/Поглед.инфо/ Любопитен модел се появява при разглеждането на световния брой случаи на COVID-19 и смъртните случаи по държави. В горната част на списъка с най-много смъртни случаи, както и нови случаи са различни страни по света без очевиден модел, който да се основава на географията.

Но скролирането на списъка по-нататък, с малко проверка, разкрива един ясен модел е колко добре някои региони по света са се справили с пандемията, като някои държави се класират много по-надолу в списъка, отколкото може да се предположи, като се има предвид тяхното голямо население. Става дума да страни като Китай, Япония, Република Корея, Сингапур и Виетнам.

Първото, за което се сещат на Запад е, че строгите мерки за овладяване на вируса както и налагането на тяхното спазване от страна на Китай може да отразяват контрола, който правителството им е в състояние да упражнява.Ала другите изброени тук държави имат правителства с далеч по-малък контрол върху своето население, но въпреки това те са се представили забележително добре през пандемията в сравнение със страни като Канада, САЩ, Обединеното кралство и много страни от Европа.

Едно често чувано обяснение за относителния успех на Източна Азия е тяхната култура на носене на маски. През трите си десетилетия, живеейки в Япония и Хонг Конг на Китай, свикнах да виждам хората там, носещи маски, за да избегнат разпространението на усещането за студ. В момента познатите ми и от двете места ме уверяват, че изобщо рядко се вижда някой без маска, за разлика от случайните ми наблюдения върху поведението и отношението на хората за носенето на маски, докато пиша от тук, в Торонто, Канада.

Въпреки това, доколкото маските са полезни за предотвратяване на разпространението на вируси, това, което тези маски отразяват относно ценностите, вярванията и начина на поведение на тези общества, може да бъде по-важно. С други думи, носенето на маски символизира нещо много по-дълбоко.

На този фон, точно когато третата ни вълна достига своя връх в Торонто, изобщо не е изненада, че продължаваме да страдаме много повече от нашите колеги от Източна Азия.

Погледът към цифрите разказва приказна история. Хонконг, с население от над седем милиона души, натъпкани в далеч по-малко жизнено пространство от по-големия регион Торонто, сега е в четвъртата си вълна. Но тази вълна има съвсем различна природа от нашите вълни. В момента "вълната" на Хонконг означава средно по-малко от дузина нови случая на ден, както и общо малко над 200 смъртни случая от началото на пандемията. Също така и в Китай Макао и Тайван се представиха още по-добре.

Междувременно Торонто в третата си вълна отчита близо хиляда нови случая на ден и над 10 пъти повече от общия брой смъртни случаи в сравнение с Хонконг.

Сравненията по държави разказват подобна история. Докато броят на загиналите в Канада от COVID-19 надхвърля 23 000, Япония с над три пъти по-голямо население на Канада има около една трета от броя на смъртните случаи.

Тогава освен носенето на маските, възниква въпросът: защо източноазиатското общество се представи толкова по-добре по време на пандемията? Един от отговорите на този въпрос се отнася до колективния характер на техните общества.

От самото раждане в тези общества децата се възпитават да се подчиняват на властта във всичките й форми, като се започне от семейството, както и да избягват да се открояват от групата. Пословицата, известна на всички японци, гласи, че "нокътът, който стърчи, се забива". Тя служи като предупреждение за децата, които проявяват твърде много индивидуализъм, като същевременно показва важността на груповата хармония и сътрудничеството.

В Канада често срещана дейност в детската градина, е тъй наречената „покажи и кажи“, при която петгодишни деца носят играчка от дома и я обясняват на класа.Тя, разбира се, се фокусира върху индивида. Тук децата се учат от най-ранна възраст, че изразяването на техния индивидуализъм е нещо добро и важно. Изразяването на собственото мнение се счита за добродетел.

Въпреки че тези примери може да изглеждат опростени или дори стереотипни, те се отразяват до известна степен на нашето по-късно поведение като възрастни.

И така, когато правителството на Хонконг наложи 14 до 21-дневна карантина на влизащите посетители преди близо година, това изигра голяма роля за сдържането на вируса от самото му начало. Способността на правителството да наложи такава строга карантина до известна степен отразява толерантността и очакванията на тяхното общество.

Сравнете това с немощната тридневна карантина на Канада за чуждестранните посетители, наложена почти година по-късно. Не е чудно, че сега имаме работа с вирулентни варианти, пристигнали от Великобритания, Южна Африка и Бразилия.

В защита на канадското правителство, доста плахият му подход към скрининг на чуждестранни посетители може да отразява желанията на индивидуално ориентираното население. Ако беше действало като правителството на Специалния административен район на Хонконг и беше наложило толкова строги условия по-рано, може би щеше да получи антиправителствени протести и реакции.

В много отношения фокусът върху индивидуализма, в който децата на Запад са потопени от детството, е облагодетелствал обществото и е една от големите ни силни страни, когато творчеството процъфтява. Проблемът е, че по време на пандемия индивидуализмът е нашата ахилесова пета. Това, от което се нуждаем сега, е групово сътрудничество.

През последните три десетилетия авторът е бил професор в различни университети в Източна Азия. 

Превод: ЕС

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели