/Поглед.инфо/ Санкционният натиск върху Беларус от Запада продължава да набира скорост. Непризнавайки легитимността на Александър Лукашенко, Европейският съюз, САЩ и редица други западни държави отново действат като единен фронт и преминават от политическо към икономическо настъпление срещу официален Минск. В същото време въпросите за правата и свободите на човека, които преди това бяха обявени в Брюксел и Вашингтон, всеки път все повече отстъпват на заден план, демонстрирайки истинските цели на ограниченията.

През последната година бяха въведени санкции срещу белоруски служители, представители на държавни медии, ръководители на държавни организации, съдии, служители на правоприлагащите органи, както и държавни предприятия. През лятото ЕС направи изобщо безпрецедентна стъпка, като въведе секторни ограничения, които засегнаха петролната и тютюневата промишленост на републиката, банковия сектор и производството на калиеви торове. Въпреки факта, че повечето от санкциите ще влязат в сила едва от края на тази година - началото на следващата година, това не може да не повлияе на ситуацията в икономиката на Беларус, която през първата половина на годината показа безпрецедентен растеж спрямо фона на възстановяването на световните пазари. Беларуски служители, весело докладващи за успеха на индустрията и селското стопанство, както и за ръста на износа на стоки, периодично сочат настоящите и бъдещите загуби на страната, свързани със западните ограничения. Както отбеляза по-рано заместник-ръководителят на президентската администрация на Беларус Дмитрий Крутой, санкциите ще засегнат сериозно белоруския износ на енергийни и нефтохимически продукти и страната може да пропусне 250-300 милиона долара годишно.

Западът нанесе нов удар на Беларус на 2 декември, когато ЕС въведе петия пакет от ограничения, а САЩ, Великобритания и Канада обявиха разширяването на списъците си със санкции. 19 белоруски компании попаднаха под ограниченията, а с тях и практически всички основни отрасли на икономиката на Беларус. В същото време западните партньори на Беларус и този път показаха нежеланието си да навредят на собствените си интереси, опитвайки се само да се отърват от конкурентите на световните пазари. По-специално Европейският съюз, който наложи общо санкции срещу 183 души и 26 белоруски организации, този път реши да удари държавното предприятие "Белоруснефт", производителя на азотни торове “Гродно Азот”, “Белшина”, многострадалната авиокомпания” Белавиа,” която дори прекъсна връзката от международните разплащателни системи за пътнически и товарни въздушни превози, туристическа агенция "Центъркурорт", столичните хотели "Минск" и "Планета", както и Отделната служба за активни събития. Но както и при секторните санкции, въведени през лятото, ограниченията важат само за нови договори, а работата по сключени по-рано договори не е забранена.

Съединените щати поеха по подобен път, като разшириха списъците си и дадоха време на американските компании да завършат всички транзакции с белоруски контрагенти до 1 април 2022 г. Прави впечатление в случая, че този път Вашингтон не просто копира списъка на ЕС, насочвайки удара си към калиевата индустрия и военно-индустриалния комплекс (ВПК) на Беларус. Списъците символично включват някои туристически агенции и „Президентския спортен клуб“, който се оглавява от сина на Александър Лукашенко Дмитрий. Най-странното беше налагането на санкции от САЩ срещу транспортния самолет Ил-76ТД и хеликоптера Agusta-Westland AW-139 на “Славкалий”. Ограниченията на Канада и Великобритания се оказаха практически идентични по своята същност с американските и европейските, макар и с някои особености, които не влияят съществено на ситуацията. Освен това във всеки случай западните страни се погрижиха за собствените си интереси, оставяйки вратички за своите компании. Както се казва, "бизнес и нищо лично".

Реакцията на новата вълна на натиск в Минск беше доста противоречива. От една страна, президентът на Беларус Александър Лукашенко, още преди въвеждането на петия пакет на ЕС, отбеляза, че всички загуби на страната от ограниченията са „оскъдни“ и той не ги отчита. След 2 декември шефът на правителството на републиката дори нарече новите санкции непрофесионални и будещи недоумение, като отбеляза, че в тях няма нищо лошо. Различни проправителствени анализатори, политолози и журналисти единодушно заявиха, че санкциите само ще укрепят икономиката на страната, която ще намери с какво да замени западните пазари.

От друга страна висшите държавни служители на Беларус в изявленията си всъщност признават, че ситуацията се развива по изключително негативен сценарий. Според различни оценки загубите на Беларус могат да бъдат от 3 до 10% от БВП и ще бъде изключително трудно да се замени такъв обем с руски или китайски направления в обозримо бъдеще. Особено ако Съединените щати решат да наложат вторични санкции срещу контрагенти на белоруски предприятия, а също така започнат да оказват натиск върху европейските финансови структури, които по един или друг начин са свързани с американски банки. Пример за такова развитие на събитията може да се нарече съобщението за прекратяване на германската “Дойче Банк” на разплащанията в долари и евро с белоруски държавни банки и предприятия. Това може да засегне не само инвестиционния сектор, но и банковата система на Беларус, причинявайки й сериозни щети.

Негативното развитие на събитията, както и нежеланието на Запада за компромиси, вече предизвикаха разочарование в Минск, особено на фона на последните опити на белоруските власти да успокоят напрежението в отношенията си с Брюксел. Ръководителят на белоруското външно министерство Владимир Макей дори направи доста неочаквано изявление, което много анализатори оцениха като ултиматум. След заседанието на Съвета на външните министри на ОССЕ в Стокхолм ръководителят на външното министерство на Беларус каза, че републиката „рискува да загуби своята държавност, ако натискът от санкции продължи“. В същото време той недвусмислено намекна, че това може да доведе до факта, че „Европейският съюз завинаги ще загуби Беларус“, а това „абсолютно не е в интерес на Европа“.

Всъщност изявлението на беларуския министър може да се разглежда не като признание за поражението на Минск в конфронтацията със Запада, а като предупреждение, че Беларус е готова да предприеме по-сериозно преструктуриране на своята външнополитическа доктрина и да забрави за многократно вектор, изцяло преориентирайки се към интеграция с Русия. По-късно това беше потвърдено от официалното изявление на външното министерство на републиката, което се отнася до ответни мерки срещу „незаконния външен санкционен натиск, насочен към подкопаване на суверенитета на Беларус и влошаване на благосъстоянието на белоруските граждани“. По-специално беше отбелязано, че „като една от най-значимите мерки за противодействие на външния натиск от колективния Запад и укрепване на икономическата си сигурност, Беларус ще продължи да изпълнява съюзни програми и да укрепва икономическата интеграция с Русия, както и да изгражда силна търговия и икономически връзки с партньори в ЕАИС”

В същото време си струва да се отбележи, че официалният Минск не посмя да предприеме драстични ответни мерки, които преди това бяха обявени от президента на Беларус, намеквайки за възможността за спиране на европейския транзит през територията на републиката, както и спиране на доставките на руски енергийни ресурси за ЕС. Този път белоруското външно министерство съобщи, че е взето решение за въвеждане на "забрана за внос в страната на редица стоки с произход от държави, прилагащи незаконни антибелоруски санкции", както и "ответни санкции срещу въздушни превозвачи от ЕС и Великобритания“ и разширяване на списъка с лица, „Чието влизане на територията на Беларус и Съюзната държава е нежелателно“. На 7 декември стана известно, че Минск е наложил санкции върху вноса на някои видове хранителни продукти в страната, чийто внос възлизаше на повече от 540 милиона долара миналата година. Колко значителен обаче ще бъде такъв удар за западните компании все още не е ясно, тъй като белоруският пазар не е критичен за тези стокови артикули.

За съжаление последните събития показват, че днес Беларус не разполага с реални инструменти за натиск върху ЕС и още повече върху Съединените щати. Изключение прави транзитът през територията на републиката, който засяга не само интересите на Европейския съюз, но и на Русия, както и на Китай, който изгражда собствен „Нов път на коприната“. Последствията от блокирането на Минск на транспортния поток и доставките на руски въглеводороди могат да бъдат най-непредвидими както икономически, така и политически, което Минск не може да не разбере. Забраната за внос на месо, сол, млечни продукти и други неща едва ли ще се отрази отрезвяващо на Запада. Следователно в настоящата ситуация почти последният аргумент, изразен от Владимир Макей, беше твърдението за възможна „загуба на държавност“ на Беларус с намек, че белоруско-руската интеграция ще продължи, докато са в сила западните санкции. По същество това означава, че Минск е готов всеки момент да се върне към многовекторната си политика, но чака сигнал от Запада за това. Днес е трудно да се каже дали Брюксел или Вашингтон ще предприемат подобна стъпка, тъй като западните страни най-накрая си изградиха единния образ на врага, в който Беларус стана неразделна част от Русия.

Превод: В. Сергеев