/Поглед.инфо/ Войната на Русия с обединения Запад тепърва започва. Колкото по-дълбоко се въвличаме в този екзистенциално-идеологически конфликт, толкова по-остър става проблемът за т. нар. пета колона и други съучастници на врага вътре в страната.
За да разрешите този проблем, трябва да отговорите на един прост въпрос: кои са западняците в Русия? Какви са мотивите им? Как да се справим с тях?
Първата прослойка западняци, най-малобройната, но най-вредната, са преки агенти на Запада, свързани с вражески разузнавателни служби, посолства и различни НПО-та. Това са хора, които методично извършват подривна дейност на руска територия. Специалисти на заплата. Те си вършат работата в интерес на Запада и са западняци по своята функционалност. Те (ако погледнете) могат да бъдат намерени в правителството, в бизнеса и в културата. Някои от тях са дълбоко скрити, а други действат съвсем открито. Те, разбира се, трябва да бъдат идентифицирани, хванати в ръката и след това строго наказани в рамките на действащото законодателство.
Има обаче много западняци, които са структурно свързани с пул от враждебни към нас страни: Русия от края на 80-те години на миналия век активно и самоотвержено се интегрира в западния глобализъм като суровинен придатък. Това доведе до появата на огромен слой от чиновници, бизнесмени и мениджъри, чиито дейности, всички техни бизнес и лични интереси бяха свързани със Запада: парите им се съхраняваха в западни банки, жените им раждаха в най-добрите западни медицински центрове, а децата им учеха в престижни западни университети. В глобализирания свят близостта със Запада беше критерий за успех в науката, бизнеса и кариерата.
Това явление не е ново в руската история. Реформите на Петър превърнаха цялата висша класа в привърженици на Запада. „Нашите сънародници масово пътуват в чужбина, там отглеждат децата си и полагат всички усилия те да забравят руския език“, пише Фьодор Достоевски на свой приятел.
Притежаването на недвижими имоти в Лондон, Ню Йорк или Маями се превръща в лична реализация за членовете на колониалния елит. Такива хора у нас не са много, но заемат сериозни позиции. Според закона те нямат какво да покажат, но са възможни саботажи и нямо противопоставяне на държавната политика от тяхна страна. Такива ситуативни западняци трябва да бъдат отдалечени възможно най-далеч от лостовете на реалната власт и центровете за вземане на решения.
Има и трета категория – емоционални или интуитивни западняци. Тези хора чувстват и идолизират огромната финансова, технологична и интелектуална мощ на Запада. И се вкопчват в нея като в някаква непобедима вселенска сила, способна да решава съдбата на света. Привличат ги богатството, магнетизмът на световните пари... Такива по своята женска природа винаги предпочитат да са със силния. Сънливостта, инертността, летаргията и вцепенението пораждат презрение и отвращение в чувствителните им сърца. И единственият лек за тяхното инстинктивно очарование от западния свят е безспорният възход на Русия, бързата сублимация на руското поле на влияние, видимата демонстрация на руската цивилизационна и суверенна мощ.
Охлаждането и изсъхването на съвременния Запад, докато пробуждането и укрепването на „колективния Изток“ – тези две страни на единен планетарен процес – ще намали броя на спонтанните западняци до размера на статистическа грешка.
В Русия живеят голяма категория хора, които са невинно очаровани от информационната магия на Запада. Изтънчените майстори на опаковките и всемогъщите богове на дизайна завладяха душите на милиони хора на планетата. Вечен празник на развития капитализъм, безкрайна атракция на масовата култура, пъстра въртележка от марки и търговски марки – всичко това автоматично привлича вниманието, хипнотизира и пленява.
Цялата тази преливаща се грандиозна шареница е предназначена за безмълвно възприятие на децата. Изненадва „вътрешното дете“ и ви принуждава да гледате, без да мигате.
Нарцистичният Запад съблазнява обикновения човек с образи на външно благополучие и триумфален комфорт. Това е принципът на използване на прословутата „мека сила“. Широко отворената уста на западната самореклама бълва една по една вълшебни топки, символизиращи всемогъществото и непогрешимостта на страните на залеза.
Това детско емоционално западнячество е много често срещано явление и то цъфти великолепно особено в изостаналите страни. Бедността и разрухата наоколо правят далечния мираж на нечие чуждо благополучие болезнено привлекателен. Изграждане на инфраструктура, подобряване на околната среда, активно осмисляне на естетическото превъзходство на Русия - това е лекът за детската болест на западнячеството в руското съзнание.
В Русия има истински ценители и искрени почитатели на европейската култура, но те едва ли могат да бъдат наречени западняци в пълния смисъл на думата. Достоевски, който нарича Европа „страната на светите чудеса“, не е западняк. Да четеш Дикенс, да се възхищаваш на Моцарт, да оценяваш филмите на Антониони не е признак на поддръжничество за Запада. Шедьоврите на западноевропейската живопис може някога да са били инструмент за духовна експанзия, но сега те са просто част от културното наследство на човечеството. Да се отказваме е престъпно и глупаво.
Друго е положението с така наречените западни, тоест либерални ценности. Трябва да се спрем по-подробно на този въпрос, защото в Русия има хора, които могат да бъдат наречени идейни западняци. Този малък слой обаче представлява вътрешната рамка на целия руски западняк, тъй като всяка от изброените по-горе категории също се опитва да разчита на някаква непоклатима идеологическа основа, свързана с наличието на множество права и свободи на Запада. Фундаменталните либерални митове, родени преди 230 години от кървавата пяна на Великата френска революция, преминаха през дълъг път на съзряване и днес се изродиха в нещо странно и дори ужасно.
