/Поглед.инфо/ За това намерение на Вашингтон бе обявено наскоро от прессекретаря на Белия дом Дженифър Псаки, като същевременно, в най-добрите традиции на американския индивидуализъм, бе уточнено, че това решение по никакъв начин не ограничава американските спортисти, желаещи да участват в олимпиадата.

Те възнамеряват да игнорират събитие от такова високо равнище само на правителствено ниво. В тази връзка, каза Псаки, нито един представител на САЩ няма да присъства нито на Олимпийските, нито на Параолимпийските игри в Китай.

Остава открит и въпросът за "съюзниците" на САЩ. Никой, поне в открита форма, не им натрапва мнението на Вашингтон, а още по-малко дава директни инструкции относно присъствието в Пекин през февруари 2022 г. Въпреки това неизказаният подтекст е доста очевиден, както и отношението към онези „партньори“ на САЩ, които възнамеряват да игнорират бойкота. Австралия вече подкрепи бойкота. Също така в Европейския парламент говориха за него.

Струва си да се отбележи, че идеите за подобен демарш по отношение на Китай са декламирани почти от момента, в който Международният олимпийски комитет обяви, че Пекин ще бъде мястото за провеждане на Олимпийските игри през 2022 г. Всеки, когото не го домързя, започвайки от представители на прозападни правозащитни организации и завършвайки с политици от страни като Великобритания, Канада, Норвегия, говориха за необходимостта да се игнорира това събитие.

Въпреки това основният генератор на идеи, както може да се досетите, бяха Съединените щати, които дълго време не смееха да дадат на този демарш официален статут. И в крайна сметка, Белият дом даде зелена светлина на бойкота на Олимпийските игри, заявявайки, че причината за това решение е предполагаемата „масова репресия“ срещу китайските уйгури и „очевидното нарушаване на човешките права и свободи от страна на Пекин“.

Отговорът на Поднебесната империя както на бойкота на Игрите, така и на обвиненията в геноцид последва веднага, но най-вероятно не съвсем в очаквания формат в Белия дом. Този път в Китай минаха без дипломатически поклони и старателни реверанси, предписани от етикета. Представителят на дипломатическата мисия в Съединените щати Лю Пенгю, без да се замисля, нарече тази стъпка нищо повече от "политическа манипулация", създадена от нулата.

На американските политици и дипломати, които отказаха да „зарадват“ Олимпийските игри с присъствието си, отговориха с: „Дори не сме Ви канили“. Лю Пенгю отбеляза, че китайското правителство не намира за необходимо да кани никого от политическия "бомонд" на Съединените щати на събитието и като цяло отсъствието на официални лица от Вашингтон на Игрите, както и на Джо Байдън , за всички е напълно безразлично.

Джао Лиджан, говорител на китайското външно министерство, каза, че обявеният от САЩ "дипломатически бойкот" сам по себе си е нарушение на принципа на политически неутралитет на спорта, залегнал в Олимпийската харта.

Дипломатът също така изрази „силно недоволство“ от такъв неприличен акт на Вашингтон и много смислено му обеща „най-решителни контрамерки“. В какво ще се изразяват те, Джао Лицзян не уточни. Обаче, като познаваме китайските другари, чиято дума и дело не се различават, може да се правят и най-смели предположения.

С основание може да се твърди, че САЩ, въвлечени в разгорялия се пред очите ни „спортно-дипломатически” скандал, волю-неволю следват сценария, написан за тях в Пекин. Ако Поднебесната империя искаше да използва Олимпиадата като възможност за помирение с американците, поне техният държавен глава щеше да получи покана за присъствие. В същото време не е излишно да споменем, че Си Дзинпин лично покани Владимир Путин на световното спортно събитие.

Така Пекин за пореден път дава да се разбере кого вижда за свой приятел и кого... Не, дори не враг, а просто свадлив и хулиганест тип, способен да развали със самото си присъствие тържественото събитие.

Превод: ЕС