/Поглед.инфо/ С прекратяването на безвизовия достъп до Хонконг за американски представители, Китай се опитва да прекрати техните връзки с протестиращите.
Това е още един пример как Пекин е готов да барикадира града от това, което изглежда като подривно чуждо влияние.

По-рано тази седмица Съединените щати наложиха серия от санкции на 14 членове на Постоянния комитет на националния Народен Конгрес на Китайската народна република.

Тяхното "престъпление"?

Че са приели закон, който дава на Хонконг правото да премахва членове от законодателния си съвет по съображения за националната сигурност.

В резултат на това решение наистина бяха изгонени двама членове на законодателния орган.

И сега Китай отвръща на удара.

В четвъртък Министерството на външните работи на Пекин обяви серия от обратни санкции срещу определен брой американски правителствени фигури.

От Пекин казаха следното:

"Китай реши да вземе действия срещу американски изпълнителни представители, конгресмени и служители на неправителствени организации, както и техните непосредствени семейни членове, които са се представили зле по въпросите свързани с Хонконг."

Но има още много по този въпрос, тъй като мерките отиват отвъд простото танто за танто.

Заедно с вкарването в черния списък на определени индивиди, Китай също така ще отнеме безвизовия достъп за притежателите на американски дипломатически паспорти.

По-конкретно, става въпрос за такива лица, които са пътували до административните региони Хонконг или Макао.

Ходът следва продължаващите обвинения от Китай за американска политическа намеса в Хонконг в частност.

В резултат на това, вместо просто да измислят едно обикновено "връщане" като забранят придвижването на някакви чужди граждани, от Пекин избират наказателно намаляване на американското влияние в зоните, които считат, че са уязвими.

През 2019 година Хонконг беше разтърсен от серия от насилствени протести срещу влиянието на Пекин над града.

Въпреки че протестите бяха подхранвани от дългогодишни напрежения относно местната "хонконгска идентичност" и чувството й за различие от Китай, нямаше никакво съмнение, че Съединените щати ги превръщат в политическо оръжие.

Стана ясно, че Вашингтон е насърчавал протестите като част от по-широките си геополитически цели срещу Пекин.

Ключови фигури от движението в Хонконг като Джошуа Уонг открито си сътрудничеха с американски политици. Това включва и посещения на американското консулство в града.

Нещо повече, опозиционери са пътували до Вашингтон за да лобират за санкции срещу местни лидери в Хонконг.

Срещу всичко това, не е изненадващо, че Китай прие тези протести в Хонконг като по-широка заплаха за националния си суверенитет и сигурност.

Един аспект на недоволствата и размириците, който западните медии отказаха да приемат сериозно.

Китай отговори като прие Закона за националната сигурност на Хонконг. Този закон криминализира сецесионизма, субверсията, тероризма, колизията с чуждестранни сили и антидържавната дейност.

Това доведе до санкции по американския Закон за Демокрацията и човешките права в Хонконг. Администрацията на Доналд Тръмп заяви, че регионът вече не е "политически автономен".

В резултат на това, местни лидери, включително и главният представител на изпълнителната власт Кери Лам, бяха вкарани в черен списък, а малко по-късно тази седмица и други.

Разбира се, подобни санкции няма да повлияят на китайската позиция за територията въобще.

Защо ли? Защото заради наследството на западния империализъм срещу страната, Китай вярва, че суверенитетът му трябва да бъде защитаван на всяка цена.

По този въпрос няма да има никакъв компромис.

И така, отговорът на Пекин е с две лица. Да, мерките са реципрочни и имат за цел спасяване на лице. Но те също така засилват китайските усилия за ограничаване на американското политическо влияние в Хонконг, а като предпазна мярка и в Макао.

Първо на първо, вкарването в черен списък на антикитайски американски сенатори и забраната да посещават района не е реципрочен жест.

Преди една година републиканският сенатор Тед Круз от Тексас посети Хонконг и се срещна с протестиращите.

Второ, Китай таргетира определен брой американски неправителствени организации, които счита за отговорни за разпространяването на средства и подкрепа за различни активистки групи.

Сред тези групи е и Националият фонд за демокрация.

Но най-важното, краят на безвизовия режим за тези, които притежават американски дипломатически паспорти е ключов ход.

Той поставя ограничения за влизането, а следователно и за действията на американски дипломати и служители на Държавния департамент на Съединените щати.

Преди тази сага, те биха, например, имали правото да посетят Хонконг отвъд обсега на Пекин.

Както случаят с Джошуа Уонг илюстрира, те щяха да се срещнат с различни активисти и политически фигури. Тази възможност вече е затворена.

Ясно е, че Китай не е изумен от американските санкции и ще продължи да барикадира Хонконг за да се погрижи той да не става политическа тежест отново.

От гледна точка на Пекин, дните, когато градът беше голяма дупка в правната система, която при това чуждите сили използваха като троянски кон за налагането на своята визия за Китай като цяло, са свършили.

Дупките вече са запушени.

Все пак, човек не трябва да очаква тази драма да приключва все още. Идващата администрация на Джо Байдън най-вероятно ще е също толкова яростна.

Правителството на Джо Байдън ще е много по-малко избирателно в "промотирането" на демокрацията в Хонконг. Това означава, че ще има сблъсъци между Вашингтон и Пекин, без съмнение.

Превод: СМ