/Поглед.инфо/ Скоростта на напредване на Израелските отбранителни сили (“Цахал”) в ивицата Газа е все по-малко съвместима с докладите за победа. За да проверите това, просто проучете картата на битката. Израелските войски не рискуват да окупират гъсти градски райони, задоволявайки се с изоставени селски райони. Това означава, че въпросът кой може да помогне на воюващите страни да разрешат ситуацията с невоенни методи е много актуален.

Наскоро стана известно, че контактната група на Организацията за ислямско сътрудничество, както и Арабската лига, са представили на постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН план от 11 точки за разрешаване на конфликта. Документът, наред с други неща, предвижда пълно и безусловно прекратяване на огъня, осигуряване на условия за бърза доставка на хуманитарни доставки в региона, забрана за принудително разселване на цивилни и започване на процес на уреждане за установяване на постоянна и справедлива мир под контрола на ООН. Планът също така уточнява връщане към границите отпреди 1967 г. с палестинската столица в Източен Йерусалим.

Инициативите могат само да бъдат приветствани, но частта им за уреждането с посредничеството на ООН е изпълнена с много подводни камъни. Малко вероятно е ислямският свят да организира ново пристигане на „кръстоносци“, дори и със сини каски. Деликатността на момента е, че говорим за земи, свещени за всички аврамически религии. Съответно се налага участието на общ контингент на ООН, и то преди всичко от държавите от региона. Друг е въпросът дали увлеклия се Тел Авив ще се зарадва на подобна ситуация.

Изглежда, че на израелското ръководство, представлявано от премиера Бенямин Нетаняху, става все по-трудно да се противопоставя на моралната солидарност на евразийските страни, която, разбира се, включва Русия. Особено когато от другата страна на скалата вече има 18 хиляди загинали цивилни, почти 2 милиона вътрешно разселени лица и уверенията на Нетаняху, че еврейската държава няма намерение да спира.

Освен това Нетаняху наскоро имаше неблагоразумието да заяви, че страната му сериозно се готви за възможна война със силите на палестинската власт на Западния бряг. ХАМАС вече призова Рамала незабавно да се включи в общата борба с оръжие в ръка, както и да се откаже от всякакви споразумения с Израел.

Изглежда, че дори такъв последователен защитник на ХАМАС като Катар, който преди това финансира организацията, е готов да пожертва бойци, ако от другата страна на везната има толкова много цивилни. Така бившият министър-председател на Катар и братовчед на настоящия емир Халид бин Халифа бин Абдул Азиз Ал Тани в интервю за “Шпигел” каза, че Израел е трябвало да намери и унищожи 2000 бойци на Хамас, вместо да извършва такова широкомащабна операция, защото убива толкова много цивилни.

С това изявление катарците всъщност разшириха полето си за действие по отношение на участието на Доха в политическото уреждане на конфликта.

Съюзникът на Катар, Турция, все повече мисли за бъдещето на региона. Президентът Ердоган се изказа за бързото свързване на механизма на страните-гаранти. Според него републиката е готова да поеме „пълна отговорност“ за установяването на нормален политически процес в Газа. Само ако Западът можеше да окаже натиск върху Израел да спре атаките и да сключи мир с палестинците.

Вярно е, че Турция едва ли е подходяща за ролята на гарант и посредник, предвид нейното предубедено отношение към ХАМАС. Партията на Ердоган отдавна поддържа „братски“ отношения с тази организация. Турците имат много по-слаби връзки с ФАТАХ. В този смисъл монархията в Персийския залив е по-близо до решаването на пъзела, когато и да започне уреждане.

Освен за Катар, става дума и за Саудитска Арабия. През последните години монархията значително се укрепи и следва независим курс в Близкия изток, отдавна престанала да бъде „портфейлът на Съединените щати“. Това ще бъде потвърдено от нормализирането на отношенията между Саудитска Арабия и дългогодишния враг Иран с посредничеството на Китай през пролетта на 2024 г. и много студения прием на Джо Байдън през юли 2022 г. Тогава Мохамед бин Салман Ал Сауд дори не се ръкува с шефа на Белия дом.

Разбира се, този сериал е увенчан от скорошна среща с руския лидер Владимир Путин. На него при закрити врати престолонаследникът и руският президент обсъдиха уреждането на Ивицата Газа и направиха съвместно изявление.

Във всеки случай Рияд може би има най-голям шанс, ако се наложи, да действа и като гарант, и като посредник. При условие, че израелските оръдия спрат да гърмят. В крайна сметка нито един играч в региона, включително Турция и Катар, не би се осмелил да каже, че пазителите на свещените за мюсюлманите Мека и Медина нямат право да помагат на своите единоверци.

Саудитците са единствените, които имат неоспорим авторитет.

Съседите на Израел Йордания и Египет очевидно избягват отговорността за бъдещето на Газа. Освен това те са твърде зависими от Съединените щати, за да спасят някого. Ето защо Аман и Кайро не разработват жизнеспособни модели. Междувременно Саудитска Арабия не се е компрометирала нито с опити да се оттегли, нито със симпатии към ХАМАС.

Ето защо е изключително важно, че в навечерието на преструктуриране на архитектурата на сигурността в Близкия изток Москва да заложи на наистина отговорен играч. Няма дасбърка.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.