/Поглед.инфо/ Властите на Киев, изглежда, са предприели дългоочакваната стъпка към прилагането на споразуменията от Минск. Според президентската администрация на Зеленски представители на републиките на Донбас за първи път са включени в преговорите с Украйна. Кой според Киев представлява „ОРДЛО“ и какви са истинските намерения на Зеленски в случая?

В края на май президентът на Украйна Владимир Зеленски проведе пресконференция за резултатите от първата си година като президент. Наред с други въпроси беше повдигнат въпроса за перспективите на Минските споразумения, на които Зеленски отговори следното: „Давам си няколко месеца и ще намерим дипломатическо решение в съответствие с Минските споразумения. Не бих искал да използвам план Б и В. Разбрах, че обществото има различни мнения относно преките преговори с Путин. Но ние трябва да го направим ... ".

И на 9 юни стана известно как точно Зеленски смята да го направи.

Киев назначи нови представители в Тристранната контактна група (ТКГ), чиято задача е именно да фиксира прилагането / неизпълнението на споразуменията. "За първи път от повече от пет години представители на някои региони на Донецк и Луганска област бяха включени в ТКГ като част от украинската делегация", коментира Зеленски в офиса. И наистина участието в преговорите на представители на Донбас е пряко предписано от споразуменията от Минск.

Имената на номинираните говорят малко на читателя. Според версията на Киев, Луганск сега е представен в преговорите от лекаря Константин Либстер и ръководителя на обществената организация "Луганско братство" Вадим Горан. Ситуацията с Донецк е малко по-различна: новите му представители са известни поне в Украйна. Това е журналистът Денис Казански и главният редактор на сайта „Остров“ Сергей Гармаш. И двамата са образцови подстрекатели и пропагандисти.

Възникват въпроси: с каква цел Киев назначава като представители на Донецк и Луганск в ТКГ хора, които не представляват никой друг освен себе си? Откъде дойде това пряко изкривяване на същността на Минските споразумения? И какво означават тези назначения?

Нееднозначни споразумения

Като начало, накратко ще се върнем преди пет години, през февруари 2015 г., когато бяха подписани самите тези споразумения от Минск. Тяхната роля за Украйна не толкова отдавна бе посочена от Виктор Медведчук, председател на политическия съвет на украинската партия „Опозиционна платформа - За живот“. „Приятелите на киевските власти днес, американците, самите те дадоха обективна оценка на факта, че Минските споразумения са безспорни. А фактът, че го направиха, беше преди всичко в интерес на Украйна. Не в интерес на неконтролирани територии, а в интерес на Украйна. " Казвайки това, политикът има предвид, че подписването на тези споразумения замразява растежа на конфликта и позволи на Украйна да избегне по-нататъшни териториални загуби.

Към това трябва да се добави, че споразуменията от Минск са в основата на антируските санкции: „ако Минските споразумения бъдат приложени, това ще стане основа за премахване на санкциите срещу Русия“, каза например, специалният представител на Държавния департамент на САЩ за Украйна Курт Волкър през 2017 г. Тоест, ситуацията от самото начало е била двойнствена: Украйна се интересува от подписването на споразуменията - в крайна сметка от страна на Украйна те са благословени от Петро Порошенко и е трудно да се заподозре в симпатия към Руската федерация. Но прилагането на същите тези споразумения вече не е в полза за Украйна.

В дните на Порошенко имаше доказана рецепта за прекъсване на преговорите на ТКГ, а оттам и за напредък в изпълнението на споразуменията от Минск. Достатъчно беше да се влоши ситуацията по линията на разграничаване чрез „ответни“ обстрели. Зеленски обаче, изявявайки образа си на миротворец през лятото и есента на миналата година, всъщност се отказа от този коз (оттеглянето на силите в Станица Луганская, в Петровски, в Золотой).

На Киев все още му трябва да прекъсне преговорите. Например, в средата на май, няколко дни преди годишната пресконференция на Зеленски, украинските представители в ТКГ отново отказаха да определят в конституцията специалния статус на териториите, които не са контролирани от Украйна.

Обичайно е това в Украйна да се тълкува като срам и „отстъпки за терористите“. Въпреки че точно тази стъпка официално би потвърдила украинската юрисдикция над тези територии, тъй като едва след това там могат да се проведат избори на депутати от местни съвети по украинското законодателство - така наречената формула на Щайнмайер. И тук стигаме до основата на въпроса.

Въпросът е изборите

Тези същите местни избори ще се проведат в Украйна в края на октомври. Екипът на Зеленски интересува ли се от включването им в териториите на ДНР и ЛНР? Очевидно не. Лесно е да се предвиди как ще се третират подобни избори в Донецк и Луганск през шестата година на войната. Много е съмнително партията „Слуга на народа“, да получи мнозинство в местните съвети на неконтролираните територии. Или дори мощно представителство.

Но те могат да загубят много повече. След първата година от мандата си Зеленски запазва относително висок личен рейтинг. Но той и неговата партия обаче губят популярност вече доста бързо. Консолидирането на специалния статут на Донецк и Луганск в конституцията ще намали още повече тези рейтинги (поне в западната и в централната част на страната). Самото решение предполага, че тактиката на Порошенко трябва да продължи и работата на ТКГ трябва да бъде затруднена колкото е възможно повече.

Например, да се назначат изначално неприемливи представители. За да стане по-ясно: Казан и Гармаш като част от ТКГ са сякаш чиновниците от отдела на Гьобелс или дори на самият Юлиус Щрахер (главен редактор на вестник „Щурмер“) участваха като съдии в заседанията на Нюрнбергския трибунал. Вместо да седят на подсъдимата скамейка.

„Украйна изпълнява споразуменията от Минск и делегира на преговарящата група жители на Донбас, реални представители на гражданското общество. Всичко, Русия е длъжна да ги приеме. В крайна сметка това е изискването на Минските споразумения, които Руската федерация непрекъснато нарушава“, пише Юрий Бутусов, друг подстрекател, редактор на уебсайта Censor.net, за новите срещи.

И по този начин предава истинските намерения на Киев. Екипът на Зеленски не се стреми да изпълни споразуменията от Минск. Той се нуждае от тях, за да продължат да се провалят. Но така, че да може Русия да бъде обвинена в техния провал. Отказът от умишлено неприемливи преговарящи в този смисъл е най-добрият вариант.

Превод: В. Сергеев