/Поглед.инфо/ Френският президент Франсоа Оланд и Германският канцлер Ангела Меркел опитват /петък - 6 февруари/ да извършат едно държавническо „посредничество”, като последен шанс за намиране на мирно решение на украинската криза.

Без съмнение техният жест и опит си заслужават. Ситуацията налагаше намирането на силни междудържавнически решения. Бомбардировките на силите на Киев върху гражданското население на Донецк и Лиганск, както и на околните селища – е един жесток и неприемлив акт. Но, за да бъда точен, не това беше крайният мотив за посредничеството на Франция и Германия. Моето мнение е, че мотивът бе загубата на силите на Киев в Дебалцево.

Прилагам карта на военната ситуация в района към вечерта на 4 февруати 2015 г. Източникът на тази карта е следният: http://ic.pics.livejournal.com/dragon_first_1/72271520/75632/75632_original.jpg

Възможността НАТО и САЩ да се ангажират още повече във въоръжаването силите на Киев нараства с часове, особено след битките вДебалцево и евакуацията на населението. От това всеки може да си прави и да си избира изводите, които той си иска. Но, че като цяло опасносттазаБългария нараства от един сериозен военен конфликт в нашия регион, мисля, че вече никой не може да се съмнява.

Каква „кошница с предложения” са носели г-жа Меркел и г-н Оланд за президента на Русия?

Това, което идва час по час от „кухнята” на трите (четирите с Порошенко) включени в преговорите страни, без съмнение, на първо място е включвало – едно „неутрализиране”; замразяване на каквито и да било преговори за влизане на Украйна в Атлантическия Пакт, както и едно споразумение за твърдо спиране на военните действия.

Френският Президент е изискал и необходимостта да се гарантира интегритетана Украйна чрез един разширен по своите пълномощия федерален статут, който да бъде възприет от силите в Донецк и да обхване по същество целият Донбаски регион (което съвпада и с интересите на Русия).

И на трето място, е съществувало предложение за създаване на междугранична демилитаризирана зона между двете бъдещи автономни части на Украйна.

Въпреки това, два проблема са продължили да тежат като непреодолими бариери засега.

Първият се отнася до връзката между НАТО и Украйна.

Ако Германия и Франция, които са членове на НАТО, могат да обещаят и да блокират приемането на Украйна в Атлантическияпакт, само тези две страни нямат средствата и правата да се противопоставят, в политическия и в юридическия смисъл, срещу един възможен отбранителен договор между САЩ и Украйна. Ясно е, че приемането на Украйна за член на НАТО създава проблеми за Русия, именно заради доминирането на САЩ в тази организация. Следователно, няма сериозни причини, поради които Русия да се почувства особено успокоена от факта, че, например, Германия и Франция ще бъдат против влизането на Украйна в НАТО. Русия иска и ще продължи да настоява за краен, точен и гарантиран отговор на този сериозен геополитически проблем от самия Атлантическипакт.

Вторият проблем засяга гаранцията за „спиране на огъня”, и особено гаранцията от страна на Киев. Както е известно, още от септември миналата година всички дипломатически опити, обещания и договорености за това не бяха спазени. По какъв начин Франция и Германия сега биха могли да гарантират, че Киевще удържи на думата си?

Разбира се, разполагането на „сини каски” на ООН би могло да промени ситуацията. Но отново решението за въвеждането на „сини каски” там може да стане единствено чрез съгласие, гласувано в Съветът за Сигурност на ООН, т.е. отново със съгласието на САЩ.

Проблемът на Европа

Реалистично погледнато, имайки превид всички политически и икономически фактори в Европа, за Франция и Германия е важно да урегулират конфликтав Украйна без по-нататъшното участие на САЩ. По същия начин стои въпросът и с интересите на голямата частот страните-членки на ЕС. Но САЩ са вече в Украйна под формата на съветници на правителството; финансови, политически, военни и т.н. Тоест, САЩ са може би най-важната част от едната страна на кризата, и като такива би следвало да поемат своята отговорност за намиране на мъдро политическо решение на тази криза.

И тук се появява първата икономико-политическа детерминанта, която би могла да изиграе някаква немалка роля в решаването на конфликта. Докато Германия и Франция не заявят ясно на Америка, че Украйна няма да види и едно евро от ЕС, докато САЩ не се изтеглят от този европейски конфликт, то нищо не би могло да се получи.

Украинската икономика е във фалит и няма инвеститор или наднационална финансовадонорска институция, която би могла да се ангажира да излива милиарди точно в този момент. Ясно е, че само една значителнаипод контрол финансова помощ от страна на ЕС би спомогнала украинската икономика да остане над водата. Подобна крупна финансова помощ трябва да бъде достатъчно добре балансирана с нуждите на Украйна, за да бъдат убедени САЩ да се откажат от каквато и да е интервенция, пряка или непряка. Само при това условие Русия може да стане по-доверчива и по-сговорчива.

Втората, но не по-важност икономическа детерминанта, която Европа следва да има предвиде, че по-същество Европа и САЩ сбъркаха с икономическите санкции срещу Русия. Всъщност, те поднесоха на президента Путин в златен поднос една чудесна причина за обясняванена вътрешните икономически и финансови проблеми, които страната преживява. Ако Западът не беше се опитал да санкционира Русия, то тогава Путин трябваше даобяснява вътрешно-икономическите проблеми настраната и да търси грешки в собствената си политика.

Но, тези неща, както няколко пътисъм писалв предишни анализи, не бяха премислени. Икономическите санкции срещу Русия не изиграхатакававажна роля,каквато се очакваше. Сега обаче, за тези,които сазапознати с геополитическата игра, те се явяват „под черта” в общото салдо на западноевропейската дипломация, търсеща своите интереси в един евентуален диалог с Русия. Тя ще отговаря за премахването на санкциите и за възстановяването и нормализирането на търговските отношения с Русия.

За важността на фактора време

Ако се стигне до едно сериозно политическо съглашение за Украйна, всяка от воюващите страни би спечелила. Така наречените „сепаратисти” (въпреки че не възприемам тази дума) биха били дипломатически и международно признати. Самата Русия ще спре да бъде ангажирана в един конфликт, който й струва скъпо и икономически, и политически. ЕС ще може да се върне към своята търговия с Русия. Даже и САЩ ще бъдат освободени от този конфликт и ще могат да се ангажират върху своите проблеми. Ще се възстанови необходимият диалог с Русия иповъпроситеза ограничаването на атомните оръжия.

В икономически план, колкото по-скоро след спиране на военния конфликт започне реконструкцията на Украйна, толкова по-добре. Избягалите в Русия ще могат да се върнат по родните места.

Всичко това би било добре, но днес ситуацията не е такава.

5300 души загинаха в Украйна и болката в хиляди семейства там е неизлечима. Едно федерално решение, което можеше да бъде възможно преди 8-10 месеца, днес вече е теоретически немислимо. Най-вероятно ще се стигне до един възможен автономен статут, какъвто съществува, например, с региона на автономен Кюрдистан в Ирак. Рискът Източна Украйна да стане руска вече се увеличава експоненциално. Западът е разделен и е очевидно (от визитата в Москва), че както г-жа Меркел, така и френската дипломация са вече готови за някакъв вид споразумение за разделението на Украйна. Ако това не се получи, Западът ще бъде изправен пред колапсана една голяма страна,която не би могланикога давърне кредитите си.Тук няма да се спирам на въпросаза неразумната позиция на МВФ,който еготов да обещава заеми, ако Украйна се конфронтира с Русия.

Но даже и тази възможност днес остава несигурна. И основната част на тази несигурност идва от Вашингтон, а не от Москва. Ние все още не знаем какви са реалните намерения на САЩ по отношение на търсенето на решение и изход от този военен конфликт. Неговото продължаване и разпалване няма нищо общо с интересите на европейските народи. И такава трябва да бъде позицията на всички европейски дипломации!

Такава следва да бъде и мъдрата позиция на българската дипломация. България можеше и трябваше да се опита да играе ролята на стратегически регионален миротворчески посредник в конфликта в Украйна. Изпуснахме тази възможност. Не я поставихмедори и за разглеждане. Сега вече се поставяме в ролята на пряк участник в конфликта, и то на едната страна. В исторически и в стратегически план подобна роля е опасна, особено в нашия регион, имайки предвид видимото разместване на геополитическите пластовеи новата роля нанашитесъседи Турция и Гърция.Едно мъдро държавно ръководство, работещо в името на дългосрочните интереси на България, не може да не забелязватези фактори, нито пък да игнорира.

Надявам се, след визитата на Меркел и Оланд в Москва и разговораимс Путин, да имат доблестта и смелостта да обяснят на светаи на своите партньори ситуацията по един ясен и обективен начин. Радвам се, че г-жа Меркел заяви днес (събота, 7 февруари 2015 г.), по време на провеждащата се Годишна конференция за сигурност в Мюнхен: „Аз съм твърдо убедена, че този конфликт не може да бъде решен с военни средства... Аз не мога да си представя каквато и да е ситуация, в която усъвършенствана военна екипировка за Украинската армия би впечатлила толкова много президента Путин, че той да повярва, че ще загуби при един военен конфликт... И трябва да кажа това много ясно...”

Утре, неделя, разговорът между четирите страни (Франция, Германия, Русия и Украйна) ще продължи в една телефонна конференция, в която ще се търсят възможните важни гаранции и детайли на едно мирно споразумение.

Ако това не се случи, то за съжаление светът би тръгнал по един друг път.