/Поглед.инфо/ В дните след поражението на Доналд Тръмп на президентските избори в Съединените щати, твърдях, че „алиансът на кълбото“ е престанал да бъде устойчив.
Първата работа на Тръмп като президент на Съединените американски щати беше да посети Саудитска Арабия, където той позира за запомняща се снимка, заедно със саудитския крал Салман бин Сауд и египетския президент Абдел-Фатах ел-Сиси, събрали се около светещо кълбо.
Въпреки че този ден бяха заснети само трима лидери, имаше и други, по-малко очевидни членове на алианса.
Веднага ми идва на ум израелският премиер Бенямин Нетаняху. Както и Джаред Къшнер, зет и старши съветник на Тръмп, който служи като генерален координатор на съюза.
Излишно е да казвам, че и финансовите операции на алианса трябва да бъдат взети под внимание. Престолонаследниците на Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ), Мохамад бин Салман (МБС) и Мохамад бин Зайед (МБЗ) наблюдаваха как протичат финансовите операции.
Общите интереси събраха разнообразна група играчи. Съединените щати използваха съюза на кълбото, за да държат Близкия изток под контрол и да сдържат Иран.
В същото време Вашингтон добави към регионалната легитимност на Израел и насърчи признаването му с помощта на държавите от Персийския залив.
Признаването на Йерусалим за столица на Израел от страна на Съединените американски щати, беше наречено „сделка на века“ и беше част от този план.
Тъй като целите на Израел бяха съгласувани със Съединените американски щати, човек не може да не се запита какво се надяваха да постигнат държавите от Персийския залив.
Най-голямото им постижение беше, че получиха уверения срещу Ислямската република Иран. В същото време местните режими, чиято легитимност беше поставена под въпрос от Арабската пролет, се надяваха да оцелеят с американска подкрепа.
Това, което стана известно като Арабска пролет, беше кулминацията на потисничеството на хората, тъй като те искаха правата си от остарелите режими.
Това искане беше пряко свързано с Турция, която призова страни като Сирия и Египет да изслушат своите граждани.
Тази подкрепа обаче представлява заплаха за Израел, Египет на президента Сиси, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Като такъв, алиансът на кълбото също имаше за цел да отслаби регионалното влияние на Турция.
Обръщане към Турция
Напрегнатите отношения на алианса с Катар не бяха тайна. Доха стана обект на въздушна и сухопътна блокада, когато се противопостави на призивите за изгаряне на мостовете с Анкара. Очакваше се Катар да изгони турските войски от своята територия.
Подобно развитие се случи в Судан, който подобряваше отношенията си с Турция. Военен преврат доведе до смяна на политическата власт. Изглежда, че съюзът на кълбото предизвиква Анкара навсякъде, където тя се опитва да предприеме действия.
В Източното Средиземноморие съюзът на кълбото също застана на страната на Гърция, която беше в точка на напрежение с Турция.
Генерал Халифа Хафтар, либийският военачалник, който се опита да свали законното правителство на тази страна, беше обсипан с оръжие, наемници и пари.
Алиансът на кълбото може да не е успял да принуди Турция да преразгледа политическия си избор, но несъмнено е увеличил разходите на Анкара.
Мандатът на Байдън
Оттогава се появи ново статукво, когато Джо Байдън замени Доналд Тръмп като президент на Съединените американски щати. Администрацията на Джо Байдън и в по-широк план демократите имат различен поглед към Близкия изток от предишния (републикански, бел.р) лидер на страната.
Байдън активно се стреми да поднови ядрените преговори с Иран, който в момента договаря рамката за диалог с Вашингтон. Тази сделка без съмнение вреди на интересите на Персийския залив.
Всъщност Съединените щати вече спряха военната си помощ за Саудитска Арабия за войната в Йемен.
Нещо повече, президентът Байдън изчака цял месец, преди да разговаря с (израелския министър-председател, б.р) Нетаняху - което според експертите предполага, че американската администрация ще даде на Израел студен душ.
Накрая Белият дом публикува интересно изявление, в което се казва, че партньорът на Байдън в Рияд е крал Салман, за разлика от коронования престолонаследник Мохамед бин Салман.
Широко се смята, че тези забележки предполагат, че Вашингтон възнамерява да остави настрани принцовете.
Държавите от Персийския залив, тълкувайки точно променящото се статукво, бавно ревизират своята регионална политика. В отговор на победата на Джо Байдън те незабавно преминаха към деескалация на напрежението с Катар и премахване на блокадата.
Има всички основания да вярваме, че ще последват и други подобни стъпки.
Следващият им ход вероятно ще включва нормализиране с Турция. Всъщност някои признаци вече са налице.
През последните дни турският и емиратският министри на науката се споменаха в Twitter като знак на добра воля. Това беше първият контакт между двете страни след дълго време - и, вероятно, дискретен жест, целящ да положи основите за нормализиране.
За протокола би било възможно да се твърди, дори при липсата на гореспоменатите туитове, че двустранните отношения са на ръба на подобрението.
В крайна сметка държавите са рационални субекти и техните действия се формират от техните интереси. Новото статукво насърчава Турция и държавите от Персийския залив да нормализират отношенията си.
Какво означава това за региона - и какви геополитически развития може да доведе до това - ще бъде предмет на следващата ми колонка.
Превод: СМ