/Поглед.инфо/ Този въпрос възниква все по -често, особено сега, когато Китай отзова своя посланик от Вилнюс поради намерението на Литва да открие представителство на Тайван, а също така „помоли“ Вилнюс да отзове посланика на Литва от Китай.
Конфликтът между Китай и Литва възникна в началото на годината, когато литовският Сейм обяви намерението си да започне международно разследване на ситуацията в автономния район Синдзян-Уйгур, както и плановете за откриване на представителство на Тайван във Вилнюс и за отказване отзакупуване на китайско оборудване, което според литовската страна уж има шпионски функции.
Литва подкрепи санкциите на ЕС срещу Китай, а Пекин наложи ответни санкции срещу Европейския съюз, в това число четирима литовски граждани бяха включени в списъка на тези под китайски санкции.
И през май 2021 г. Литва се оттегли от формата „17 + 1“ за сътрудничество между страните от Източна и Централна Европа и Китай и призова другите европейски страни да последват нейния пример. Форматът на китайското сътрудничество с балтийските държави, страните от Източна и Централна Европа съществува от 2012 г. и е предназначен да насърчи разширяването на инвестициите, търговията и развитието на големи инфраструктурни проекти.
Във Вилнюс, смирено повтаряйки казаното в Брюксел, декларираха твърде силна зависимост от Китай и желанието му да „разцепи“ ЕС и призоваха за формат за сътрудничество „27 + 1“. Но желанието за откриване на представителство на Тайван стана за Пекин потвърждение на намерението на Вилнюс да премине червената линия: нарушаването на „политиката на един Китай“ винаги предполага незабавни и строги ответни мерки.
В отношенията между Китай и Естония също не всичко е безоблачно. През февруари 2021 г. китайското посолство в Талин обвини отдела за външно разузнаване на Естония, че разпространява фалшиви новини за КНР. Естонската служба за външно разузнаване публикува своя годишен доклад, в който се казва, че „китайската пропаганда е започнала да използва западните информационни канали за разпространение на своите наративи, а действията на Пекин са насочени към отслабване на отвореното общество в Европа“.
Но китайско-латвийските отношения досега се управляваха без скандали и взаимни подозрения. Ето един скорошен пример: през юни 2021 г. китайският посланик в Латвия по време на онлайн среща с латвийски депутати заяви, че Рига може да се превърне в център за транспортиране на стоки до Северна и Западна Европа.
По -рано китайски дипломати вече бяха провели среща с латвийското министерство на транспорта по въпроса за редовната железопътна комуникация между страните. Страните се договориха да установят контакти на всички нива. Националният народен конгрес вече сформира група за сътрудничество с Латвия.
По принцип всички балтийски страни биха могли, ако желаят, да използват своите географски предимства и да участват в изпълнението на китайската инициатива „Пояс и път“, като гарантират доставката на китайски стоки и товари в Европа, получавайки за себе си заеми за развитие на инфраструктурата и материални търговски и икономически ползи като цяло.
Понякога (бих искал по-често) здравият разум и взаимните търговски и икономически интереси надвишават идеологическите и геополитическите фобии, породени в Брюксел. И между другото във Вашингтон: посолството на Китай в САЩ призова американската страна да спре да изпраща на други страни „грешни и фалшиви сигнали за установяване на отношения с Тайван“.
В страни като Литва такива сигнали, за съжаление, лесно се улавят и дори ясно се показва желанието „да бягат пред локомотива“. Готовността да се приемат външни нагласи, дори тези, които противоречат на националните интереси, е за съжаление неизбежна характеристика на членството на малките държави в ЕС и НАТО. А „многостранната дипломация“, обявена от администрацията на Байдън, все повече се превръща в опит на практика да подтикнат срещу Китай други страни - и не само балтийските.
Превод: ЕС