/Поглед.инфо/ Осмият форум за китайско-африканско сътрудничество, който се проведе на 29-30 ноември в столицата на Сенегал, Дакар, е много забележително събитие на настоящия етап от Голямата световна игра, тъй като засяга почти централната му точка, поради изострящата се борба между водещите световни играчи за влияние в страните от Третия свят.

Последното все повече се върти около проблема за икономическото развитие на тези страни, чиято нерешимост остава един от основните фактори за дестабилизирането на цялостната световна ситуация. Разбирането за ключовата важност на този проблем, тоест за невъзможността да се изгради „местно благополучие“ в околното море от бедствия, присъства дори в СССР. С неговото изчезване Китай пое щафетата да помага на страните от третия свят. Организирането на взаимодействието с тези страни се осъществява, включително чрез използване на няколко политически платформи, една от които е Форумът за китайско-африканско сътрудничество, който функционира от 2000 г. В него участват всички африкански държави, с изключение на Свазиленд, който поддържа дипломатически отношения с Тайван. От осемте срещи, проведени през това време, пет (включително последната в Дакар) бяха на министерско ниво, а на три присъстваха висши служители на страните членки на Форума.

Срещата в Дакар се проведе под мотото „Задълбочаване на партньорството между Китай и Африка и насърчаване на устойчивото развитие за изграждане на китайско-африканска общност с общо бъдеще в нова ера“. Лидерът на Китайската народна република Си Цзинпин се обърна към участниците онлайн, като посочи необходимостта от обединяване на усилията за „борба с пандемията, задълбочаване на прагматичното сътрудничество, насърчаване на зелена икономика, гарантиране на справедливост и върховенство на закона“. По-специално беше обявено, че КНР е готова да предостави на Африка 1 милиард дози ваксина ваксини срещу коронавирус. Това е от особено значение в контекста на откриването в южната част на континента на нов опасен щам на тази зараза.

В навечерието на срещата в Дакар китайските медии обобщиха впечатляващите резултати от двадесетгодишен период на изпълнение на различни проекти в Африка, които от 2013 г. се превърнаха в неразделна част от по-общия глобален проект „Един пояс, един път“. В областта на търговията и инвестициите в африканските икономики Китай отдавна е безспорен лидер сред другите водещи световни сили. Обемът на неговата търговия със страните от континента през 2020-та "ковидна" година възлиза на 187 милиарда долара. С помощта на КНР в Африка са положени 10 000 км железопътни линии и 100 000 км магистрали и са разкрити 4,5 милиона работни места. Всяка година Китай инвестира над 2,5 милиарда долара в икономиката на континента.

На фона на тези цифри опитите за заливане с кал по основния геополитически опонент изглеждат меко казано недостойно, което недоброжелателите му за пореден път направиха във връзка със срещата на Форума в Дакар. Пропагандистският орган на тема „дългово заробване“ беше пуснат отново, в случая за африканските партньори на КНР. За това беше използвана ситуацията около единственото международно летище на Уганда, чието модернизиране беше финансирано от Китайската експортно-импортна банка на Китай.

Условията на заемите, обезпечени от модернизираното летище в общ размер на 207 милиона щатски долара (плюс 2% по реда на приходите на кредитора) с разсрочен план за погасяване на дълга над 20 години бяха договорени през 2017 г. 2-3 години по-късно , правителството на страната обяви, че няма да може да се изплати с кредитора и проведе серия от преговори с Пекин за промяна на условията на споразумението. В същото време остава неясен въпросът за „качеството на използване“ на парите, получени от правителството на Уганда. Няколко дни преди началото на Форума западните медии, се втурнаха да говорят, че летище “Ентебе” вече е преминало във владение на КНР.

Въпреки това, все още не е публикувана информация от Пекин, потвърждаваща приемането на подобно решение, което би било законно, но изпълнено с определени репутационни разходи като цяло. Може би се отчита и това, че първоначалните надежди за превръщане на процеса на модернизация на летището в Ентебе в печеливш бизнес проект за прогнозираното рязко нарастване на „младежкия туризъм“ едва ли ще се осъществят. Факторът КОВИД-19 (и дори с появата на „особено заразните” щамове) с общото обедняване на населението дори в развитите страни неутрализира тези предишни прогнози.

Засягали сме темата за пропагандните атаки срещу проекти, реализирани в рамките на проекта “Един пояс, един път”. По-рано заплахата от попадане в „капана на дългове“ и последвалата „злоупотреба“ с подобна ситуация от страна на Пекин беше спомената във връзка с китайско-пакистанския икономически коридор, изграждането на пристанище Хамбантота в Южна Шри Ланка. Единствената "злоупотреба" в Шри Ланка (ако има такава) е свързана с факта, че китайските компании са получили поръчки за модернизиране на други пристанища в страната. Западните компании биха направили същото, ако спечелят съответните търгове.

Въпреки че разочарованието от загубата на изгодни договори е разбираемо, това не оправдава опитите на западните медии да рисуват хищни зъби на китайската панда. Вече наблюдаваните реални резултати от китайско-африканското сътрудничество се илюстрират от съвсем различна картина. Партньорите на Китай по “Един пояс, един път” получават тук и сега спешно необходимата транспортна и индустриална инфраструктура, образователни и здравни заведения, помощ за развитието на селското стопанство и борбата с епидемиите. Никой от "длъжниците" досега не е имал сериозни проблеми в отношенията с КНР.

По странно стечение на обстоятелствата, седмица преди обсъждания Форум, трима служители на китайски компании, опериращи в Нигерия и петима в Демократична република Конго, бяха отвлечени от „въоръжени мъже“. Припомняме, че по-рано в Пакистан беше взривен автобус китайски специалисти по проект, който сам по себе си е един от ключовите елементи на “Един пояс, един път”.

Тъй като нещо подобно се предприема по отношение на Руската федерация, възниква въпросът: не им ли омръзна да правят дребни мръсни номера срещу основните геополитически конкуренти с помощта на напълно контролирани медии, от ръцете на „международни терористи“ и източноевропейските „независими“ лимитрофи?

Трудно е да се въздържаме да не говорим за пропиляна енергия в борбата с вятърните мелници. Колко полза може да донесе не конфронтацията в държавите, които се нуждаят от помощ, а координацията на усилията на тези, които имат възможност да я предоставят.

Превод: В. Сергеев