/Поглед.инфо/ Между Китай и САЩ назрява истинска голяма война – в крайна сметка именно така твърдят и някои бивши генерали и политически анализатори. Именно такова е настроението, ако се вярва на социолозите, в американските въоръжени сили. Доколко са обосновани такива прогнози и как с това се свързва строителството от Китай на огромен военноморски флот?
Да започнем с историята на войните, които разтърсват нашата планета неотдавна. „Бъдещето е в Азия” – така често доволните клиенти възкликват след новата покупка на японски телевизор или на южнокорейски смартфон, сглобен в Китай. Парадоксално е, но така смятат и в самото начало на ХХ век, когато осемте велики сили нахлуват в Китай и просто си го поделят на сфери на влияние. Според мен Първата световна война започна заради това, че Германия е недоволна от малките парчета в Азия. Тогава Германия губи.
Прието е да се смята, че Втората световна война започва през 1939 г. след нахлуването на Хитлер в Полша. Но има и друга гледна точка, според която Втората световна война започва през 1937 г. след нахлуването на Япония в Китай. Пробвайте да пропуснете всички събития между 1939 и 1945 г. през примата за борба на Великите сили за Китай. Но Германия веднага може да се отхвърли – във втората война тя просто се бори за съществуването си (според мен ѝ се получава – след Втората световна война германците смекчават условията след първата капитулация през 1918 г.). За Китай се борят Англия и САЩ.
Всички основни войни след 1945 г. се водят в Азия. Първоначално радикалната партия, проповядваща идеите на лондончанина Карл Маркс, се опитва да изхвърли американците и техните съюзници в морето на Корея. Не успява. След това има аналогична ситуация във Виетнам. Бившата френска колония,водена от идеите на европейските философи, започва война срещу САЩ и я печели. Помага им много помощта на европейците в културен план – огромно количество британски рок-групи посещават Америка и пропагандират сред младежта наборна възраст пацифизъм, наркомания, дезертьорство, подкопават престижа на американската армия. Последният феномен дори си има название – британското нахлуване.
От тогава не е имало големи войни в Югоизточна Азия . и в близките десетилетия, въпреки спекулациите на тази тема, такива няма да има. Всичко заради това, че военният потенциал на САЩ в този регион е за момента абсолютен. А за да бъдат победени американците, техният флот трябва да се разбие, за което е нужен друг флот, по-мощен. Но флотът е нещо скъпо. Иначе казано, за създаването му ще е нужна силна икономика, съпоставима по размер с главната икономика на планетата – американската.
Днес такава икономика има единствено Китай и това прави Поднебесната единственият реален съперник на САЩ, в това число и в чисто военен план. Последните 30 години китайската икономика показва много високи темпове на ръст, по обем на БВП Китай задминава САЩ през 2014 г. Тогава Китай започва огромна реформа на армията си и особено на флота.
Но за запазването на високите темпове на ръста на икономиката на КНР е нужна търговска и финансова експанзия. В Русия много обичат да говорят как Китай скоро ще завземе Сибир или Далечния изток, но всъщност експанзионистичните планове на Китай са насочени преди всичко в Африка. КНР е обкръжена от американски съюзници от всички страни. Освен, че тези страни представят интересите на САЩ, Япония и Корея, те самите не искат засилването на своя съсед. Именно за охраната на морските пътища и разпространението на своите стоки по целия свят е нужен флот. И само с помощта на подобен инструмент може на теория да се нанесе поражение на Щатите.
На второ място за развитие на икономиката са нужно ресурси. В нашата епоха най-важният ресурс е петролът. Две трети от целия необходим петрол на Китай се внася от чужбина, а 83% от тези доставки идват по море.
Ситуацията е много подобна на тази, която е в навечерието на войната между Япония и САЩ. Тогава азиатската страна също се нуждае от петрол и голяма част се внася по море. Именно опитът на САЩ да блокират доставките на петрол в Япония принуждават японците да атакуват. Япония тогава губи и губи именно по море. Китай явно не иска да повтори грешките на своя съсед. Затова и строи огромен флот.
За по-нататъшния анализ трябва да внесем яснота в терминологията и в това от какво се състои флотът. Основната ударна сила на съвременния морски флот е самолетоносачът. Победата в морското сражение се осигурява преди всичко от действията на самолетите. Но сами по себе си самолетоносачите са уязвими, трябва им защита в състава на ескадрата (тактическо обединение на кораби). Основният хребет на ескадрата са ескадрените миноносци. Със съвременно ракетно въоръжение те могат да изпълняват цял спектър задачи и да се борят срещу всяка цел – подводна, надводна или въздушна. Малко по-малки от ескадрените миноносци са фрегатите. Често фрегатите се борят срещу въздушни цели, но новите модели приличат на ескадрените миноносци по възможности. Най-малки са корветите. Тези кораби не са предназначени за бой в океана, а само край бреговете и вътрешните морета. Има още и крайцери – това са доста големи кораби. Но те се запазват единствено у САЩ и Русия. А и скоро и Русия няма да ги има – всички те са стари, а пари за ремонт почти не се отделят.
