"И тъмна, и прашна, и мръсна, и страшна...", се пее в култовата песен на Богдана Карадочева. Още ли е актуална тя, ще станат ли "дните й по-добри" и какъв е този опасен софийски чар, че независимо от кошмарния трафик и проблемите с боклука всички искат да работят и живеят в столицата - попитахме главния архитект Петър Диков.

- Г-н Диков, предстои столичните съветници да гласуват промените в общия градоустройствен план. Какви предвижда той? Петър Диков: Планът, който беше приет през 2007 г. заедно с градоустройствените правила, е добър в рамките на възможното. В него обаче не бяха ясно фиксирани важни зони, като например градското сити. Сегашният план с промените отговаря много повече на интересите на гражданите. Най-вече защото се запазват максимално зелените площи. Направихме изключително много за зелената система на града, защото тя вече е "запечатана" на хартия. Това се отнася в особена степен за жилищните комплекси, където са узаконени всички тревни площи. Което пък гарантира, че багери няма да влизат в градинките. Значителни подобрения са направени и в комуникациите. - Как се усеща световната финансова криза в София? Някои инвеститори вече обявиха, че замразяват проектите си. Петър Диков: Столицата се оказа нещо като обетован остров в кризата. Впрочем тя се усеща първо от проектантите. Но в столицата нещата се движат. В провинцията обаче, освен че няма нови проекти, голяма част от старите са замразени или отказани. Това е много показателно, защото в развитието на икономиката на първо място е проектът. Логично, когато няма проекти, след пет, шест месеца няма да има нищо за изпълнение. А вече започнаха да се обаждат колеги от провинцията, които питат дали няма работа в София. В момента нещата се движат по инерцията отпреди половин година. Обратното, когато има оживление в икономиката, това първо се забелязва в проектирането. Всяка динамика в инвестициите започва с проект. В този смисъл пулсът на икономиката се мери с проектирането, а той очевидно вече се забавя. - Как ще излезем от тази ситуация? Петър Диков: Е, има и нещо положително в нея. От консултациите, които сега правя, разбирам, че се появи раздвижване в инфраструктурните проекти - пътища, водопроводи, канализации. Това е хубаво, защото означава, че има вслушване в съветите за развитие на публичните инвестиции. За София например съм много щастлив, че стартират грандиозни проекти, а това значи работа за хората. Това са трите отсечки на метрото, които се изграждат в момента. В тях инвестициите са около 520 млн. лева. Две метростанции се строят за 50-60 млн. лева. Проектите по ИСПА от водния цикъл на София също се движат. Двата пакета вече са готови, предстои обявяването на третия, които са общо за около 100 милиона. Така че само дотук са 700 млн. лева. Ако успеем до края на годината да обявим търга, за който имаме споразумение с Европейската инвестиционна банка - за метрото под Ломско шосе, прибавяме още 150 млн. лева. Общината има планирани още две, три разширения на улици и текущи задачи. Не включвам отсечките на околовръстното, които възнамеряваме да стартираме заедно с държавата. Това са много пари и вече зависи от българския бизнес, от строителните фирми, как ще се включат. Пропуснах завода за боклук, в който също ще се инвестират около 300 млн. лева. Тоест София има близо 1,5 млрд. лв. публични инвестиции за следващите четири години. Европейски пари, кредити и собствени средства, за съжаление държавните пари са най-малко. Целият този ресурс ще се изработи от хора - в строителството, в производството и услугите. Простичко казано - това е борбата с кризата. Основното е хората да си запазят хляба. Безработицата по света ще се усилва в геометрична прогресия. Една Ирландия, която беше пример за икономически просперитет, вече има почти 10% безработица. - Няма ли заради кризата хората да се юрнат и в без това пренаселената столица? Петър Диков: Това вече не е местен, а национален проблем. Аз отговарям за София и коментирам само това, което е в моите компетенции. Принципно градовете нарастват в развиващите се икономики. Когато