/Поглед.инфо/ Ние имаме поговорка, че когато атовете се ритат, страдат магаретата. Въпросът е кога и защо Турция реши, че е в състава на атовете, и си позволи да свали руски самолет, и то след като страните от НАТО под лидерството на САЩ 60 години не са си и помисляли да си създават подобни неприятности. Те винаги имат последствия и точно това е озадачаващото в ситуацията с гибелта на СУ-24.

Главозамайване от скорошна невероятна изборна победа или стремеж за омайване на недоволстващо население с победи в името на национални интереси едва ли е обяснение за недообмислено обтягане на отношенията с Москва. Особено на етапа на ясно демонстрирани руски интереси и военновъздушни действия в район, който е в основата на разтърсването на цяла Европа посредством бежански вълни и терористичните атаки.

Дали е подведен Ердоган от определено радикално лоби сред средите на демократите в САЩ, или просто не е дооценена ситуацията след такава провокация в момента, няма как да е ясно за широката общественост по света. Но че турските военновъздушни сили си били готови за подобни действия, спор няма. Особено ако се чуят думите на спасения руски пилот, който пред „Канал 1” казва, че „ако бяха искали да ни предупредят, трябваше да дойдат успоредно на нас и да се покажат. Това не стана и ние не успяхме да реагираме, защото ракетата дойде върху опашката, не я видяхме”.

В Турция вече казват, че „тази криза ще достигне стратегическа дълбочина”, и това не е иронично напомняне за книгата на премиера Давутоглу, в която той преди повече от десетилетие начерта приоритетите на турската външна политика. Това всъщност е тъжна оценка на онази част от турското общество, светската, която от позицията на малцинство трудно приема изхвърляния, които превърнаха страната в мишена за антиислямски и антитурски настроения.

Путин вече открито казва, че Ердоган ислямизира страната, което му бе спестявано дълго време, а руснаци от Уляновск замерят с яйца турското знаме, издигнато над завод за бира „Ефес” в техния град. В руския парламент е внесен законопроект от Сергей Миронов за признаване на арменския геноцид, пишат в турските вестници, а това проваля десетилетните усилия на турската дипломация този въпрос да остане в забвение.

След като и руски туроператори спряха заявки за почивки в страната на Ердоган, някак словата от „да не ни баламосват, те удрят тюркмените”, както и размахването на пръст на руския посланик в Анкара бе заменено с „нямаме намерение да поставяме в опасност отношенията ни с Русия” (Давутоглу) и „научихме, че сваленият от нашите ВВС самолет е руски след изявлението на Москва по този въпрос (Ердоган на Международен икономически ислямски съвет в Истанбул).

Последва извинение от страна на турския външен министър. Разбира се, че версията за навлизане над турското въздушно пространство се поддържа, но ветровете от Вашингтон са в посока „двете страни са твърде зависими една от друга, за да се карат”. А изявленията на свиканата среща на НАТО в отговор на искане на Турция, за да се ангажира алиансът във взривоопасната ситуация, са меко казано „меки”. ЕС и другите основни геополитически играчи са въздържани в оценките си или просто не дават такива.

Съществува споразумение между Русия и САЩ да не си пречат в извършваните военновъздушни удари върху територия на Сирия и едва ли грижата за „родните братя тюркмените” е причина за подобна мярка. Защитата на малцинства на чужда територия едва ли ще се приеме да става чрез военни действия като сваляне на самолети. Още повече че причината за турската реакция всъщност е онази ахилесова пета, която Анкара си има от години, а именно страх от създаване на независими кюрдски територии зад граница, което може да доведе и до подобни действия на турска територия.

Опасенията, че Русия ще отговори за свалянето на своя самолет чрез засилване на подкрепата за сирийските кюрди, които воюват срещу „Ислямска държава” и са на страната на Асад, имат основания. Сирийските кюрди до момента са и сухоземният съюзник на американските военновъздушни сили, които извършват своите удари в Сирия и твърдят, че са срещу общия враг - „Ислямска държава”. А нареждането в Латакия, руска база в Сирия, да има и С-300 или дори С-400, си е сериозна заплаха за всичко, що лети на сирийска територия, а най-вече за турските военновъздушни сили.

Сигурно затова турски наблюдатели вече казват, че самолетът нарушител е бил с ниска степен на заплаха и целта му не е била Турция, а това изисква не толкова промяна на тона, колкото промени в областта на външната политика. Защото, твърдят представители на т.нар. прокюрдска Демократична партия на народите (ДПН) в Турция, „свалянето на самолета и последвалите събития отвориха вратата за една криза, която ще влезе в турската история”.

Да, Турция не е само управляващата ПСР с Ердоган и Давутоглу. Там има и опозиция, и малки партии, и гражданско светско общество, което в повечето случаи остава непознато у нас. Зам.-председателят на ДПН е поискал общо заседание на Меджлиса по въпроса за свалянето на СУ-24 поради нарушаване на турското въздушно пространство. Мотивите са в посока, че това действие е повлияло на състоянието на борсата, повишило е курса на долара и се очакват нови удари върху турската икономика.

В допълнение има призив да се приеме, че координираните действия на Русия, Китай и Иран ще се отразят неблагоприятно на Турция. Думи като „нулевите проблеми със съседите доведоха до нулеви съседи” се чуват все по-често не само сред политическите среди, но и сред самите турци независимо от етническия произход. В средите на самата ПСР има разнобой относно последните действия със свалянето на руския самолет и дори проправителствените медии не успяват да го прикрият.

Някои казват, че „Ердоган е играл вабанк и е загубил”, а това няма как да не се отрази на политическото му бъдеще, ако не смени и тон, и послания. На сирийския терен играчите са много, интересите са разнопосочни, но големите винаги търсят пресечните точки, когато става напечено. А „Ислямска държава”, създадена и подкрепяна прикрито или не чак толкова прикрито от Турция и страни от Залива с цел прокарване на собствени интереси, и то най-вече икономически, създаде достатъчно пожари, които геополитическите фактори ще решават заедно, в коалиция, колкото това да не се харесва на някои.

После ще се извърши онова разпределение, което исторически е познато, и едва ли някой ще успее да се намърда там, където не е желан или не е дорасъл. Лошо е, че редовите граждани, независимо дали са турци, кюрди, тюркмени и т.н., са сред „магаретата, които страдат, когато атовете се ритат”. Но за това се мисли предварително, а сега само се предлагат „продължаване на контактите и диалога на всички нива”. Е, не е малко. Никой не иска и не мисли за война. Поне това ясно се декларира. Да видим какви крачки ще направи Ердоган на срещата с ЕС в неделя.