж идва от Ухан и се разпространява по света.

Въпреки факта, че смъртността е на същото ниво като ежегодната инфлуенца или малко по-зле, политиците и корумпираното СЗО настояват, че трябва да се налагат драконовски карантини и спиране на икономиката, за да се съсипе индустриалната база на САЩ и по-голямата част от Европейския съюз.
Избухването на добре организирани бунтове и вандализъм под знамето на расови протести в САЩ, постави американските градове в положението на военни зони, приличащи на сцени от филма "Елизиум".

В контекста на това, анти-американската реторика от Пекин стана още по-рязка в употребата им на т.нар. "вълча дипломация".

Сега след като Вашингтон затвори китайското консулство в Хюстън, а Китай американското в Ченгджу, и двете страни засилиха агресивната реторика.

Високотехнологичните компании биват забранявани в САЩ, а американските военни показни в Южнокитайско море и водите около Тайван увеличават все повече напрежението и реториката от двете страни.

От Белия дом обвиняват СЗО, че е агент на Пекин, докато Китай обнивява САЩ, че целенасочено са създали смъртоносен вирус и са го донесли в Ухан.

Китайските държавни телевизии подкрепят избухването на насилствените бунтове в Америка, които се водят под знамето на Блек лайфс матър.

Събитията ескалират драматично. Много от самоназовалите се за марксисти в САЩ, които водят протести из редица американски градове имат връзки с Пекин. Такава например е Революционната комунистическа партия в САЩ на Боб Авакиян, която има маоистки произход.

"Неограничена война"

При тези условия каква ескалация е възможна?

През 1999-та двама полковници от Народноосвободителната армия на Китай - Кяо Лян и Ван Сянгсюй публикуват книга озаглавена "Неограничена война".

Кяо Лян е издигнат до ранга на генерал-майор от Народноосвободителните въздушни сили и става заместник генерален-секретар на Съвета за Национално-отбранителни политики и изследвания.

Двамата подновяват работата си през 2016-та. Това дава прозорец върху висшата китайска военна стратегия.

Разглеждайки публикуваната американска военна доктрина след операция "Пустинна буря" от 1991-ва срещу Ирак, китайските автори отбелязват това, което им излежда като твърде голяма зависимост на САЩ от суровата военна сила и конвенционалните военни доктрини.

Те твърдят, че "разглеждайки, обмисляйки и разрешавайки проблемите от гледна точка на технологията е типично американско мислене".

"Преимуществата и минусите му са много очевидни, точно като характера на американците", твърдят китайските военни.

"Военните заплахи все по-често не са основните фактори, които афектират националната сигурност.... тези традиционни фактори са все повече свързани с взимането на ресурси, съревнованието за пазари, контролирането на капитал, търговски санкции и други икономически фактори, до степен, че те стават вторични спрямо въпросните фактори. Те съставят нова тенденция, която заплашва политическата, икономическа и военна сигурност на една нация или нации", пишат те.

Двамата автори определят новата форма на войната като "включваща политическите, икономически, дипломатически, културни и психологически сфери, в допълнение към сухопътните, военноморски, космически и електронни сфери".

Те предлагат Китай да хаква сайтове, да таргетира финансови институции, тероризъм, да използва медиите и да извършва градски военни действия.

Скоршни разкрития показват, че китайски структури плащат милиони за реклама в "Ню Йорк Таймс" и други казионни американски медии, за да изразят позитивни възгледи за Китай.

По подобен начин, слагат китайски гражданин като глава на най-големия американски пенсионен фонд КалПЕРС, който наля милиарди в рискови китайски акции или пък убеждават нюйоркската стокова борса да пусне десетки китайски компании без изискването за придържане към американските счетоводни закони за прозрачност, като по този начин увеличават финансовата уязвимост на САЩ.

Всичко това показва и формата, която войната между Китай и САЩ може да вземе.

Можем да я наречем асиметрична или неограничена война, при която нищо, което пречи на врага не е забранено. Кяо Лян казва, че "първото правило на неограничената война е, че няма правила и нищо не е забранено".

Няма Женевска конвенция!

Двамата пекински автори добавят, че тази необичайна война може да включва атаки срещу политическата, икономическа, културна и информационна сигурност на една нация.

Зависимостта на американската икономика от китайски логистични връзки и линии за абсолютно всичко от основни антибиотици до ключови за войната минерали, е само една линия на уюзвимостта на САЩ.

От своя страна Китай е уязвим към търговски санкции, финансови проблеми, биотерористични атаки и петролно ембарго. Някои предполагат, че скорошната зараза, както и африканския свински грип, който разтърси ключовите хранителни припаси на Китай, не са били случайни природни явления.

Ако не, тогава най-вероятно навлизаме дълбоко в необявената война между САЩ и Китай. Може ли последните големи наводнения по река Яндзъ, които заплашват гигантския язовир Три ждрела и наводниха Ухан, унищожавайки милиони акри обработваема земя, да не са изцяло сезонни явления?

Пълна неограничена война на Китай и САЩ може да бъде повече от трагедия. Тя може да бъде краят на цивилизацията, каквато я познаваме. Дали това е, което хора като Бил Гейтс и началниците му се опитват да направят?

Дали не искат да въведат драконовските си и дистопични идеи за "Рестарт" върху прахта от такъв конфликт?

Превод: СМ