/Поглед.инфо/ През последните две седмици администрацията на Тръмп ескалира напрежението в американско-китайските отношения. Като претекст се използва решението на 3-та сесия на Всекитайското събрание на народните представители (22-28 май 2020 г.) относно разработването и прилагането на специален закон за националната сигурност за Специалния административен регион Хонконг.

В отговор на решението на Събранието държавният секретар на САЩ Майк Помпео заяви пред Конгреса, че Хонконг вече не е автономен от Китай, а президентът на САЩ Тръмп обяви предстоящи икономически санкции срещу Хонконг, лични санкции срещу китайски и хонконгски политици и забрана за влизане на китайски студенти. В очакване на посещение в Пекин, ръководителят на администрацията на Хонконг Кари Лам отговори на това в смисъл, че Хонконг не се страхува от американските заплахи и мита.

Задачата на китайските законодатели е да неутрализират контролираните от американците в Хонконг политически сили, които провокират бунтове от лятото на 2019 г. В крайна сметка бъдещият закон трябва да блокира намесата на САЩ във вътрешните работи на Китай в специалния административен район Хонконг и да потисне антикитайските дейности в града.

Руши се важна посока в стратегията на американското възпиране на КНР - дългосрочната дестабилизация на Хонконг с перспективата за прехвърляне на обществени вълнения и антиправителствени протести в континентален Китай. Съдейки по политическите лозунги на проамериканската опозиция в Хонконг и сценария на разгръщане на "цветния бунт", Хонконг трябваше да стане фитил за експлозията на цял Китай.

Решението на Всекитайското събрание да изготви специален закон за националната сигурност за Хонконг съживи протестните настроения в някои части на хонконгското общество. Много от жителите, подкрепящи опозицията, приеха това решение като посегателство върху свободата и автономията на Хонконг. От 24 май в града се провеждат  протестни митинги почти непрекъснато, въпреки забраната за масови мероприятия поради карантината. Някои от протестиращите излизат със сепаратистки лозунги, изискващи "независимост на Хонконг". Някои профсъюзи и организации на ученици от средни училища, редица ученически асоциации призоваха за провеждане на референдум във връзка с по-нататъшни протести на 14 юни, въпреки че правната система в Хонконг не предвижда подобно нещо.

Протестиращите се изказват не само срещу закона за националната сигурност, но и срещу закона за националния химн; Според този закон химнът ще се изучава в училище; неуважението към химна ще бъде наказано с глоби и затворнически присъди.

Отправната точка за „загрижеността“ на САЩ е фактът, че Хонконг е неразделна част от Китай. В същото време, според основния закон на Хонконг, регионът има „висока степен на автономност“. Това означава, че в допълнение към въпросите на отбраната и външната политика, администрацията му е напълно независима по въпросите на вътрешната политика, включително избора на ръководител, законодателната, съдебната, паричната и митническата политика.

През 1997 г. едно от условията за връщане на суверенитета над Хонконг от Великобритания на Китай е запазването на значителната автономия на Хонконг за период от 50 години. Според основния закон Хонконг и правителството на КНР прилагат принципа „една държава - две системи“. Това означава, че „капиталистическата система и начин на живот на Хонконг“ трябва да останат непроменени до 2047 г. 7-милионният Хонконг се управлява от Изпълнителен съвет, ръководен от главния изпълнителен директор на региона (ръководител на администрацията на Хонконг), който се избира за срок от 5 години и не може да бъде избран повече от два пъти. Изборите се провеждат чрез гласуване от комисия от избиратели, представляващи различни сектори на обществото. Избраният кандидат се одобрява от правителството в Пекин. Сега ръководител на администрацията в Хонконг е Кари Лам.

Политическата борба при избора на ръководител на администрацията и в законодателното събрание е между про-пекинската партия (неформален политически съюз на партии и организации, лоялни към централното правителство на КНР) и техните противници от така наречения Пандемократичен съюз. Този съюз, критикувайки преобладаващата политическа и избирателна система, често се противопоставя на Пекин от сепаратистки позиции и се радва на подкрепа от САЩ.

Основният политически сюжет в Хонконг след обединението с КНР беше борбата за различни версии на преки избори на ръководителя на администрацията на острова. Основният закон на Хонконг, ратифициран от централното правителство на КНР през 1990 г., нарича общите избори цел за бъдещи политически промени. През 2007 г. Постоянният комитет на Всекитайското събрание определи, че следващите избори на ръководителя на Хонконг през 2017 г. ще се проведат въз основа на общи преки избори, за които е необходимо съответно да се измени законодателството. Тяхната същност е да създадат определени филтри, които възпрепятстват участието в изборите на сепаратистки и други разрушителни елементи.

Именно тези елементи от Пандемократичния алианс се противопоставиха на филтрите през 2014 г., организирайки първия пробен „цветен бунт“, известен като „Революцията на чадърите“. Безредиците от лятото на 2019 г., възникнали заради закона за екстрадиция, и настоящите протести са продължение на тази конфронтация. Американските дипломати и политици, както и американските мозъчни тръстове, специализирани в технологията за цветни преврати, изиграха активна роля в подбуждането на безредиците и организирането им. В резултат на това изборите се проведоха по старата система.

Бъдещият закон за националната сигурност се основава на допълнение 3 към основния закон, който дава такова право на Всекитайското събрание. В него се посочва, че общите китайски закони в Хонконг не се прилагат, с изключение на посочените в приложението. Става дума за закони, които се отнасят до отбраната и външната политика, както и за други въпроси извън автономията на острова. Въпросът за националната сигурност на Хонконг с цел предотвратяване на чужда намеса и възстановяване на обществения ред се отнася до такива проблеми. Освен това, предизвиканите отвън смущения са извън контрола на администрацията в Хонконг. Администрацията не може да се справя с тях.

Китайските експерти очакват, че в един бъдещ закон правоприлагащите органи на централното правителство в Пекин ще създадат специални държавни институции в Хонконг за борба с действия и дейности, които заплашват националната сигурност на Китай. Главата на изпълнителната власт в Хонконг редовно ще докладва на централното правителство в Пекин по въпросите на националната сигурност. В процеса на изготвяне на закона ще бъдат взети предвид предложенията на учени, служители на реда, адвокати и различни обществени групи в Хонконг. Законът може да влезе в сила през следващите седмици, предвид продължаващите вълнения и подкрепа за сепаратистки протести от външни сили.

През декември 2019 г. Пекин наложи санкции на редица американски неправителствени организации, пряко участващи в създаването на хаос в Хонконг и набирането на екстремистки елементи. Те са известни и с участието си в „цветни преврати“ в бившите съветски републики - това са Националната фондация за демокрация, Националният демократичен институт за международни отношения, Международният републикански институт, „Фрийдъм Хаус“ и „Хюмън Райтс Уоч“.

Съдейки по атмосферата на сесията за Всекитайското събрание на народните представители и решителността на Пекин, проблемът с възстановяването на обществения ред и политическата стабилност в града ще бъде решен.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели