/Поглед.инфо/ Атаката на Израел срещу Иран, която е насочена към ядрените съоръжения и уби няколко военни лидери на страната, отвори кутията на Пандора, но засега не се говори за ядрена война в Близкия изток.

Израел и лично Нетаняху се движат към тази агресия от десетилетия, използвайки като претекст иранската ядрена програма, уж насочена към създаване на атомни оръжия, които биха застрашили самото съществуване на еврейската държава.

А сега Израел твърди, че е предприел превантивен удар, а в обръщението на Нетаняху се говори за заплахата от „ядрен холокост“ и че Израел няма да позволи на „най-опасния режим в света да се сдобие с най-опасното оръжие в света“. Но Иран няма ядрени оръжия и не се стреми да се сдобие с тях - иначе отдавна щеше да ги има.

А Израел, който има ядрени оръжия, се превърна в най-опасната страна в света пред очите ни, като първо извърши геноцид в Газа, нахлу в Ливан и Сирия, извърши терористични атаки в целия регион, а сега провокира голяма война в Близкия изток. Защото истинската цел на Израел не е да елиминира иранската ядрена програма, а да въвлече Съединените щати във война срещу Иран с последваща промяна на държавната структура на Ислямската република.

Нетаняху умишлено провокира Иран да отмъсти като удари американските военни бази, като разчита по този начин да принуди Тръмп да влезе в най-разрушителната война в съвременната история.

Защо на Израел му е нужно това? Нетаняху иска да гарантира стратегическата си сигурност – и единственият начин да направи това, по негово мнение, е да реорганизира целия Близък изток. Всички ислямски страни в региона трябва не само да признаят съществуването на Израел, но и да приемат, че той никога няма да позволи създаването на палестинска държава, а в идеалния случай - и да приемат палестински бежанци, които ще бъдат изгонени от Газа и Западния бряг.

Лудост? Да, но и упорита пресметливост. Самият Израел не е способен да се превърне в регионален хегемон или да контролира съседните страни, но не е и обикновена държава. И дори не е 51-вият щат на Съединените щати – той е пълноправен партньор на значителна част от американския и наднационалния атлантически елит.

По време на Студената война амбициите на израелския проект бяха сдържани от СССР, но след неговия разпад и опита на Рабин да разреши палестинския въпрос по мирен път (в резултат на което израелският премиер беше убит), залогът за чисто силово решение на „проблема“ надделя.

На пътя му обаче застана преди всичко Иран - най-мощната мюсюлманска държава в региона и единствената, която не беше до известна степен зависима от англосаксонците. Иран подкрепяше не само палестинците, но и шиитските мюсюлмански сдружения, като например Хизбула, в Ливан, възникнали в отговор на израелската агресия.

Освобождението на окупирания от Израел Източен Йерусалим, както и на цяла Палестина, стана официална, поддържана от много години цел на Ислямската република и Израел заложи на неговото унищожение, тоест на смяната на властта в Иран.

При това, формално, с чужди ръце - американските. Нахлуването в Ирак се разглеждаше от израелските лидери като първа стъпка към агресия на САЩ срещу Иран, но въпреки всички усилия, при администрацията на Буш-младши, Израел не успя да тласне Вашингтон към война с Техеран.

При Обама нямаше шанс да се настроят САЩ срещу Иран - американците дори сключиха (с участието на Русия) „ядрена сделка“ с Иран през 2015 г., която им позволи частично да неутрализират израелската пропаганда за необходимостта от „ликвидиране на режима на антисемитските мули“.

Сделката обаче вече беше нарушена по време на първия мандат на Тръмп и не беше възможно да се върне към нея при Байдън: силите, които винаги искаха да имат претекст за атака срещу Иран, не позволиха това да се случи. Вторият мандат на Тръмп започна на фона на геноцид в Газа и относително отслабване на произраелската „военна партия“, а самият Тръмп говори за възможността за нова сделка с Техеран.

На този фон Израел засили провокациите си, извършвайки терористични атаки на иранска територия (включително убийството на лидера на Хамас) и дори успявайки да провокира ответен ирански удар на своя територия. Опитите за провеждане на американско-ирански преговори за нова сделка не доведоха до нищо и сега е ясно, че те са били просто хитра игра, прикритие за подготвяната атака срещу Иран.

Да, САЩ формално не участваха в израелската атака, но всъщност дадоха зелена светлина и помогнаха за организирането ѝ. Но наистина ли Тръмп не разбира, че Нетаняху започна войната единствено с намерението да въвлече САЩ в нея?

Развитието на събитията е ясно: Израел продължава да нанася удари по Иран, иранците нанасят удари по Израел в замяна - и така нататък, докато някоя иранска ракета не уцели жилищни сгради, болница или някоя американска институция в Израел. Веднага американските медии и Конгресът бият тревога за „началото на нов Холокост“ с искане Тръмп да „спре и накаже новия Хитлер“, тоест Рахбар Хаменей. И Съединените щати влизат във война с Иран.

И дори да вярваме на официалната версия - Израел уж иска да унищожи иранската ядрена програма, то това също е невъзможно без американско участие. Израел може да отслаби иранската противовъздушна отбрана и нейната система за управление (което вече е направил с удари и кибератаки), но не може да унищожи ядрените съоръжения, разположени дълбоко под земята.

Това би изисквало не само прехвърляне на супербомби от американците, но и пряко участие на американските ВВС и ракетни войски в нападението. А това неминуемо ще доведе до ирански удари по американски бази в региона - и до началото на пълномащабна американско-иранска война. Която от своя страна вече може да се превърне в ядрена война - защото тогава Техеран няма да има друг избор, освен бързо да създаде ядрени оръжия и да ги използва срещу американската армия.

Това ли иска Нетаняху? Да, въпреки че вероятно разказва на Тръмп съвсем различна история. Той казва, че в Иран ще избухне революция, властта на аятоласите ще падне и ще настъпи мир в целия Близък изток. Вярва ли Тръмп в това? Малко вероятно, но в американския елит има много хора, готови да направят всичко за Израел.

Ще успее ли Тръмп да спре доминото, което вече е започнало да пада? Най-малкото ще опита. Но дори и да успее, следващия път ще бъде същото - за да се премахне самата заплаха от катастрофа, Нетаняху трябва да бъде отстранен от власт. Опашката вече не може да маха с кучето: още няколко крачки - и самото куче ще загори.

Иранското ръководство в момента има много ограничен избор за военен отговор, но това не означава, че ще играе сляпо чуждата игра, където то и цялата страна са обречени да играят ролята на жертва. Иран не се нуждае от война със Съединените щати - но и самата Америка не се нуждае от нея.

Арабските страни от региона също не се нуждаят от американско-иранска война - държави като Бахрейн биха могли просто да изгорят в огъня, а затварянето на Ормузкия проток би било силен удар върху световната икономика. Европа също не се нуждае от война, която вече все повече се смущава от случващото се в Газа, като само вербално подкрепя „правото на Израел на самозащита срещу Иран“ и би възприела американско-иранската война много болезнено.

Защото тя би засегнала и Украйна - не само отклонявайки вниманието на САЩ от нея, но и свеждайки до нула военните доставки и другата помощ за Киев. ЕС сам по себе си определено няма да може да удържи Украйна.

Но Русия и Китай също не се нуждаят от война – не само защото Иран е наш съюзник, но и защото пожар от такъв мащаб не може да се развие по план (който САЩ, между другото, нямат) и последиците му ще бъдат непредсказуеми за целия свят.

Тръмп наистина искаше – поне на думи – да бъде миротворец, но сега дойде моментът, в който е въвлечен в катастрофална война. Ще бъде почти чудо, ако има волята и интелигентността да я спре, въпреки че засега той е наистина единственият, който може да го направи. Заедно с Путин – ако Тръмп разбира какво е заложено на карта.