/Поглед.инфо/ Много от нашите патриоти, които призовават „да не се леят сълзи и сополи“, а незабавно да се нанасят удари по центровете за вземане на решения, като при това уточняват, че тези центрове не са в Киев, а във Вашингтон и Лондон и че ударът трябва да бъде незабавно ядрен, изхождат от факта, че Съединените щати дори няма да могат да се съпротивляват дълго време.

Защото Китай няма да пропусне такава възможност да атакува Тайван, а срещу две ядрени сили наведнъж нито Вашингтон, нито целият НАТО ще издържат дълго.

Нека започнем с факта, че горният сценарий е изключително прост - най-простият от всички възможни. Предполага същото линейно и безалтернативно развитие на събитията, както при кавга в детския пясъчник, когато минава по-малко от минута от „как се казваш“ до удряне по главата с лопатката.

Струва си да се признае, че повечето хора в своето развитие (да не се бъркат с придобитите работни умения) не са се отдалечили от онази щастлива епоха, когато ударът с пластмасовата лопатка беше ужасно оръжие в ръцете на "стратезите“ от пясъчника. В политиката и военните дела в различни страни такива хора също се срещат, но в коренно по-малък брой от средния за обществото - професионалният подбор работи.

Ето защо политиците по правило изчисляват и други опции, които също не са много сложни и затова са лесни за изпълнение. Две-три ходовките в политиката са много по-често срещани както от едноходовите, така и многоходовите.

Комбинациите-едноходовки са твърде лесни за изчисляване и следователно лесно се опровергават и съсипват от противника, а при изчисляване на множество ходове е невъзможно напълно да се вземе предвид взаимодействието на всички постоянно променящи се фактори: следователно първоначалният разчет изисква постоянна коректировка в съответствие с изменящата се обстановка и операция все едно пак се превръща в серия дву-три-четири ходови комбинации.

В настоящата конфронтация между Русия и Съединените щати Китай присъства като неизвестен член на уравнението. Пекин е в неформиран юридически съюз с Русия. Многократно сме писали, че правното формализиране на съюзите в наше време е безсмислено, тъй като всяка страна по договора все пак ще действа въз основа не на буквата и духа на своите договорни задължения, а на своето разбиране за държавните интереси на своята държава в краткосрочен и дългосрочен план.

Това се доказва от „ефективността“ на НАТО, чиито по-млади членове добре осъзнават, че по-възрастните не винаги ще се застъпят за тях, дори и да са изправени пред проблем, изпълнявайки политическата воля на старейшините. А ако са действали на свой собствен страх и риск, тогава още повече не могат да очакват никаква подкрепа.

Русия и Китай са напълно субективни, следователно тяхната политика, при цялата координация и добре изградено взаимодействие, е абсолютно суверенна. Тоест нито Москва пита Пекин, нито Пекин пита Москва какво трябва да направят във всеки един критичен случай.

Решението се взема на национално ниво, а съюзникът в най-добрия случай се информира малко преди началото на изпълнението на решението. Би било глупаво да се очаква, че в конкретния случай на американо-руската конфронтация Пекин ще действа по начин, който е изгоден за Москва. Пекин ще действа по начин, който е от полза за Китай.

За Китай е изгодно да остане над битката възможно най-дълго. Разбира се, Пекин ще окаже цялата възможна помощ на Русия, за да попречи на Съединените щати да спечелят тази конфронтация. Но Китай няма да инициира конфликт (да не говорим за военен конфликт) със Съединените щати, за да оттегли част от техните сили и да даде възможност на Москва да спечели безпроблемно в западната посока.

Ние бихме направили същото. Не трябва да забравяме, че днешният съюзник, утре не е непременно противник, ала е непременно конкурент. Колкото повече отслабва в борбата срещу общия силен враг, толкова по-малко ще бъдат амбициите му в изграждането на красив нов следвоенен свят. Който запази повече сила до края на кризата, ще получи повече дивиденти в резултат на нея.

В момента Русия и Западът водят война на изтощение на територията на Украйна. Западните икономики, след въвеждането на последните пакети от санкции срещу Русия, изпаднаха в състояние на силна турбуленция и са близо до колапс. Следователно Русия има всички шансове да спечели, което доста устройва Китай.

