/Поглед.инфо/ Едва ли има понятие, което да присъства напоследък по-осезателно в делничния речник на планетата от думата „криза“. То е в началото и края на всяко политическо изявление, с него се измерват всички икономически и политически прогнози. То преобръща доскорошната делнична рутинност, подлага на преосмисляне трудно оспорими до неотдавна виждания, „минира“ социални, политически, икономически и дори законови фиксирани обществени стандарти. И всичко това, провокирано от една ендемична грипна ситуация. Напълно логично възниква въпросът: Способен ли е един, колкото и мутирал, но все пак известен като генезис вирус като “COVID-19” само за няколко месеца да преобърне цялото обществено мироздание? Възможно ли е една, колкото и сериозна здравна пандемия, да завихри едно толкова всеобхватно в своя разрушителен структурен обхват, кризисно цунами?
Отговорът на тези въпроси предполага допускането на различни, често взаимно изключващи се в своя логичен ход, сценарии. Някои от тях дълбоко повлияни от всевъзможни, като обяснения, конспиративни теории за световни заговори на различни по съдържание тайни общества. Други, като допускащи „бягството“ на корона вируса от свръх секретни военни лаборатории, разработващи нови форми на противоборство между геополитическите елити.
Истината, която много често в подобни ситуации, е далеч по-проста. “COVID-19” само повдигна завесата за започнали отдавна кризисни процеси във всички сфери на обществените отношения – от все по-тежките социални диспропорции и неспособната да отговори на обществените потребности система на здравеопазването, през руиниралият държавата, като балансьор на обществените интереси, пазарен либерализъм, до задълбочаващите се тектонични размествания на геополитическите пластове, заплашващи геополитическата стабилност, икономическата сигурност, и не на последно място, екологичното равновесие на планетата. Всички тези „препъникамъни“ в развитието, колкото и различни на пръв поглед в своята кризисна изява, имат обаче един общ корен. И той е, че съществуващите обществени отношения са достигнали предела на своята цивилизационна адекватност. Новата фаза на историческото развитие в подстъпите на което неуверено пристъпва човечеството, определено изисква и нов социален договор. Капитализмът е изчерпал напълно своя исторически ресурс и неолиберализмът във всичките му изяви е действително край: Но не на историята, а само на една от страниците, която отгръща цивилизацията.
Всичко това обуславя и все по-острото противопоставяне между обективно необходимите обществени промени и свързаното с господствали векове властови интереси статукво. Пандемията „коронавирус“ даде на практика сигнала за открит сблъсък между силите, двигател на тези две тенденции. Един от парадоксите на ситуацията е че силите на статуквото заложиха при това положение на контролираните от тях механизми на държавната власт. “COVID-19” се превърна в удобен повод за засилване на нейните репресивни функции. Има всички необходими предпоставки грипната пандемия да прерасне в пандемия на авторитаризма, а все по-широкото заиграване с национализма да се превърне в инструмент за противостоене на обективните процеси на интернационализация. От тук и резкия завой в отношението на господстващите елити спрямо глобализацията като двигател на развитието. Нейното основно кредо в условията на прехода, че „глобалните проблеми изискват глобални отговори“ се вписва все по-трудно в тесните рамки на користните им властови амбиции. Империализмът се завръща към своето начало – цитаделата на националната държава. Всичко това подхранва една друга пандемия – тази на етническото и етнокултурно противопоставяне, на шовинизма и ксенофобията, на расизма и националната изключителност.
Ето защо при цялата неопределеност на ситуацията определено може да твърдим едно - “COVID-19” в своя глобален ход маркира не само една повратна точка за бъдещия ни социален, културен и политически живот, но и за международните отношения, за всички интеграционни общности и цялата глобална мрежа от икономически и политически институции, поддържаща малко или повече световната сигурност. Форсираните от пандемията кризисни икономически процеси вещаят нови геостратегически и геополитически катаклизми. Между тях особено тревожни са три тенденции.
Първата е нов разрив между глобалния Север и глобалния Юг. Глобалната икономика е в шокова ситуация. Рязко намалява продукцията, като в определени сектори тя е сведена до стойности, близки до нулата. Проблемите се изострят и от блокираната система за доставки и външно търговски обмен. Масовата изолация рязко сви потреблението. Светът се готви за двуцифрен отрицателен растеж. Заедно с нарастващия брой на безработни това дава основание да предположим, че в скоро време страхът, породен от пандемията, ще отстъпи пред глада, способен да извади на улицата милиони. Но както отбеляза германският анализатор Стефан Петерс “в крайна сметка икономическата криза в глобалния Север ще се сведе най-много до един тежък грип. Бремето на икономическия спад ще бъде почувстван от страните на глобалния Юг. Драстичният спад на цените на на суровините и туризма, както и спада в паричните преводи от работниците мигранти, вече причинява срив в държавните и валутните приходи на много от тези страни.” Ето защо не е трудно да се предвиди, че с предстоящия все още пик на болестта, особено в Африка и Латинска Америка, рязко ще нараства крайната бедност, нестабилността, политическите репресии и криминалното насилие. Формираният по този начин хаос ще отпрати нови вълни от емигранти, щурмуващи все по-самоизолиращия се глобален Север.
Втората е по линия на засилващия полицентризъм в глобалната политика. Укрепващите икономически и геополитически позиции на Китай и Русия и засилващите се интегративни връзки между тях, много държави от Централна и Югоизточна Азия и ресурсни гиганти като Индия, ЮАР и Бразилия, оформят все по-определено един нов полюс на глобални интереси в световната политика. Особено значима в това отношение е ролята на Китай. Философията на „споделеното бъдеще“ и непосредствено свързания с нея цивилизационен проект „Един пояс, един път“, изведоха КНР в позицията на локомотив в историческото развитие. Успешната му битка с епидемията и бързото възстановяване на икономиката му, която е важен ключов фактор за стопанския живот на много страни и мултинационални компании, засили неимоверно неговия авторитет на основен двигател на световния икономически растеж. Но и в търсенето на нови хоризонти за развитие на човечеството през 21 век. Както се отбелязва в най-новия доклад на Националния съвет по разузнаване на САЩ „2025. Светът след кризата от 2020 година“ Китай ще има водещи позиции в световната икономика и ще предопредели „прехвърляне на богатствата и на икономическото влияние от Запад на Изток“.
Третата тенденция се определя от нарастващата военно-политическа конфронтация от страна на САЩ и НАТО. Редом с традиционните форми на военен конфликт на преден план все по-определено излиза и военно-икономическото противоборство, което скъсява пътя от традиционната военна заплаха до унищожителен глобален конфликт. Основно средство в този агресивен подход е богатият арсенал от неконвенциални средства на т.н. хибридна война – инфилтрация в информационните средства на другите страни, подклаждане на паника, финансиране на нарочно създадени политически субекти и обществени формирования, масирани дезинформационни кампании в интернет пространството и т.н.
Ключов фактор в тази политика на омразата е лансираната от страна на гуруто на неолиберализма Милтън Фридман „доктрина на шока“ – формиране на публична дезориентация чрез колективни шокове от войни, терористични актове, природни бедствия и др. за налагане на непопулярни икономически и политически мерки. Според него, за да се случи това, трябва да се използват хаоса и дезориентацията и в създадената кризисна ситуация да се използва „шоковата терапия“.
Всичките тези средства днес се разгръщат в безпрецедентна от времето на „студената война“ кампания на омразата срещу Китай, Русия и всяка една държава, противопоставяща се на утвърждаваното от САЩ от 1990 г. насам еднополярно статукво. Изключително опасно е, че в арсенала на тази хибридна война се появиха отново инструментите на идеологическа и верска нетърпимост, на ксенофобията и националното противопоставяне. След вируса на антисемитизма днес на информационно-пропагандната сцена започват да се вихрят тези на антирусизма и антикитаизма.
Негативното развитие на тези процеси, обаче, далеч не предопределя изхода от сегашната криза на цивилизационното развитие. Съпротивителните сили на прогреса набират ход. Обществените интереси стимулират и укрепват гражданската воля, придават й все по-изявен интернационален характер. А това, съчетано с успешно утвърждаващото се биполярно геополитическо статукво, определено вдъхва оптимизъм, че завихрилата се около пандемията “COVID-19” структурна криза може да се окаже и едно ново, по-добро начало към глобално мислене и глобални действия за един по-сигурен и справедлив свят. Та нали и китайският йероглиф за криза съчетава в себе си освен „опасност“, респективно „риск“ и понятието „възможност“, респективно „шанс“.
.........................
THE “COVID-19” CRISIS – RISK OR CHANCE?
Prof. D-r ZAHARI ZAHARIEV
PRESIDENT OF THE BULGARIA NATIONAL ASSOCIATION FOR THE BELT AND ROAD
There is hardly a concept that has lately been more evident in the planet's glossary than the word “crisis”. It is at the beginning and end of every political statement, measuring all economic and political projections. It reverses the old-fashioned daily routine, rethinks difficult-to-contest recent views, "mines" social, political, economic and even statutory fixed social standards. And all this, provoked by an endemic flu situation. The question naturally arises: Is it possible for a mutating, but nevertheless well-known in its genesisvirus, such as "COVID-19", to overturn the entire social universe in just a few months? Is it possible for a single, however serious be it, health pandemic, to whirla tsunami crisis withsuch an all-embracing destructive structural scope?
The answer to these questions presupposes the admission of different, often mutually exclusive, scenarios. Some of them deeply influenced by all kinds of explanations about secret theories, concerning world conspiracies of different secret societies. Others assuming the “flight” of the coronavirus from ultra-secret military laboratories, developing new forms of confrontation between geopolitical elites.
The truth, which is very common in such situations, is far simpler. "COVID-19" only lifted the veil that hides long-running crisis processes in all spheres of public relations - from growing social imbalances and the inability of the healthcare system to meet public needs, through market liberalism that is ruining the state as a balancer of public interests, to the deepening tectonic shifts of geopolitical strata that threaten geopolitical stability, to economic security, and last but not least, to the planet's ecological balance. However, all these "stumbling blocks" in development, however different be they at first glance in their crisis expression, have one root in common. And it is that existing social relations have reached the limit of their civilizational adequacy. The new phase of historical development in the approaches towards which humanity is uncertainly heading, definitely requires a new social contract. Capitalism has completely exhausted its historical resource, and neoliberalism, in all its manifestations, is indeed the end: But not of history itself, but only of one of the pages that civilization unfolds.
All this leads to an increasingly sharp confrontation between objectively needed social change and the status quo associated with dominant for centuries power interests. The coronavirus pandemic has actually signaled an open clash between the forces driving these two trends. One of the paradoxes of the situation is that the status quo forces, in this case, have stuck to the mechanisms of state power, controlled by them. "COVID-19" has become a convenient occasion to intensify its repressive functions. There are all necessary prerequisites for the flu pandemic to develop into a pandemic of authoritarianism, while the growing tinkering with nationalism can become a tool to counter the objective processes of internationalization. Hence the sharp turn in the attitude of the ruling elites towards globalization as an engine of development. The basic credo in the transition period, that "global problems require global responses", is increasingly difficult to fit within the narrow limits of their venal power ambitions. Imperialism goes back to its beginning - the citadel of the nation-state. All of this feeds another pandemic - that of ethnic and ethno-cultural opposition, of chauvinism and xenophobia, of racism and national exclusivity.
