/Поглед.инфо/ Като следващ премиер, по-голямата част от украинците искат да видят Юрий Бойко - човек, когото националистите редовно обвиняват за държавна измяна. И въпросът не е в неговата личност, а във факта, че такъв премиер ще гарантира на страната възстановяване на отношенията с Русия. Ще има ли някаква коалиция, сформирана в Радата между Зеленски и Бойко, която ще сложи край на наследството на Евромайдана?

Според резултатите от проучване на Киевския международен институт по социология (КМС), почти 13% от респондентите искат да видят на поста министър-председател на Украйна Юрий Бойко, бившият ръководител на „Нафтогаз“ и бивш вицепремиер при Николай Азаров и бивш кандидат за президент на Украйна, който наричат „най-проруски от възможните“. В крайна сметка „най-проруският“ събра 11,67% и това се прие за огромен успех.

На второ място в проучването на КМИС е Юрий Тимошенко с 11,3%, третият е Игор Смешко с 8,1%, четвърти е настоящият премиер Владимир Гройсман със 7,7%, а след това са „дребосъците“ , включително Петър Порошенко с резултат 2,6%.

В същото време най-популярната партия в страната, според друга анкета на КМИС, е „Слугата на народа”, свързана с президента Владимир Зеленски. 48,5% от респондентите са готови да гласуват за нея, докато за партията на Бойко „Опозиционна платформа - за живот“, която е на второ място, едва 11,8%. Отсъствието на собствен потенциален кандидат за премиер „либертарианците“ се обяснява просто: единственият наистина разпознаваем човек сред тях е самият Зеленски, който не може да бъде министър-председател, тъй като вече е президент.

Първи номер в неговата партия е политическият му стратег Дмитрий Разумков, всички останали са „анонимници“ в очите на по-голямата част от украинците. В екипа на президента обаче сме сигурни, че това не е бъг, а отличителна линия – на изборите са специално изпратени хора, които преди това почти нямат отношение към политиката, за да „изместят“ омръзналите стари елити и да станат нови.

В смисъл че те ще вземат много кресла в Радата. Възможните очертания на бъдещата коалиция, която ще определи името на премиера, все още е трудно да се прогнозира поради фактора едномандатни райони. Но вече е ясно, че сама гвардията на Зеленски не може да събере тази коалиция.

Тимошенко вече е предложила на президента да се проведе съвместна битка срещу хората на Порошенко, които отиват на изборите, за да си отмъстят и пречат. Като трети партньор в коалицията тя вижда партия „Глас“ на музиканта Светослав Вакарчук, който сега бързо набира точки и вече има шанс да преодолее бариерата за влизане от 5%. На теория тази националистическа вариация на темата с „новите лица” трябваше да вземе гласовете на партията на Зеленски и да се обедини в парламента с Порошенко. Но на практика може да се окаже, че ще вземе гласове от хората на Порошенко и ще сложи край на живота му в парламента - няма фундаментален антагонизъм между „рускоговорещия Зеленски“ и „патриотичния Вакарчук“. По-скоро мнозина се смущават от фигурата на Юлия Владимировна, но без нея май няма да се разминат.

Въпреки това, в интерес на Украйна, като държава, Зеленски трябва да се обедини предимно с Бойко. Да, противно на предишните обещания. Да, въпреки неизбежния скандал. Да, националистите ще запалят гумите на Майдана. Чисто и просто не му се иска. Но трябва.

Фактът на относителната популярност на Бойко и неговото ръководство в рейтинга на потенциалните премиери е изненадващ по свой собствен начин. Разбира се, той няма да стане министър-председател при никакви обстоятелства. Но е ценно, че той успя да не загуби този електорален капитал, който спечели на изборите и демонстрира завидна стабилност в условия, при които изглеждаше, че няма успех с буквално всичко.

Първо, слуховете за възможното сливане на Опозиционната платформа (ОП) и Опозиционния блок (ОБ) с Бойко начело на списъка се оказаха само слухове. Наскоро се проведе конгрес на ОБ - останките на бившата Партия на регионите, фокусирани основно (но не напълно) около мултимилионера Ринат Ахметов. Събитието премина внушително, имаше много относително смели и задължителни идеи за югоизток (отмяна на закона за изключителността на украинския език, ограничаването на декомунизацията, културната автономия на регионите и т.н.), списъкът на представените кандидати беше пълен с разпознаваеми лица и опитни политици, сред които кметът на Харков Кернес и кметът на Одеса Труханов - много специфични, но популярни в градовете им дейци.

Въпреки това изобилие, рейтингите в никакъв случай не гарантират на ОБ, че ще попадне в Радата, въпреки че неизбежно ще „изяде“ някои гласове от ОП.

