/Поглед.инфо/ Преди повече от двадесет години военна конфронтация в Източна Азия тласна Съединените щати и Китай неудобно близо до конфликт. До голяма степен непознато в Америка, събитието направи трайно впечатление на Китай, особено на китайските военни плановици. Третата тайванска криза, както я наричат ​​историците, беше въведението на Китай в силата и гъвкавостта на самолетоносача, нещо, което обсебва Пекин и до днес.

Кризата започна през 1995 г. Първите в историята демократични избори за президент в Тайван бяха насрочени за 1996 г., голямо събитие, на което Пекин естествено се противопостави.

Действащият президент Лий Тенг-хуи от партията Гуоминдан беше поканен в Съединените щати, за да говори в своята алма матер, университета Корнел. Лий вече не беше харесван от Пекин заради акцента му върху „тайванизацията“, която благоприятства самоуправлението и установяване на отделна тайванска идентичност, далеч от континентален Китай. Този път той беше помолен да говори в Корнел относно демократизацията на Тайван и Пекин беше бесен.

Администрацията на Клинтън не беше склонна да предостави на Лий виза – на него му беше отказана за подобен разговор в Корнел година преди това – но почти единодушната подкрепа от Конгреса принуди Белия дом. Лий получи виза и посети Корнел през юни. Държавната информационна агенция Цинхуа предупреди:

„Проблемът с Тайван е експлозивен като барел с барут. Изключително опасно е да го нагорещявате, без значение дали затоплянето се извършва от САЩ или от Лий Тенг-хуей. Тази безсмислена рана, нанесена на Китай, ще помогне на китайския народ да осъзнае по-ясно каква страна са Съединените щати."

През август 1995 г. Китай обяви серия от ракетни учения в Източнокитайско море. Въпреки че ученията не бяха необичайни, тяхното послание беше, а и имаше спекулации, че е началото на кампания за сплашване от страна на Китай, както като отмъщение срещу посещението в Корнел, така и като сплашване на електората на Тайван преди изборите следващата година.

Ученията включваха Втори артилерийски корпус на Народноосвободителната армия (сега ракетните сили на НОАК) и преместването на китайски изтребители F-7 (китайската версия на изтребителя МиГ-21) на 250 мили от Тайван.

Освен това, в ход, който ще звучи много познато през 2017 г., до сто китайски цивилни риболовни лодки навлязоха в териториални води около тайванския остров Мацу, точно до брега на континента.

Според Globalsecurity.org дислоцирането на китайските ракетни сили с дълъг обсег продължава през 1996 г. и китайската армия всъщност се е подготвяла за военни действия.

Китай е изготвял планове за извънредни ситуации за тридесет дни на ракетни удари срещу Тайван, по един удар на ден, малко след президентските избори през март 1996 г. Тези удари не бяха извършени, но подготовката вероятно беше разкрита от американското разузнаване.

През март 1996 г. Китай обяви своите четвърти големи военни учения след посещението в Корнел. Военните на страната обявиха серия от ракетни тестови зони край бреговете на Китай, което също постави ракетите в приблизителната посока на Тайван.

В действителност Китай изстреля три ракети, две от които се пръснаха само на 30 мили от тайванската столица Тайпе и една от които на 35 мили от Гаосюн. Заедно двата града обслужват по-голямата част от търговския корабен трафик в страната. За експортно ориентирана страна като Тайван изстрелването на ракети изглеждаше като зловещ изстрел през икономическия лък на страната.

Американските сили вече действаха в района. Корабът "Бънкър Хил", крайцерът "Аегис" от клас "Тикондерога", бяха разположен край южен Тайван, за да наблюдават китайските ракетни тестове със своята радарна система SPY-1.

Базираният в Япония "Индипендънс", заедно с разрушителите "Хевит", "О'Брайън'' и фрегатата "Макклъски", заеха позиция от източната страна на острова.

След ракетните изпитания, самолетоносачът "Нимиц" напусна района на Персийския залив и се втурна обратно към западната част на Тихия океан.

Това беше още по-мощна бойна група, състояща се от крайцера "Аегис Порт Роял", разрушителите с управляеми ракети "Олдендорф" и "Калаган" (които по-късно щяха да бъдат прехвърлени на тайванските военноморски сили), фрегатата с управляеми ракети "Форд" и подводница за ядрена атака "Портсмут.

Нимиц и неговият ескорт заеха позиция във Филипинско море, готови да помогнат на "Индипендънс". Противно на общоприетото схващане, нито един от самолетоносачите всъщност не е влизал в Тайванския проток.

Народноосвободителната армия, неспособна да направи нищо за американските самолетоносачи, беше напълно унизена. Китай, който току-що започваше да показва последиците от бързата икономическа експанзия, все още нямаше армия, способна да представлява сериозна заплаха за американските кораби само на кратко разстояние от бреговата му линия.

Макар че може би никога няма да разберем дискусиите, които се проведоха по-късно, знаем какво се е случило оттогава. Само две години по-късно китайски бизнесмен закупи масива на недовършения руски самолетоносач "Рига" със заявеното намерение да го превърне в курорт и казино.

Познаваме този кораб днес като първия самолетоносач на Китай, Liaoning, след като беше прехвърлен към военноморските сили на НОАК и претърпя петнадесетгодишен ремонт. Поне още един самолетоносач е в процес на изграждане, а крайната цел може да са до пет китайски самолетоносача.

В същото време Втори артилерийски корпус използва своя опит в ракетите с голям обсег, за да създаде противокорабна балистична ракета DF-21D.

DF-21 има очевидни приложения срещу големи флагменски кораби, като самолетоносачите, и в бъдеща криза може да принуди ВМС на САЩ да действат на осем до деветстотин мили от Тайван и останалата част от така наречената „Първа островна верига“.

Третата тайванска криза беше брутален урок за Китай, който отдавна се беше подготвил да води войни вътре в собствените си граници.

Все пак военноморските сили на НОАК заслужават похвала, че са се поучили от инцидента и сега, двадесет и две години по-късно, е напълно възможно Китай да повреди сериозно или дори да потопи американски самолетоносач.

Също за разлика от Съединените щати, Китай е в уникалната позиция както да вижда стойността на самолетоносачите, така и да изгражда свой собствен флот, като в същото време отделя много време и ресурси на темата за потапянето им. Съединените щати може скоро да се окажат в същото положение.

Превод: СМ