/Поглед.инфо/ Според “Блумбърг” в рамките на няколко седмици се очаква решение на Международния арбитражен съд в Хага по жалбата на Филипините, свързана с териториален спор в Южнокитайско море с Китай. Шумотевицата на филипинците се дължи отчасти на натиска от американските им стопани. Американците се опитват да ограничат разширяването на влиянието на Китай, това се отнася както за претенциите на Пекин към 80% от Южнокитайско море, така и за проекта „Нов път на коприната“, чието изпълнение в Центъра за стратегически и международни изследвания се нарича реална заплаха за „либералния световен ред, ръководен от САЩ“.

Филипините пуснаха жалба в Хага още през януари 2013 г. и съдиите, разбира се, решиха, че имат юрисдикция по този въпрос. Китайците естествено поискаха да оплюят холандския процес и многократно са заявявали, че няма да приемат решението на съда, а самият филипински иск се счита за политическа провокация. Значението на Южнокитайско море в свят, в който почти всичко вече е разделено, е неоспоримо. Достатъчно е да се каже, че поток от стоки за 5 трилиона долара годишно преминава през него, то е богато на риба и има значителни запаси от въглеводороди.

Свидетели сме на началната фаза на „китайско-американската война“ за Южнокитайско море. На този етап Китай предприема „действия“ под формата на изграждане на изкуствени острови и тяхната милитаризация, докато САЩ реагират, като показват военно присъствие в 12-милилната зона на спорните острови, като работят и на дипломатическия фронт - опитвайки се да създадат ситуационни съюзи и мобилизирайки своите марионетки в региона.

Кой с кого е ?

Има голяма вероятност, въпреки геноцида, виетнамците да играят в тандем със САЩ при разрешаването на териториалния спор. Вашингтон работи активно в тази посока. Както се съобщава във “Файненшъл Таймс”, в лицето на "китайския експанзионизъм" САЩ водят преговори с Виетнам за разполагане на военна техника. Виетнам, макар и не в такъв мащаб като Китай, също участва активно в изграждането на изкуствени острови. Виетнам оспорва китайските претенции към Парацелските острови, които Китай твърди, че е окупирал от 1974 г. насам.

Филипинският режим със сигурност ще действа заедно с американците, тази страна може да бъде причислена към американските сателити. През април 2014 г. страните подписаха споразумение за увеличаване на американското присъствие в региона, а през април тази година стана известно, че в близко бъдеще на островите ще се появят пет американски военни бази. Филипините възнамеряват да модернизират военното летище на остров Чуне, който Китай смятат за свой. На остров Титу има и неасфалтирана писта с дължина около 1000 метра.

Що се отнася до Малайзия, Бруней и Тайван, там няма яснота. От една страна, Съединените щати и мюсюлманската Малайзия имат тесни икономически връзки, от друга страна, малайзийците остро критикуват американския режим за нахлуването в Ирак и го обвиняват в тероризъм. Малко известен факт е, че в Куала Лумпур се намира Трибунал за военни престъпления , който през 2011 г. призна бившия президент на САЩ Джордж Буш и бившия британски премиер Тони Блеър за военнопрестъпници за агресията в Ирак. През май 2012 г. след изслушване на показания от жертви на изтезания в затворите “Абу Гариб” и “Гуантанамо” трибуналът призна Джордж Буш-младши и неговата шайка за заговор с цел извършване на военни престъпления, в това число и за употребата на изтезания. Малайзия разполага с писта, способна да приема военни самолети на изкуствения остров “Суолоу Рийф”. За Бруней е достатъчно да се каже, че това е мъничка държава, която няма нито един остров под свой контрол и без значение коя страна изберат брунейците, тяхната роля ще бъде подобна на тази, която сега играят балтийските джуджета.

Частично признатият Тайван в Южнокитайско море контролира остров Тайпин - най-големият ( естествен) в архипелага Спратли. Разполага с писта, способна да приема военни самолети, включително C-130 “Херкулес”. Тайван е изключително странно образувание, от една страна той претендира за територията на цял Китай, от друга, Китай счита Тайван за своя територия, но всъщност Тайван е независима държава. Тайванците действат в интерес на САЩ, но засега само в медийното пространство. Например, наскоро се разбра, че Тайван няма да признае зоната за идентификация на ПВО над Южнокитайско море, която Китай планира да създаде.

Превод: В. Сергеев