икономиката е силна и налива ресурс в малките населени места започва обратното движение. Ние сме изправени пред уникален феномен. В последните години непрекъснато се говори колко е мръсна и задръстена София и колко лошо се живее в този град. Обаче всички искат да живеят в София. - Голямото строителство в града няма ли да създаде допълнителен хаос? Петър Диков: В следващите три години ще има допълнителни затруднения в транспорта и заради строителството на метрото, и заради разширяване на пътища. Това е една претоварена система, в която всяка намеса създава адски проблеми. Но пък ако не бръкнеш в нея, нищо не решаваш. Ето разширението на една много малка отсечка на "Опълченска" предизвиква допълнително нервите на шофьорите. Исках дори да я направим до "Сливница", за да приключим с този проект, но се бавим заради отчуждения. Няма как обаче да не го преживеем, защото, като мине движението там в три ленти, с лента за ляв завой, трафикът много ще се разтовари. Много хора се опитват да вържат цялото това строителство с изборите. Може и да има някакво отношение, но истината е, че ние успяхме да свършим проектите и отчужденията. Това са неща, които не се правят за ден, да кажеш "ура" и да го оставиш. Не го правим за първата копка, защото следва втора и трета и така нататък. - В София все пак има доста, меко казано, грозни места. Например Женският пазар. Какво ще правите с тях? Петър Диков: Цялата система на пазарите в София е опорочена. Поначало идеята за пазарите е да са място, където производителите си продават стоката. На софийските пазари в момента всичко се преотдава и препродава. Производителите ги рекетират на три, четири нива и не могат да стигнат до сергията. С реконструкцията на Женския пазар искаме да върнем изначалната идея на тържищата. Защо в Пловдив мястото в центъра се казва Четвъртък пазар? Защо в София Женския пазар е бил петъчен? Традицията на пазарите е те да са такива в определен ден от седмицата. Затова трябва да се посочи примерно площад, павиран, уреден за пазар в даден ден. Тогава се продава и после мястото се изчиства. После хората си минават, колите паркират и така до следващия пазарен ден. А постоянните пазари обрастват постепенно в боклуци. Дори хубави сергии се облепват с кашони, найлони, тенекии, защото идеята е да се усвояват допълнителни пространства. И това е неуправляемо. Сергиите по улиците пък са съвсем отделен проблем. За да се справи с него, общината трябва да отдели огромен ресурс от хора, с който тя не разполага. Аз например водих лична битка цели осем месеца за махането на три хладилни витрини на ул. "Раковски". Употребих време и усилия, за да ги махна от тротоара на една централна софийска улица. - Като стана дума за централна улица, какво ще се случи с най-скъпата у нас улица "Витоша"? Вече има опразнени магазини. Петър Диков: Още преди две години казах, че "Витоша" няма да остане улица на магазини, а ще стане улица на заведения. Сега това се случва на практика, според мен не толкова заради кризата. Както свърши времето на магазините за черна и бяла техника и вече уредите се продават в големи хипермаркети, така и бутиците се прехвърлят в моловете. Докато на "Витоша", като се оправи времето, ще има хора, които искат да седнат в ресторант или кафене, защото е свободна от коли зона. - Какво се случи с дизайнерския проект за улицата със старинни лампи и пейки? Петър Диков: Проектът ще се изпълни, но трябваше да изчакаме строежа на метрото. Защото технологично се оказа, че трябва първо да се изгради тунелът под улицата и после да се прави реконструкцията с подземното паркиране и всичко останало. Паркингите ще са покрай тунела. Трамваят ще се отклонява от пилоните на НДК и ще слиза по "Скобелев" и после по "Ботев". - А какво ще стане с площад "Славейков"? Петър Диков: Сега се опитваме да направим цялостна концепция, която да даде отговор на всички въпроси, защото ми омръзна да отговаряме на парче. С нея ще се въведат правила за начина, по който ще функционират пазарите в целия град. А заедно с това столицата ще се изчисти до голяма степен от грозните гледки.