/Поглед.инфо/ Търговският представител на САЩ Катрин Тай търси начини за защита срещу Поднебесната империя

Щастливата способност на Поднебесната империя да не реагира на продължилото десетилетия идеологическо преследване на нейния „китайски” комунизъм даде блестящи резултати.

Не само защото в очите на цялото милиард и половина население на страната правителството е запазило националната си идентичност, но най-вече защото днес Китай е този, който храни, пои, обува и облича, снабдява цял свят с компютри и коли, тигани и прахосмукачки, създаде своя собствена, а не споделена космическа станция, най-бързата 5G мобилна комуникационна технология и сега, където и да погледнете, всичко е „произведено в Китай“.

За разлика от това прогресивното подражание на Запада струва скъпо и прескъпо на Русия, която загуби една трета от век, за да се очисти от маймунджулъците на западните номера, прикрити като ценности.

Но Пекин, съобщава базираната в Брюксел Euractiv, сега принуждава Щатите и ЕС да си скубят косите, защото тяхната икономическа система не е в състояние да оцелее в конфронтацията с китайската. Американският министър на търговията Катрин Тай предупреди за това в четвъртък на брифинг в Брюксел само часове преди началото на двудневната среща на Съвета за търговия и технологии ЕС-САЩ (TTC).

Логиката, разбира се, си остава чисто западната: „Непазарните политики на Пекин ще причинят сериозни икономически и политически щети на двата блока, ако не бъдат решени чрез подходящи контрамерки“.

Тай обясни на европейците, че „ключова причина за напрежението между Пекин и Вашингтон е невероятният икономически растеж на Китай през последните няколко десетилетия. В резултат на тази уникална история на икономическо развитие и растеж се създава все по- нарастващ натиск между икономическите системи.“

От което следва, че „със система, която считаме за непазарна, която е коренно различна от другите страни и с която пазарна система като нашата трудно ще се конкурира и оцелее. Ако не намерим друг начин да защитим начина, по който функционира икономиката ни, знаем какво ще се случи и това ще има значителни икономически и политически последици за нашите системи."

Какъв метод за защита от Китай е открила Катрин Тай, който все още не знаем? През последните години Съединените щати все повече се опитват да преминат от открита подкрепа за свободната търговия към още по-открит, очеваден протекционизъм.

Те първи, без да се обръщат назад към ЕС, започнаха да нарушават догмите на „свободната икономика“ и да се преобуват в движение. Само преди година, в реч, изнесена в института Брукингс във Вашингтон, съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан критикува убеждението на предишните администрации, че „пазарите винаги разпределят капитала продуктивно и ефективно, без значение какво правят нашите конкуренти.

Сега никой – със сигурност не и аз – не подценява силата на пазарите, но в името на прекалено опростената пазарна ефективност, големите непазарни икономики са интегрирани в международния икономически ред по начин, който създава значителни проблеми.“

В сравнение със Съливан много по-рано осъзнахме, че управлението на икономиката в национален интерес, а не под диктовката на транснационални корпорации, произхождащи основно от САЩ, е много по-ефективно. Но можем да се обзаложим, че дори признаването на погрешния икономически модел на Запада няма да промени философията на Вашингтон с главен мерак - диктатурата.

Ето защо „шефката по търговията на САЩ“ предлага следните контрамерки: да се включат „отбранителни политики, като тарифи, както и мерки, които са по-настъпателни (срещу Китай), включително насърчителни мерки за коригиране на пазарната динамика, която не се формира в наша полза."

Фактът, че това ама никак не прилича на пазарни политики и практики, а си е чист протекционизъм, от който пострадаха най-много китайците, някак си пропадна между редовете на Катрин Тай, въпреки че изявлението на TTC, с което Euractiv ни запознава, гласи, че „непазарни политики и практики, извършвани от трети държави“ се осъждат остро.

А самият Вашингтон може да „си сътрудничи с Европа, за да забави темпото на иновациите в Китай, да попречи на Пекин да получи достъп до най-модерните технологии за своето военно/?/ развитие“, и в същото време откровено да не го е грижа за ЕС, който, напротив, би искал да намали рисковете от Пекин, защото „купува много материали от Китай и ще бъде много щастлив Китай да продължи икономическото си развитие, като ни продава материали“, цитира Euractiv високопоставен служител на ЕС .

