/Поглед.инфо/ През 70-те и 80-те години на миналия век в СССР имаше популярен анекдот, според който силите небесни умишлено държат родината ни в замръзнала и окаяна неизменност, за да се плашат другите. Защото някъде, в края на краищата, трябва да има такава държава – визуално помагало, където можете да доведете младото си поколение и нагледно да обясните: вижте, деца, не можете да се живее така.

Би било трудно да се обясни на тогавашните съветски граждани, че до към 2020 г. същите настроения ще обхванат и американското общество.

Историята е следната: има преподавател, автор на книги, социолог и пр. - Джоел Коткин от университета Чапман и новата му публикация, в която се призовава да не се гледат изборните анкети на тема „за кого ще гласувате на 3 ноември - за Тръмп или Байдън“, особено след като подобни изследвания на предишните президентски избори преди четири години се провалиха безславно.

Коткин се разравя по-дълбоко и проследява накъде водят кривите на графиките на обществените настроения, независимо от личността и партийната принадлежност на двамата кандидати. И се оказва, че тези класации се изкривяват вече не първа година:и ако не са за Тръмп, то поне твърдо са като цяло срещу демократите. При това за тази ситуация са виновни самите американски либерали, които прекалиха с принуждаването на хората към еднообразни изказвания и поведение.

Демократите устроиха в страната хаос, като пуснаха по улиците радикалите, палещи сгради, съборящи статуи и т.н. Демократите провеждат кампания срещу "расизма" и за лишаване на "расистката полиция" от финансиране. Но в крайна сметка само 27 процента от анкетираните от агенциятаRasmussen са съгласни с идеята за намаляване на полицейския бюджет. И 59 процента категорично се противопоставят на подобна идея (и „угнетените черни“ в почти същото мнозинство също са против). Погромите предвидимо заработиха срещу демократите.

По-нататък Коткин проследява статистиката за вътрешната миграция в САЩ за 20 години. Оказва се, че хората бягат от демократичните щати - Ню Йорк, Калифорния, Ню Джърси, Илинойс - много по-бързо отколкото демократите„изтичат“ от републикански щати като Тексас.

Още нещо: само осем процента от анкетираните са готови да се нарекат „прогресивни активисти“, но вече има три пъти повече консерватори.Значително повече американци определят възгледите сив рамките между тези крайности и са разкъсвани от противоречиви мисли.

Особено неприятни за демократите са новините за това как хората се отнасят към огромния апарат за внушаване на „правилен“ начин на мислене. В края на краищата изглеждаше, че тук - особено през годините на управлението на демократа Обама - е установен пълен контрол от либералите: вестниците, телевизията ...

Анкетите обаче показват, че общото доверие в медиите намалява от 17 години - с изключение на тъй нар. републиканските медии. Същото се случва и с цялата друга печатна журналистика, както и с „новите медии“ (социалните мрежи).

Защото нямаше нужда да се въвежда продемократична цензура там, особено през последните месеци. Тя не се харесва нанад 70 процента от американците, според Пю. И още повече не одобряват „политическата коректност“, когато можете да казвате само определени неща и само с определени думи, в противен случай можете например да се разделите с работата си.

Популярността дори на театъра и особено на киното пада - все по-малко хора гледат церемониите по награждаване от типа на Оскарите. И Холивуд не трябваше да се продава напълно на демократите и да популяризира техния начин на живот и начин на мислене на екраните.

Спортът - и тук същата тенденция: веднага щом спортистите започнаха да се борят срещу расизма и за „правилните“ ценности, аудиторията им започна да намалява.

Десният фланг крещи, че страната върви към края си: демократите са извършили левичарска революция в нея, смачвайки и обръщайки наопъки всички традиционни американски ценности (на много от които всъщност се възхищавахме съвсем не тайно във времената на СССР). Но се оказва, че за извършване са я извършили, но колкото повече подлагат хората под натиск, толкова повече губят (и продължават да губят) популярност. И още повече американците вярват, че живеят в държавата, наречена „не може да се живее така“.

И това обяснява много от това, което се случва сега, в навечерието на изборите и се е случвало през последните няколко години. Въпросът не е в това, че в момента показват честни или не много честни анкети на тема „за кого ще гласувате“, а че кривите на популярност на всичко, което демократите популяризират, отдавна са спаднали и продължават още в същата посока.

И те, виждайки как проектът им се срива, просто се страхуват да не успеят навреме - оттук и трудно обяснимата лудост в края на изборите през 2016 г., оттук и безпрецедентната истерия през следващите години и особено сега.

Има такава проста техника - разходка по заглавията на типична демократична медия (няма смисъл да четете текста под заглавията). The Washington Post ни каза миналата седмица, че: Тръмп се наслаждава на обожанието на тълпата, докато Байдън работи по интернет; Тръмп иска да уволни главния прокурор и директора на ФБР за отказа им да започнат разследване срещу Байдън; Тръмп отвлича деца (емигрантски); Тръмп трупа планини от трупове, защото всеки митинг е място за размножаване на инфекции; тези, които гласуваха за Тръмп през 2016 г., сега седят в тъга; Катастрофа очаква Тръмп. Всички други новини и тенденции по света са отишли някъде в периферията и то за дълго време. И това се случва вече четири години.

Наблюдавахме истерично нагнетяване на емоции (предимно в рамките на нашата собствена революционна публика) в Русия през 2011-2012 г. Сега същото се случва и на свилата се в пъти„поляна“ на американските демократи. Но въпросът не е в това, че аудиторията на тези хора в САЩ намалява в навечерието на изборите на 3 ноември: важно е тя да пада дълго и уверено. И демократите, повтаряме, бързат, бутайки се напред, не избирайки пътища и забравяйки за каквото и да било приличие.

По такъв начин същността на това, което се случва, далеч надхвърля рамките на президентските избори през 2020 г. Всъщност всички посочени по-горе статистически тенденции няма да работят непременно за Тръмп.

Изборите в тази страна не са преки, директни, а щатски. И отливът на хора от демократичните щати към републиканските всъщност може да играе срещу него, тъй като Тексас преди беше десен, но в щатите на демократите те могат само да увеличат и консолидират местното си мнозинство. Е, нека не забравяме, че да се изчакват честни избори този път би било неразумно.

Обаче динамиката, очертана от Коткин, ни кара да вярваме, че линиите вероятно ще се огънат в полза на американската десница, дори ако демократите победят. В този случай светът може да получи диво озлобен екип от владетели на страната; който се изплъзва изпод тях; екип, който неистово се опитва, ако не да популяризира, то поне да защити своя проект за налагане на нови „ценности“ на всички и всеки.

Ще бъде интересно.

Превод: ЕС