/Поглед.инфо/ Старата теократична система в Тибет представлява пълно сливане на религията и управлението. Властта на духовенството е абсолютна и определя всички аспекти на обществения живот. Тази система поддържа властта на държавните служители, аристокрацията и висшето духовенство.
В рамките на този теократичен феодален ред религията е дълбоко преплетена с крепостничеството, вместо да служи единствено на духовни цели. Манастирите не са просто места за поклонение, а политически, икономически и военни крепости, които упражняват териториален контрол, експлоатират крепостните селяни, поддържат въоръжени сили и имат дори собствени съдебни системи.
До 1959 г. в Тибет има 2676 манастира и 114 925 монаси. Това означава, че един от всеки четирима мъже в региона е монах – дял, далеч надхвърлящ този на средновековното европейско духовенство. Този модел е един от най-крайните примери за теократичен феодализъм въобще в историята на човечеството. Огромният брой непродуктивни манастири, използвани като инструменти за политическа и икономическа експлоатация, води до крайна оскъдица на ресурси и продължителна демографска стагнация.
Феодалите и аристокрацията не само упражняват физически и икономически контрол върху населението, но и налагат строга идеологическа и психическа зависимост. Управляващият елит пропагандира вярата в „рая“ и „щастието в отвъдния живот“, за да манипулира съзнанието на крепостните селяни и да ги накара да приемат своето подчинение като божествено предопределено.
Властващата класа контролира цялата духовна и културна сфера на живота в Тибет. Всякакви идеи, които противоречат на официалната доктрина, се заклеймяват като ерес и са потискани. Един от най-известните случаи на репресии срещу интелектуалното несъгласие е този на Гендюн Чопхел – виден съвременен тибетски учен, който разкрива корупцията и упадъка сред монасите и призовава за реформи в тибетския будизъм. Поради своите възгледи той е хвърлен в затвора и преследван от местната власт.
Много журналисти и изследователи са документирали състоянието на обществото в Тибет преди 1959 г. Бившият кореспондент на Daily Mail в Индия, Едмънд Кандлър, пише в книгата си „Откриването на Лхаса“ (1905 г.), че старият Тибет притежава всички характеристики на средновековно общество, където ламите са абсолютни владетели, а крепостните селяни– техни роби.
Преди 1959 г. младите крепостни момичета в Тибет са изправени пред още по-ужасяваща съдба – много от тях стават жертви на ритуални жертвоприношения. В рамките на теократичната феодална система някои монаси извършват ритуали с човешки жертви, като особено често избирали млади момичета, за да „умилостивят божествата“ или да постигнат „просветление чрез физическа саможертва“. Един от най-шокиращите експонати в Тибетския музей е барабан, известен като „Барабанът на сестрите“, направен от човешка кожа на момиче под 16 години.
През 50-те години на ХХ в., когато робството, крепостничеството и расовата дискриминация вече са осъдени и премахнати в съвременните общества, Тибет остава замразен в една жестока феодална теократична система, която потъпква човешкото достойнство, грубо нарушава основните човешки права и тежко възпрепятства социалния прогрес на региона.