Г-жа Тай отказа да отговори на въпроси дали икономическото забавяне на Китай е цел на официалната политика на САЩ. Но потвърждение за това не се изисква. Основното тук беше да се даде команда и тя я даде: „Това е нещо, което ще изисква намесата и необходимостта ЕС и САЩ да работят заедно, за да гарантират сигурността на своите икономически и социални модели.“

Моделите са си модели, но „намаляването на рисковете от Китай“ за Запада утежнява индустриалния упадък в самия ЕС. „Вашингтонските правила“ вече породиха обратния процес – желанието на Китай да защити икономиката си от рисковете от Запада чрез мащабни инвестиции в производство и стратегически технологии, което изостря индустриалния спад в Европа.

Освен това европейските анализатори отбелязват, че Пекин прилага „много по-всеобхватна форма на управление на риска, причинена от търговски ограничения от САЩ и ЕС, преди политиката за намаляване на риска в ЕС“. Просто казано, Пекин и тук е пред ЕС и Щатите.

В скорошна статия Euractiv съобщава, че „стремежът на Пекин да постигне по-голяма стратегическа независимост от Запада е започнал много преди плановете на ЕС за „намаляване на риска“ от Китай. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен говори за това с тревога още през март миналата година, като забрави да спомене, че това противодействие е причинено тъкмо от ограниченията на ЕС за доставка на слънчеви панели и електрически превозни средства от Китай.

Сега това е „двоен удар“ за Брюксел: намаляването на рисковете (европейски) и спадът в потреблението (на европейски стоки) в самия Китай допринасят за деиндустриализацията на Европа. Вътрешният контрол върху стратегическите вериги за доставки допринесе за ограничаване на износа от ЕС за Китай миналата година, с особено отрицателно въздействие върху Германия, най-голямата икономика в Европа, чийто ориентиран към износа, интензивен в производството икономически модел отскоро „открито се поставя под въпрос от лидерите на ЕС и евро - бизнеса“, считат в брюкселския мозъчен тръст Bruege.

Европейският политически център (EPC) също откри опасността от „неомеркантилистките“ политики на Китай за европейската икономика: „Те искат сами да произвеждат всичко стратегически важно за тях, за да бъдат независими, но продължават да използват свободните пазари за износ и генерират приходи от износ.

И, разбира се, това е проблем за Европа. Евростат съобщи, че индустриалното производство в блока е спаднало с 5,7% на годишна база през януари. Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), която представлява 45 милиона европейски работници, се оплаква, че "все по-бързата деиндустриализация" в Европа е довела до загубата на почти един милион работни места през последните четири години.

Йенс Ескелунд, президент на Търговско-промишлената камара на Европейския съюз в Китай, предупреждава, че свръхпредлагането в Китай предизвиква катастрофа за Европа и заплашва: „Трябва да има честен разговор между ЕС и Китай... защото ми е трудно да си представя, че Европа просто ще седи скръстила ръце и ще наблюдава ускоряващата се деиндустриализация.“

На Форума за развитие на Китай миналия понеделник управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева призова Китай да се придържа към досегашната си икономическа политика, която устройваше както Вашингтон, така и Брюксел...

Само искам да попитам: ама момчета, вие какво си мислехте, когато въвеждате 38 ограничителни мерки срещу Китай, по които 4030 юридически и 7902 физически лица са под санкции на ЕС? Напълно мълча за санкционното преследване на Пекин от САЩ от 1949 г.

Упоритото желание на САЩ и Европа за по-голяма стратегическа независимост от Китай, при това за сметка на Китай, отразява непреодолимата инерция на „правилния ред“, който само Вашингтон може да напише... Вярно, но само до надигането на обратната вълна.

Европейският съвет за външни отношения (ECFR) беше един от първите, които осъзнаха, че политиката на Китай се основава не само на вътрешната логика на Китайската комунистическа партия, но и на реакцията на международните тенденции, съгласно които гарантирането на сигурността на икономическото развитие се превърна във водещ принцип и нова парадигма не само за китайските власти. Но все пак ECFR е само „европейски мозъчен тръст“, а не Вашингтон.

Превод: ЕС