Списъкът с ОП е различен – не може да се погледне без сълзи. Мнозина са поразени от появата в него на Иля Кива - националист и, меко казано, неприятен тип, който преди това ръководеше Полтавския клон на „Десен сектор“, който се биеше в Донбас начело на полицейския батальон „Полтава“ и обеща да накара местното население да обича Украйна дори и насила. Най-вероятно зад появата на това „великденско яйце” има споразумения между ОП и МВР: Кива е човек на Арсен Аваков и ако „Опозиционна платформа“ не събере 13%, то този човек няма да стъпи в Радата.

Тоест Кива на 31 място в списъка като че ли гарантира на ОП, че списъкът няма да се мъчи по линията на Аваков и че опозицията най-малко ще събере 13%. Но самото присъствие на Кива в бюлетина може да предизвика рязка съпротива у „твърдия“ електорат на ОП.

Въпреки това, Кива е специален случай, изпадащ от всеки шаблон. По принцип, списъкът на ОП се състои от функционери от времето на Янукович, много от които са откровено досадни, ако не и мразени, в южната и източната част на Украйна заради тоталните минали „заслуги“ и поражения. В същото време, самият Бойко е изключително далеч от образа на народен трибун, не може да се похвали с харизма и е вписан в списъка едва под номер два (първи е Вадим Рабинович). И все пак - повтаряме го - има стабилен рейтинг, който се прехвърля към ОП като цяло.

„Бойко е опитен управленец с дълга история именно на водач на опозицията. Но преди това той не е демонстрирал такива резултати“, заяви киевският политолог Михаил Погребински, говорейки за доверието към бившия вицепремиер.

За всичко това има само едно обяснение: планиращите да гласуват за Бойко и ОП украинци не гласуват за него лично, не „за югоизтока“ и не за рускоезичните, а за идеята отношенията с Русия да се възстановят.

Няма съмнение, че тази идея е въплътена от Бойко. През март в компанията на Виктор Медведчук той посети Москва и се срещна там с премиера Дмитрий Медведев, за да говори за газа и двустранната търговия. Това беше скандално решение от тяхна страна (представете си как руската опозиция се среща с премиера на Украйна или с президента на САЩ), което предизвика истинска омраза в лагера на Порошенко.

След това в Украйна беше образувано наказателно дело срещу граничните служители, които са издали на Бойко и Медведчук разрешение за пътуване до „страната агресор”. Но на всички стана ясно: тези двамата са готови да възстановят връзките, които бяха унищожени за пет години и имат възможност да направят това с достъпа си до ръководството на Руската федерация. Освен това, това осъзнаване се отнася специално за Бойко, а не за Медведчук, чиито взаимно уважителни отношения с кума му - Владимир Путин - в Украйна са толкова добре познати.

„Медведчук е надеждата, че проектът „Опозиционна платформа“ ще поддържа линията за изграждане на отношения с Русия. Тъй като той е председател на политическия съвет на тази партия, може също да се надяваме, че Медведчук ще следи позициите на депутатите и както се казва, ще осъществява стратегически контрол върху действията на фракцията на тази платформа в Радата“ ,смята Погребински.

Без този „ключ към Русия“ украинската икономика и лично Зеленски ще имат трудности. В никакъв случай Киев не може да разчита на „златните планини”, но може да претендира за основния минимум - при строгите условия на търговско и индустриално сътрудничество със северната съседка. Зеленски, разбира се, може да изгради свои собствени канали за комуникация - той и президентът, но ще отнеме много време, докато времето е в ужасен дефицит: населението е настръхнало и чака промяна - колкото по-бързо, толкова по-добре.

Съюзът на двете най-популярни (в момента) и откровено враждебни към елита на Порошенко групи е логичен по много причини. Но досега „новите хора“" на Зеленски не могат да възприемат ОП, сформирана в миналото, освен като антагонист и те добре знаят, че всеки опит за съюз ще бъде обявен за „национално предателство“. Само че тук „предателството” дава реален шанс за формиране на такава управляваща коалиция, която ще може да прочисти властта от фалиралите евромайданни „патриоти“, да открие пред страната перспективи за икономическа реабилитация и да даде на Донбас път за мирно развитие.

Колкото по-скоро Зеленски разбере кой държи „ключа за Русия“ и колко се нуждае от ключа сега, колкото по-скоро надрасте собствените си идеи за красивата и безжизнена идея за компромис с националистите и изолационистите, толкова повече избирателните му обещания имат шанс за изпълнение и за по-малко разочарование на украинците, които нарочно гласуваха за Зеленски и Бойко като „партии на мира“.

И ако техният тактически съюз все пак не се получи, ако победят възраженият като „не можем да позволим прегъване пред агресора и реванша на донецките елити“, няма да плачем. Възстановяването на отношенията с Русия е необходимо за Украйна. А от какво се нуждае Русия – дали от условно неутрална Украйна, готова за диалог, дали най-накрая от обедняла, отслабена и деморализирана Украйна – е най-малкото спорен въпрос. И аргументите в полза на втория вариант всяка година стават все повече и повече.

Превод: В.Сергеев