/Поглед.инфо/ Президентът на Казахстан говори за опасността от "езикови патрули" в републиката - националистически групировки, които проверяваха рускоговорящите граждани за владеене на казахски език. Касим-Жомарт Токаев смята подобни патрули за „провокация на специалните служби“. Кой всъщност би могъл да стои зад създаването на тези групи и към кого беше насочено изявлението на казахстанския лидер?
Организирането на "езикови патрули" и случаите на дискриминация са насочени към подкопаване на националното единство, каза президентът на републиката Касим-Жомарт Токаев в петък, изказвайки се пред Народното събрание на Казахстан. Според него е неприемливо външните конфликти да бъдат използвани за разпалване на етническа омраза и формиране на разломни линии сред казахстанците.
„Всички тези действия се организират от професионални провокатори, действащи по указания на професионални или специални служби. Всички тези действия на езика на професионалните специални служби се наричат активни мерки. Те, за съжаление, има къде да се проведат и у нас“, обясни Токаев. Вярно, той не уточни за какви „външни конфликти“ става дума и чии специални служби – казахстански или чуждестранни.
Според Токаев провокаторите, независимо къде живеят, каквито и паспорти да използват, „не трябва и не могат да подкопават нашето единство, правото на държавата ни да води независима политика“. „Поради своята история и етническа специфика Казахстан остава многоезична държава и това е нашият плюс, нашето предимство“, подчерта президентът.
„Сега в Казахстан практически няма езикови патрули - по-голямата част от тях изчезнаха, след като властите изпратиха част от ръководството на Комитета за национална сигурност в следствения арест след януарските протести“, коментира Марат Шибутов, член на Националния съвет на общественото доверие при президента на Казахстан. „Между другото, това показва кой е организирал тези антируски проекти”, изтъква той.
Според експерта след ареста на върхушката на КНС броят на националистическите активисти, включително „борците“ срещу всичко руско, рязко е намалял в страната. „Езиковите патрули загубиха, да кажем, централизиран контрол. Ако от време на време се появяват някъде, значи това е инициатива на място от „горещите глави“. Думите на Токаев служат като предупреждение, така че никой да не си помисли да продължи тази порочна практика“, отбеляза анализаторът. Сега рускоезичната общност, според Шибутов, се ползва с всички права наравно с титулярния етнос, така че няма останали междуетнически проблеми – „всичко е тихо“.
Припомняме, че през август миналата година в пресата се появиха съобщения, че националисти са организирали проверка за употребата на казахски език в търговски обекти и заведения за обществено хранене. По-специално, влогърът Куат Ахметов публикува поредица от видеоклипове за „езикови нападения“, които предизвикаха обществен протест. На кадрите се виждат конфликти, възникнали поради факта, че продавачите не обслужват него и други клиенти на държавния език.
Първият заместник-ръководител на президентската администрация Даурен Абаев по-късно каза, че е несправедливо да се говори за нарушаване на правото на рускоезичните в републиката на фона на ситуацията с така наречените езикови патрули, но самия нарече такива прецеденти възмутителни. Казахстанските правоприлагащи органи заведоха наказателно дело срещу Ахметов по член за разпалване на "социална, национална, племенна, расова, класова или религиозна омраза". Заплашва го до седем години затвор. След това Ахметов избяга в Украйна. Министерството на вътрешните работи на Русия забрани на Ахметов да влиза в страната ни за 50 години, а каналът му в “Ютюб” беше блокиран.
Езиковият въпрос не е единственото нещо, което засенчва партньорството между Москва и Нурсултан. В началото на април Тимур Сюлейменов, първият заместник-ръководител на администрацията на Токаев, по време на посещение в Брюксел, каза, че Казахстан отказва да помогне на Русия да заобиколи санкциите, наложени от западните страни. А в средата на април Министерството на отбраната на Казахстан обяви отказа си да проведе парад на 9 май. Освен това, сякаш по стечение на обстоятелствата, в този момент в републиката беше на посещение заместник-държавният секретар на САЩ Узра Зея.
Всъщност напоследък почти никой не е чувал за езикови патрули в Казахстан, но проблемите в отношенията с Русия остават, казва Владимир Лепехин, генерален директор на Московския институт за ЕАИС, бивш депутат на Държавната дума. „В Казахстан все още има неписана директива: руснаците във властта да не заемат никакви ръководни позиции, да не се подкрепя бизнесът на рускоговорящите. Това е аксиома. Следователно руснак не може дори да се изкачи на средна позиция, ако има казахстански кандидат за същата позиция“, оплака се събеседникът.
Според експерта подобно нарушаване на права се проявява на всекидневно ниво в почти всяка област. „Ако рускоезичната общност беше по-активна, например, щяха да направят официално разследване на случаи на дискриминация срещу руски общественици или бизнесмени. Ако подобни случаи бяха оповестени, тогава поне щяхме да видим реакцията на казахстанските власти и да направим допълнителни заключения. Дотогава нищо не се е променило. Като цяло такава линия е типична за почти цялото постсъветско пространство. Само Русия води интернационална вътрешна политика“, отбеляза анализаторът, припомняйки подобните грешки и проблеми в Украйна през последното десетилетие.
Що се отнася до изявленията на Токаев, Лепехин вижда в това нищо повече от дипломатически жест, съвпадащ с телефонен разговор с руския колега, проведен малко след речта на Токаев в Народното събрание.
„Това е един вид предпазна мрежа, за да не се влиза в неприятна дискусия с Москва и да не се разпалват страсти в самата република. Но това изявление на Токаев едва ли ще бъде последвано от сближаване. Подобна реторика е насочена изключително към външна аудитория, предимно към Русия. В случай на каквато и да е междуетническа ескалация, Токаев ще каже и на Москва: „Помните ли, че съм против всичко това?“, предполага политологът.
В петък Токаев е провел телефонен разговор с руския си колега Владимир Путин, като са обсъдили разширяването на търговско-икономическото сътрудничество и работата в рамките на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС). Кремъл подчерта, че лидерите са потвърдили „настроенията за всестранно укрепване на двустранните отношения на съюзническо и стратегическо партньорство“. Според пресслужбата на казахстанския държавен глава Токаев е благодарил на Путин, че го е поканил на юбилейната среща на върха на ОДКБ в средата на май в Москва.
В същото време прессекретарят на руския лидер Дмитрий Песков каза, че президентите не са обсъждали темата за излизането на Казахстан от Митническия съюз на ЕАИС. „Не“, каза Песков пред журналисти, отговаряйки на въпроса дали подобна тема е на дневен ред.
Слуховете за оттеглянето на Казахстан от общото пространство се появиха в медийното пространство след началото на руската операция в Украйна. Някои казахстански експерти също започнаха да призовават за това. Например политологът Досим Сатпаев призова за напускане на ЕАИС.
Превод: В. Сергеев
Статия със знак "ФАЛШИВА НОВИНА" си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?