Особен клас са подводниците. Те са или атомни стратегически – носят ядрено оръжие за удар по територията на противница. Или атомни или дизел-електрически ловци, чиято основна цел е унищожението на другите кораби.
В крайна сметка най-голямата сила на море е самолетоносачната ударна групировка, която се състои от един или няколко самолетоносача, 10-20 самолетоносача и фрегати, две-пет подводници. От въздуха групировката се прикрива от самолетите на самолетоносача. Спътниците и самолетите-радари осигуряват разузнаване на 500-5000 км. напред.
Сега да сравним военноморските сили на Китай и на САЩ. Да започнем с азиатския гигант. Нека се опираме на данните на Изследователския отдел на Конгреса на САЩ. Американците очакват към 2020 г. Китай да има два самолетоносача, 34 ескадрени миноносци, 58 фрегати, 30 корвети и 64 – дизел-електрически подводници, осем атомни, пет атомни подводници с балистични ракети, повече от 150 стражеви кораби в крайбрежната зона.
Какво притежават САЩ? Американците в момента са разположили 11 самолетоносача, 22 крайцера, 65 ескадрени миноносеца, 12 корвета, 52 атомни подводници, 18 атомни подводници с балистични ракети, около 100 стражеви кораба и съда за логистика.
На пръв поглед изглежда очевидна, че превъзходството е у американския флот. Особено по отношение на самолетоносачите. Но трябва да се разбере, че китайският флот расте значително по-бързо от американския. Понякога темповете на пускането на новите кораби поразява въображението – Китай спуска по една корвета месечно. За сравнение – Русия за последните 17 години е построила едва пет. При това по-голямата част от корабите на НОАК са построени за последното десетилетие, докато някои американски кораби са на няколко десетки, че и повече.
Американците страдат и от криза в нововъведенията. Флотът на САЩ през последните 100 години е не само най-масовия, но и най-качественият и боеспособният. На всеки 20 години американците въвеждат нововъведения в различните типове кораби. Но по масовост те отдавна са отстъпили на китайците – по абсолютно количество на корабите от всички типове (и бойни, и за логистика) НОАК превъзхожда САЩ с 540 срещу 300. При новите модели ситуацията е подобна. Американските крайцери тип „Тикондерога” започват да се строят още през 1980 г., последният кораб от този тип е пуснат по вода през 1994 г. С ескадрените миноносци клас „Арли Бърк” ситуацията не е особено по-добра. На замяна на серията „Арли Бърк” трябва да застане новият тип ескадрени миноносци „Зумвалт”. По програма трябва да се построят 30 такива, но огромната цена, ненадеждността, неефективността принуждават ръководството на ВМФ на САЩ да прекратят програмата след пускането на три кораба по вода. Очевидно е, че американците няма с какво да заменят основните типове кораби.
Но и азиатският гигант има слаби места – самолетоносачите. Ако увеличаването на броя ескадрени миноносци е въпрос на време, то изграждането на флотилия морски летища е нещо значително по-сложно.. Китайците засега не бързат за това. Работата е там, че строежът на самолетоносач е едно нещо, а да подготвиш екипажа за него (да създадеш школа за морски летци) е нещо съвсем различно, къде по-сложно и скъпо. Според един американски адмирал, за създаването на традиции при управлението на самолетоносачи, на китайците ще са им нужни три поколения, едно от което вече е изминало. Тоест ще са им нужни още най-малко две поколения – около 40-50 години.
Сега НОАК има два самолетоносача. Първият – съветския „Варяг” го купиха от Украйна в полуготово състояние и го достроиха. Вторият, аналогичен проект, е вече създаден напълно в Китай. Той е силно усъвършенстван в сравнение със своя съветски аналог. Строежът на третия се планира от 2020 г. и да стане готов през 2023 г. Той ще има водоизместимост от повече от 85 хил. тона. Четвъртият (Тип 004) ще стане най-големият самолетоносач и очевидно най-боеспособния в света. Видимо след това 004 ще започне да излиза по поточната линия. За 50 години те ще успеят да построят най-малко 10 такива съда.
Иначе казано не трябва да се вярва на новините, където и официалните лица, и експертите пророкуват война между Китай и САЩ в близко време. Но след 20-30 години, когато Китай стане още по-силен този сценарий може да стане значително по-вероятен. Китай просто трябва да почака, докато за САЩ очакването е загуба на изгодно положение.
Единственият шанс за САЩ е опит да повторят с Китай сценария на войната с Япония. Позициите така и така са подобни.
Китай, както и Япония през 30-те години, разширява сферата на влиянието си. Китай, както и Япония, внася петрола по море. Задачата на Вашингтон е докато не загуби своето изгодно положение по море, с дипломация и търговия да постави Китай в безизходно положение. По-точно казано в положение, от което единственият изход е обявяването на война на САЩ. Война в която агресорът ще бъде изкаран Китай, а не САЩ. Война, в която Китай, както и Япония тогава, няма да има на практика никакви шансове за победа.
А как ще протече подобна война е вече напълно друга история.
Превод: В.Сергеев