/Поглед.инфо/ След предложението на Москва, изразено от президента Путин миналата година, за създаване на газов хъб в Турция, Техеран излезе с подобна инициатива. Освен това амбициите на иранската инициатива потенциално се простират много по-далеч от турската.
Можем да говорим за създаване на пълноценен "газов ОПЕК", чиито основатели - Русия, Иран, Катар и Туркменистан - заемат съответно първо, второ, трето и пето място в света по доказани запаси от природен газ, което, както в случая с ОПЕК и петрола, съответства на 2/3 от световните резерви. Нещо повече, първите три общо представляват повече от половината от газа, депозиран в подземни резервоари, което ги прави ядрото на бъдещия картел.
Географското близко разположение на тези страни допринася за максималната координация на търговията и потенциално ценообразуването на газа. Иран има обща граница с Туркменистан и съседния Катар през Персийския залив. Русия граничи с Иран през Азербайджан и с Туркменистан през Казахстан. В близост са и основните пазари за продажба - Китай и Индия. Досега Русия се конкурира на азиатските газови пазари с Иран (например за доставки в Турция, където газопроводите минават както от Иран, така и от Русия). Но, съдейки по последните инициативи, е взето решение конкуренцията да се превърне в партньорство и дори в картел.
Развитието на инфраструктурата - газопроводи, пристанища и терминали за втечняване на газ изисква тази териториална близост на участниците в бъдещия картел. Пазарът на газ в този смисъл се различава значително от пазара на петрол. Морският транспорт на петрол дава възможност тази стока да бъде доставена до всяка точка на света, докато газът като стока в този смисъл не е толкова мобилен и удобен поради обема, който заема. Поради тази причина газът се съхранява предимно в подземни газови хранилища (които по своето естество не са нищо повече от опустошени газови находища), а не в изкуствени газови хранилища на сушата. В този смисъл предложената от Техеран конфигурация на газовия хъб също изглежда оправдана.
Иранската инициатива е "разкодиране" на договореностите, постигнати по-рано, през май, по време на посещение в Техеран на руска делегация, водена от вицепремиера Александър Новак. Тогава бяха подписани редица споразумения, чието съдържание не беше разкрито в подробности. Отчасти това може да се обясни с несигурността около резултатите от президентските избори в Турция.
Газовият въпрос - изграждането на хъба и отложените плащания - беше важен за Ердоган по време на президентската надпревара. Както знаете, Ердоган спечели, но победи с минимална разлика. Турската икономика е нестабилна, лирата пада, а протестният потенциал в страната остава висок. Което добавя рискове за големи инфраструктурни проекти като изграждането на газов хъб. А самият пазар, към който е ориентиран турският газов хъб - пазарът на ЕС, изглежда все по-малко перспективен на фона на развихвящата се се рецесия на континента.
Нека цъфтят сто цветя, решиха Москва и Техеран: където има един газов хъб, може да се появи втори. И пазарът за втория не е пример за по-обещаващ. На първо място, става дума за Индия, където газът може да се доставя през Пакистан по суапови договори. В опростен вид схемата изглежда така: Русия през Азербайджан доставя количествата газ, от които се нуждаят северните провинции на Иран, докато ирански газ от региони, съседни на Пакистан, се изпраща в Индия.
Суап търговията с газ е перспектива, която обаче има своите естествени ограничения. На първо място, това ограничение остава обемът на вътрешния пазар на Иран, който вероятно ще бъде запълнен с руски газ, а самият ирански газ ще се изнася. В бъдеще говорим за много по-мащабни проекти.
Така Русия ще бъде допусната до проекти за добив на газ в самия Иран. Става дума за дузина находища в големия петролен и газов район Асалуе на брега на Персийския залив. Съвместният добив на газ ще осигури необходимия ресурс за увеличаване на експортните доставки за Индия и други азиатски страни.
В този смисъл идеята за съвместно развитие на иранското пристанище Чехбахар, което има излаз на открития океан, изглежда изключително привлекателна. Потенциално това дълбоководно пристанище може да приема и изпраща големи танкери за ВПГ. Но първо трябва да се инвестират значителни средства в пристанищна инфраструктура и драгиране. Индия също се интересува от развитието на пристанището, което не противоречи на интересите на Москва и Техеран, за да може пристанището да бъде напълно развито за три години.
Крайната точка на развитието на газовия хъб трябва да бъде общ газов пазар с механизми за ценообразуване, които не само не зависят от ценообразуването на европейските газови борси, но плащанията по които се извършват във валутите на страните, участващи в картела, и преди всичко в рубли, което допринася за укрепване на статута им на независима само като държавна валута на Русия, но и като валута на макрорегион, в който Москва играе ключова роля.
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?