/Поглед.инфо/ Въпреки санкциите Русия увеличава доставките на газ за ЕС. Последните две тримесечия са вторите най-високи след Норвегия. Американският износ спадна с една трета. Експертите от индустрията обаче смятат, че е твърде рано да се говори за значителни промени на пазара.

Проценти и числа

Според европейската аналитична компания „Брьогел“ през третото тримесечие ЕС е закупил 13,3 милиарда кубически метра руски газ - с 15% повече, отколкото през същия период на миналата година (11,5 милиарда кубически метра). Съответният пазарен дял е 19,4%, максимум от второто тримесечие на 2022 г.

Тръбопроводният газ осигури положителната динамика: плюс осем процента за юли - септември и 13% за годината. ВПГ е намалял с шест процента спрямо второто тримесечие, но е нараснал с 21% на годишна база.

Американският износ през третото тримесечие е 9,5 милиарда кубически метра, минимум от октомври-декември 2021 г., когато беше 5,9 милиарда. Така САЩ изостават от Русия през второто тримесечие.

От 2022 г. начело е Норвегия. През юли-септември оттам са дошли 21,7 милиарда кубически метра газ, минус десет процента спрямо предходния период и плюс пет процента на годишна база.

Освен това първите пет най-големи доставчици са Алжир (седем милиарда) и Обединеното кралство (5,1).

Видимост на напредъка

Междувременно експерти смятат, че Русия е далеч от завръщане на лидерството. Транзитът през Украйна остава на ниво от 40 милиона кубически метра на ден, ВПГ - без съществени промени, износът през Турция леко се е увеличил, но има по-скоро пазарни колебания, отколкото стабилна тенденция.

Според „Брьогел“ физическият обем на руския газ в ЕС е почти същият - 13,3 срещу 13,1 милиарда кубически метра през предходното тримесечие. ВПГ  загуби леко позиции (4,7 от пет), а Турция беше основният двигател (съответно 4,4 и 3,9).

„В този случай растежът е чисто номинален - нашият пазарен дял се увеличи главно поради преориентирането на американските доставки към по-печеливша азиатска посока“, обяснява Сергей Пикин, директор на Фонда за енергийно развитие.

Въпреки това резултатите са показателни, казва зам.-ръководителят на Фонда за национална енергийна сигурност Алексей Гривач. „Въпреки агресивната риторика на Запада, нашето гориво остава търсено и ВПГ може лесно да бъде пренасочен към предложилия най-висока цена. Цените в Европа вече са един и половина до два пъти по-високи от обичайните, но това не е достатъчно, за да задържи американския газ“, отбелязва той. Така че ЕС не може окончателно да се отърве от доставките на „агресора“.

Ситуацията обаче е доста несигурна. Възможно е влошаване. Така Украйна затваря транзита от януари. Ако не се договорят директни доставки, износът ще падне.

Деиндустриализацията също допринася за намаляване на апетита. „Икономическата ситуация в ЕС като цяло е неблагоприятна и никой не е отменил програмата за пестене на енергия“, добавя Пикин.

Отоплителният сезон е точно зад ъгъла, но ЕС е закупил 68,6 милиарда кубически метра синьо гориво през третото тримесечие - по-малко от второто (75,8).

Какво да изкарат виновно

Разбира се, прословутата Зелена сделка на ЕС не е лишена от проблеми. Енергията е скъпа, няма стабилност, а екологичността е под въпрос. По този начин методи за рециклиране, например, на перки на вятърни турбини все още не съществуват, така че сега те просто са погребвани.

И няма да е възможно да се намалява търсенето за неопределено време - като минимум е необходимо да се задоволят нуждите на домакинствата.

„Сега потенциалът за намаление вече не е много голям и е свързан по-скоро с метеорологичните условия. Студената и безветрена зима е кошмар за европейската енергийна система, особено ако има прекъсвания на доставките“, уточнява Гривач.

Това е отчасти причината, въпреки екологичните тенденции, Европа не може да изостави въглищните ТЕЦ. „Те продължават да работят не само в Германия, но и във Великобритания, Полша и много други страни. Изненадващо, те не се опитват да разработят по-чисти атомни електроцентрали на континента, но не се правят реални стъпки“, казва Пикин.

Според него европейците ще се опитат да минат с норвежки газ. Но това едва ли е възможно: просто няма достатъчно ресурси. Старите находища не могат да задоволят търсенето, проучването и разработването на нови изисква сериозни инвестиции и пет-десет години работа, а трябва да се топлят сега.

В тези условия най-надеждният източник си остава "Турски поток", но и тук не може да се разчита на големи обеми. Никой в ЕС наистина не знае как да реши проблема.

Превод: В. Сергеев