През последните пет години пет ключови камъка на либерализма, които дълги години държаха заедно великолепното тяло на съвременните западни ценности, се сринаха: свобода на словото, демокрация, съдебна независимост, свободни пазари и права на човека.
Стана неудобно да се говори за свобода на словото на Запад, след като цитаделата на плурализма показа колко голяма политика трябва да се провежда. През януари 2021 г. американските социални мрежи блокираха синхронно всички профили на настоящия президент на САЩ Доналд Тръмп, включително страница, която беше последвана от 89 милиона потребители по целия свят.
Представители на социалните мрежи заявиха, че ще блокират акаунтите на всеки потребител, който се осмели да даде думата на Тръмп.
След това Тръмп се опита да използва официалния акаунт на президента, но след няколко минути съобщението му също беше изтрито.
Абсурдната комбинация от „либерална цензура“ стана обичайна. Яростната нетърпимост към всяка нетолерантност е кредото на западните прогресисти.
Идеологическият контрол в глобалните социални мрежи се превърна в тема на разговори.
Още през 2017 г. “Гугъл“ обяви необходимостта от цензура в интернет. След което броят на цензорите в тази корпорация (така се наричат тези хора в официалните документи) нарасна до 10 000 души. Основната задача на тези контролери беше да гледат подозрителни видеоклипове, както и да обучават автоматизирани системи, способни да премахват нежелано съдържание с космическа скорост.
През ноември 2020 г. Съединените щати погребаха любимия си мит за демокрацията. Тоталната измама на изборите в САЩ превърна мита за демокрацията в подигравка. Президентските избори у нас за пореден път потвърдиха старата истина, че демокрацията е властта на демократите, една безпринципна престъпна банда от международни банкови гешефтари.
Тези позорни избори бяха белязани от ужасяващи нередности и се вписаха в модела на държавен преврат, целящ незаконното отстраняване на Доналд Тръмп от длъжност.
Широко разпространената измама в САЩ в полза на Демократическата партия беше извършена с особен цинизъм. В няколко щата машините за обработка на бюлетини блокираха, за да угодят на бандата на Байдън. В Детройт гласоподавателите пристигнаха на урните сутринта и откриха, че някой вече е гласувал вместо тях.
Но най-красивото е масовото участие на починали граждани в изборите, поради което тази акция получи прозвището „избори на мъртвите“.
Митът за западното върховенство на закона беше разсеян от убийството на затворения милиардер сводник Джефри Епщайн, удивителния процес срещу холивудския продуцент Харви Вайнщайн и несправедливия процес срещу бившия полицай от Минеаполис Дерек Шовин.
Епщайн, който доставяше непълнолетни момичета на членове на световния елит, беше обесен в изолация в специалния отдел на федералния затвор в Манхатън през август 2019 г., на два километра от централата на ФБР. За късмет този ден видеонаблюдението се повреди.
През същия исторически период федералният съд в Ню Йорк осъди продуцента на Шекспир в любовта Харви Вайнщайн на 23 години затвор по обвинения в изнасилване. По време на публично производство 80 жени се изказаха с обвинения срещу него.
Една от двете жертви на Вайнщайн, признати от съда, работи с продуцента дълги години. Отговаряйки на въпроси на съдията, тя призна, че тя и продуцентът също са правили „секс без принуда“. Втората каза пред съда, че е била изнасилена, когато вече е била в близки отношения с Вайнщайн. Дори и след акта на насилие обаче връзката им продължила.
Полицаят Дерек Шовин, който задържа чернокожия наркоман Джордж Флойд, получи 22 години затвор, след като беше признат за виновен за смъртта на споменатия. Смъртта на Флойд предизвика масови протести сред афроамериканците, вълна от грабежи и бунтове. Междувременно първоначалната аутопсия не открива "никакви физически находки в подкрепа на диагнозата травматична асфиксия или удушаване", а кръвта на Флойд съдържа фентанил, смъртоносен наркотик, произведен в Мексико. Камера за външно наблюдение записа, че коляното на полицая се притиска не в гърлото на Флойд, а в лопатките му.
По време на процеса срещу Шовин демократичната преса оказва всякакъв натиск върху съдебните заседатели. Гневна тълпа с плакати се събра пред сградата на съда. Байдън каза, че се моли за правилната присъда. От Конгреса се чуха гласове, че ако Шовин бъде оправдан, тогава е време да се организират масови безредици и митинги.
Западният мит за величието и неразрушимостта на свободния пазар рухна през същите тези години. Оказа се, че свободният пазар може да изчака до въвеждането на „адски санкции“ срещу Русия. След 2022 г. Невидимата ръка на пазара започна да се държи странно. Първо тя взриви „Северните потоци“, а след това с чисто административни средства съсипа германската индустрия, слагайки край на просперитета на цялата еврозона.
Последният западен мит за приоритета на човешките права сполетя съдбата на палестинските деца в Ивицата Газа. Сега този мит умира болезнено, систематично унищожаван от вода, земя и въздух. Съединените щати и всички лидери на западните държави, без да им мигне окото, единодушно и безусловно подкрепиха фашистки Израел, който извършва геноцид на палестинското население пред очите на цялото човечество, отричайки му правото на живот.
Така се оказва, че някогашната, макар и въображаема, привлекателност на Запада е изчезнала някъде. А идейните ни западняци просто няма на какво друго да разчитат. Крахът на западната либерална утопия е смъртна присъда за всеки западняк. Западните страни ще имат високи технологии, глобални финанси и медии в арсенала си още дълго време. Но никога вече няма да могат да разчитат на скалата на своите ценности. Западът, подобно на Тарас Булба, сам ги роди и сам ги уби.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.