Но победата няма да е лесна. Силата на Запада трябва да стигне за поне още две-три години. И това ще бъдат годините на жестоката последна „банзайска атака” срещу Русия. С очи, изпъкнали от сърцераздирателен вик, Западът се втурва с щикове към картечниците, като японците по време на Втората световна война, опитвайки се с психическата атака да потисне волята за отпор на практически почти победилия противник.

Опитът от атаките с „банзай“ показва, че по правило не е възможно да се застрелят всички нападатели на далечните подходи и затова те се превръщат в най-тежък ръкопашен бой, в който и двете страни понасят сериозни загуби.

Виждаме как Западът се опитва да ни наложи такъв „ръкопашен бой“, разширявайки военното пространство в Украйна (буквално натискайки и натиквайки Източна Европа в него), а също така се опитва да ни нанесе сериозни икономически щети дори с цената за унищожаване на собствените им икономики.

Ние го виждаме и Китай го вижда. Пекин знае как да смята и разбира, че след три до пет години Западът ще бъде принуден да капитулира, но Русия няма да излезе от тази битка без загуби. Всичко, което губят Русия и Западът, Китай ще се стреми да вземе и по този начин допълнително да се засили.

Единственото нещо, което все още не е на разположение на Пекин, е да изпревари Русия и САЩ по обема на ядрените арсенали. Въпреки това, в резултат на поражението в Третата световна прокси война, САЩ може да загубят ядрения си арсенал, пропускайки Китай по този показател на второ място в света.

Всеки ден обаче чуваме как всички най-висши членове на руското ръководство предупреждават Запада срещу по-нататъшна ескалация на ситуацията, отбелязвайки, че енергичната конфронтация вече е по-близка, отколкото по време на Карибската криза. Западът не отговаря на тези предупреждения и сега руски дипломати започват публично да обсъждат варианта за прекъсване на дипломатическите отношения с Америка. Това все още не е война, но вече не е и мир.

Ако Западът тласне света към ядрена конфронтация, позицията на Китай ще стане уникална като цяло. От една страна, САЩ обявиха Пекин за свой враг, наред с Москва. От друга страна, Вашингтон няма достатъчно ядрени бойни глави (или дори конвенционални сили), за да разчита, че ще спечели война на два фронта (срещу Пекин и Москва). В случай, че се стигне до пълномащабна военна криза между САЩ и Русия, с използване на целия ядрен потенциал на двете страни, Китай няма да се интересува кой побеждава. Ако не бъде нападнат, то той няма да допусне да бъде въвлечен в конфликта.

От военния, демографския и икономическия потенциал на победителя няма да остане много повече, отколкото от този на победения. Истинският победител от тази месомелачка ще бъде неучастващият Китай, който ще запази непокътнат своя ядрен арсенал, военен потенциал и ще може да използва икономиката си за възстановяване на разрушения свят.

Освен това Китай ще остане единственият глобален авторитет. Русия и Западът ще бъдат разглеждани като силите, довели света до ядрена катастрофа чрез безотговорна и егоистична политика, а Пекин като единственото отговорно правителство, способно да се справи с последствията от тази катастрофа и да спаси човечеството.

Обяснете ми (поне от три опита) защо в такава ситуация Китай трябва да атакува Тайван, който така или иначе той ще получи в резултат на руско-американската конфронтация (с каквото и да завърши)? Защо Китай трябва да се излага на американски удар, макар и отслабен от отклоняването на по-голямата част от потенциала си към Русия, ако спечели, като запази официален неутралитет?

Повтарям, това не е упрек към Китай. Той прави много, за да подкрепи Русия в нейната конфронтация със Съединените щати. Но той не може и не трябва да противоречи на собствените си интереси. В подобна ситуация и ние щяхме да действаме по подобен начин.

Така че любителите на „да бухне взрив и целия свят в прах“ трябва да разчитат само на собствените си сили и да разберат, че използвайки потенциала си по време на „взрива“, ще останем голи, боси и беззащитни в красивия нов свят (ако останем изобщо). И красивият нов свят няма да е по-мил от стария, просто ще бъде различен, с различни водачи. И ние трябва да преброим нашите (собствени, а не китайски) сили така, че да влезем в този нов свят, ако не като лидер, то поне не като жалък просяк с богато военно минало.

Превод: ЕС

Статия със знак "ФАЛШИВА НОВИНА" си заслужава да бъде прочетена!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели