/Поглед.инфо/ Когато оценката на развиващите се събития се дава от диванните анализатори, подобно на мен, степента на нейната вероятност може да бъде третирана по различен начин. Когато сериозни политически публикации започнат да говорят за тях, все още има значително място за съмнения. Но когато водещите бизони на истинската дипломация започнат да казват едно и също нещо, въпросът очевидно поема съвсем различен обрат.

В Америка има такъв известен чичко - Райън Крокър, дипломат с четиридесетгодишен опит. Работил е като политически аташе в американското посолство в Бейрут по време на бомбардировките от 1983 г. на казармите с „американски миротворци”. По-късно той е бил посланик на САЩ в Кувейт, Сирия, Пакистан, Ирак и Афганистан. Накратко, човекът очевидно не е случайно хванат от улицата, добре е информиран, а и ... бивши посланици, като бившите разузнавачи, не съществуват в природата.

Така, в интервю за американска публикация на „Форин полиси” този пенсионер от дипломацията ясно очерта актуалното състояние на нещата около въпроса за перспективите за изтеглянето на САЩ от Афганистан. В него той говори много конкретно: Америка сега отчаяно се опитва да предотврати пълното си съкрушително поражение, като по всякакъв начин я превръща във външно прилично политическо споразумение. Защото в противен случай буквално ще се чака „виетнамската версия“ на банално изтегляне под ударите на атакуващите вражески части.

Но все пак говорим за действителното поражение във войната, което продължава от 2001 година. Вашингтон няма алтернатива. През последните години Белият дом, Държавният департамент и Пентагонът можеха да се надяват някак да изградят силна алтернативна структура на държавата за сметка на седем различни вътрешнополитически сили в страната от началото на деветдесетте години, които претендираха за върховната власт. Днес остават само талибаните. Те не само контролират над 75% от територията на страната, включително 4 от 5 ключови региона, но продължиха успешно да разширяват зоната си на влияние през последните две години.

Важно е да се отбележи, че „демократичното правителство на Афганистан", изградено от западните страни под ръководството на САЩ, не контролира дори и далечните предградия на столицата. Това е въпреки 55-те милиарда долара, инвестирани в създаването и обучението на 120-хилядната афганистанска армия.

Трябва да се отбележи, че представители на официалното правителство не участват в преговорите за бъдещето на страната. Те не са просто забравени по погрешка. Талибаните по принцип не желаят да говорят с тях и спешно бе необходимо споразумение с Вашингтон, за да се запази образ.

Преди всичко, поне дори в медийното пространство и у дома да има достатъчно основания за представяне на поражението като гордо изтегляне с развети знамена, тоест за запазване на честта. Това е важно, защото основната цел на войната, започната през 2001 г. бе унищожението на Талибаните, а тя съвършено не бе постигната.

Нещо повече, резултатът сега не може да се сравни дори с изтеглянето на съветските войски през 1989 година. Всеки знае, включително чрез усилията на самата американска пропаганда, че всъщност Съветският съюз не се бори срещу местните муджахиди в ДРА, а срещу цялата военна и икономическа сила на западния свят, водена от Съединените щати, с активната подкрепа на близкоизточните монархии. В същото време американската армия изгуби пред местните бунтовници, защото зад гърба им, както някога с виетнамците, вече не стоеше силният СССР.

Въпреки това, не се очакват и бързи резултати. Белият дом за 18-те месеца на предстоящия процес на изтегляне на войски казва, че той не е прост. Тръмп вече има достатъчно сериозни проблеми с политическите опоненти в Съединените щати, за да им дава нов сериозен коз във формата на капитулация в Афганистан.

И би било добре, ако тя бе само политическа. Става въпрос и за много сериозни пари. Общо войната струваше 800 милиарда долара на Вашингтон, от които 640 милиарда бяха изразходвани директно за военни операции, включително финансова и военна подкрепа на местните съюзници.

Все пак, според различни оценки, до 110 милиарда долара са били изразходвани за инфраструктурни проекти. Те трябваше да свържат територията на страната с гъста мрежа от магистрали и железопътни линии, което в по-голямата си част остана само на хартия. Но парите са отишли някъде, и за тях някой ще трябва да докладва.

20 милиарда бяха изразходвани за създаването на демократични власти в Демократичния Афганистан, правителство, независима съдебна система, парламент, избори и други западни демократични играчки. Резултатът е почти същият като при пътищата.

Е, ситуацията в борбата с трафика на наркотици няма промяна. 25 милиарда бяха изразходвани, а обемът на износа на афганистански хероин в западните страни само се увеличи.

Окончателното тегло на шията на „победителя” са танкове и другото тежко оръжие на стойност повече от 7 милиарда долара, които е дори по-скъпо за връщане у дома. Също така е невъзможно просто да се хвърли, всичко ще попадне незабавно в ръцете на талибаните. Пентагонът се опитва да намери възможност да използва военна техника за скрап с перспективата да го продаде на всяка цена на Пакистан.

Следователно процесът ще бъде забавен по какъвто и да е начин до края на президентските избори в САЩ през ноември 2020 г., който Тръмп е решен да спечели. Скоро, накрая, те тържествено ще обявят изпълнението на следващото си обещание - да прекратят войната в Афганистан – и това още преди края на първия мандат. Воят на възмутени съперници все пак ще се издигне, но той няма да има никакво сериозно значение. В допълнение, за 18 месеца общественото мнение ще бъде до голяма степен подготвено за неприятното послание.

Но всичко това ще се случи едва по-късно, най-вероятно през февруари-март 2021 година. Поне това наистина иска американският управляващ елит. И може би ще е най-добре да успее. Няма никакъв смисъл да задействат процес, който вече ясно се очертава в тяхна полза. Защото най-важното вече се случи - САЩ признаха поражението си в Афганистан. Останалото са технически подробности.

Превод: В.Сергеев