Therefore, with all the uncertainty of the situation, we can definitely say one thing - "COVID-19" in its global course marks not only a turning point for our future social, cultural and political life, but also for international relations, for all integration communities and for the whole global network of economic and political institutions which more or less support global security. The economic processes, driven by the pandemic crisis, propel new geostrategic and geopolitical disasters. Among them are three particularly troubling trends.
The first is a new divide between the Global North and the Global South. The global economy is in shock. Production is sharply decreasing and in some sectors it is reduced to near zero. The problems are exacerbated by the blocked supply and foreign trade system. Mass isolation sharply reduces consumption. The world is preparing for double-digit negative growth. Along with the increasing number of unemployed people, this suggests that fears from the pandemic will soon give way to starvation that can bring millions to the streets. But as German analyst Stefan Peters notes “nevertheless the economic crisis in the global North will result in, at most, a severe flu. The brunt of economic downturn will be felt by the countries of the global South. The drastic decline in commodity prices and tourism, as well as the decline in remittances from migrant workers, is already causing a collapse in the government and foreign exchange revenues of many of these countries.” Therefore, it is not difficult to predict that with the imminent peak of the disease, especially in Africa and Latin America, extreme poverty, instability, political repression and criminal violence will increase sharply. The chaos thus created will send new waves of emigrants storming the increasingly self-isolated global North.
The second is that of increasing polycentrism in global politics. The strengthening economic and geopolitical positions of China and Russia and the growing integrative ties between them, many Central and Southeast Asian countries and resource giants such as India, South Africa and Brazil, are increasingly shaping a new pole of global interests in world politics. Of particular importance in this respect is China's role. The philosophy of the "shared future" and the related “One Belt, One Road” civilization project have propelled the PRC in a position of locomotive in historical development. China’s successful battle with the epidemic and the rapid recovery of its economy, which is an important key factor in the economic life of many countries and multinational companies, has tremendously strengthened its credibility as a major driver of global economic growth. But also in the search for new horizons for the development of humanity in the 21st century. As noted in the most recent report by the US National Intelligence Council “Global Trends 2025: A Transformed World” China will have a leading position in the world economy and will predetermine the “transfer of wealth and economic influence from West to East”.
The third trend is determined by the growing military-political confrontation caused by the US and NATO. Alongside the traditional forms of military conflict, military-economic confrontation is increasingly emerging in the forefront, shortening the path from the traditional military threat to a devastating global conflict. A major tool in this aggressive approach is the rich arsenal of unconventional means of the so-called hybrid war - infiltration of the information resources of other countries, inciting panic, financing of purposefully created political entities and social formations, massive disinformation campaign on the web, etc.
A key factor in this hatred policy is the "doctrine of shock", launched by neo-liberalism guru Milton Friedman - forming public disorientation through collective shocks from wars, acts of terrorism, natural disasters and similar, in order to impose unpopular economic and political measures. In his view, chaos and disorientation should be used to make this happen and to use "shock therapy" in the created crisis situation.
All of these tools are being deployed today in an unprecedented since the Cold War campaign of hatred against China, Russia, and every country opposing the unipolar status quo affirmed by the United States in 1990. It is extremely dangerous that in the arsenal of this hybrid war reappeared the instruments of ideological and religious intolerance, xenophobia and national opposition. After the virus of anti-Semitism, those of anti-Russism and anti-Chinism began to swirl on the information and propaganda scene today.
The negative development of these processes, however, does not by far determine the outcome of the current crisis of civilizational development. The resistance forces of progress are gaining ground. Public interests stimulate and strengthen the civil will, giving it an increasingly prominent international character. And this, coupled with the successfully consolidating bipolar geopolitical status quo, certainly inspires optimism that the structural turmoil surrounding the "COVID-19" pandemic could also be a new, better start to global thinking and global action for a safer and more just world. After all the Chinese hieroglyph for crisis combines the notion of “danger", respectively “risk" and the concept of “opportunity", respectively “chance".