/Поглед.инфо/ Анкара упорито продължава посредническите си усилия между Москва и Киев за преодоляване на най-тежката украинска криза.

Турският външен министър Мевлют Чавушоглу след посещение в руската столица замина за Лвов, където проведе разговори с украинския си колега Дмитрий Кулеба. На свой ред президентът Реджеп Тайип Ердоган, по време на телефонен разговор с руския президент Владимир Путин, предложи да се проведат разговори с украинския президент Владимир Зеленски в Анкара или Истанбул.

В същото време турската страна, без да докладва подробности по преговорите, говори за „нови шансове за прекратяване на огъня в Украйна“. „Възможно е мирно споразумение. Сега единственият въпрос е кога и как ще бъде постигнато”, казва представителят на турския президент Ибрахим Калън. В същото време Анкара едновременно се опитва да играе на по-широк фронт.

Калън в интервю за The New York Times призова Запада да „чуе доводите на Русия, защото след украинската криза трябва да се създаде нова архитектура за сигурност между Русия и западния блок“. И ако само, както смята Чавушоглу, Москва се съгласи с предложението на Киев да приеме Турция като един от гарантите на сигурността на Украйна, Анкара може да очаква да получи „регистрация“ в предложената нова архитектура за сигурност.

Русия не отрича подобни усилия на Турция. По-рано руският външен министър Сергей Лавров каза, че „Москва оценява усилията на Анкара за разрешаване на кризата в Украйна, въпреки че позициите на Русия и Турция по този въпрос не съвпадат“. Естествено, Русия разбира, че Турция се стреми да подобри статута си, системната си роля в света.

Но и не й пречи, осъзнавайки, че дори занимавайки се с на пръв поглед, чисто мироопазваща благотворителност. Анкара се стреми да решава специфичните си национални задачи. Посредническата позиция, която заема, й дава възможност да се обясни на западните партньори защо Турция не иска да гори мостовете с Москва и Киев.

Анкара показва, че от една страна е независим играч, а от друга намеква на Запада, че може да действа и на нейна страна. Турция също не се интересува от милитаризацията на Източна Европа, тъй като се опасява от евентуална промяна в баланса на силите в региона не в нейна полза.

В същото време като цяло тя се опитва да отклони Москва от действията й, тъй като не е заинтересувана от пълното изпълнение от страна на Русия на целите на продължаващата специална операция в Украйна.

В тази връзка експерти, близки до турското правителство, смятат, че ако Москва успее в Украйна, „малко вероятно е страната да остане във вида, в който съществува“ и твърдят, че турската дипломация, в контактите с Москва и Киев, се опитва се да осъществи сценария на украински неутралитет „по шведски“.

Подобен ход на събитията едва ли е приемлив или дори неприемлив за Русия, но ситуацията е твърде пластична, твърде изменчива, твърде зависима от много фактори, включително обективни.

Днес се говори и пише много за това, че Турция и Русия са сложни партньори с трудна история на отношенията. Но те имат и много общо. Подобно на Русия, Турция преживява тектоничен политически шок в началото на 20-ти век, губейки статута си на империя. Подобно на Москва, Анкара преживя друг политически шок на границата между 20-и и 21-ви век, когато се опита сериозно да се интегрира в Западния /европейски/ дом, но установи, че не й е позволено влизането по-далеч от коридора на антрето.

Появява се интригуващ парадокс: решителният опит на Русия да възстанови стратегическото си достойнство обективно предоставя на Турция същия шанс. Но проблемът е, че на Анкара ще бъде трудно да заема "балансирана позиция" по отношение на украинската криза за дълго време, тъй като колективният Запад едва ли ще позволи на турския кораб да се люлее на световните дипломатически вълни.

Натискът върху Ердоган се засилва. Пентагонът потвърди, че Вашингтон преговаря с Анкара за изпращане на руските С-400 в Киев в замяна на връщането на Турция към американската програма за изтребители от пето поколение F-35 и премахването на санкциите. Подобно действие се предприема, въпреки че съгласно споразумението Анкара няма право да прехвърля С-400 на трета страна без съгласието на Русия.

Според експерти обаче, дискусията около С-400 показва, че тази тема се връща в дневния ред на американо-турските отношения в светлината на събитията в Украйна. В тази връзка "Ню Йорк Таймс" твърди, че Белият дом заплашва да включи Ердоган "в единен списък със санкции заедно с Путин", за да го принуди да ходи по острието на бръснача. Ердоган се държи. Но по-нататъшната му политика и действия ще се определят до голяма степен от хода на събитията в самата Украйна.

Превод: ЕС

СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО!!!!!

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!

Абонирайте се за Поглед Инфо:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?