/Поглед.инфо/ Консерваторът лишава либералите от свободата на оргиите и затова е враг, диктатор, тоталитарист.
Кажете ми, това ли са символите на руския либерализъм?
Можете ли да си представите нещо подобно на демонстрациите на десните националисти? А у левите социалисти? Защо единствено само у либералите. Те виждат така идеала на нашето общество.
Всеки човек може да се разбере, ако външността му се изучи. Тя говори практически всичко за човек. Най-много външността говори за либералите.
Всеки психолог ще ви каже, че пълната катастрофа в сексуалния живот, потиснатото в подсъзнанието либидо, води ди сублимирането на сексуалната енергия при тези хора в политическа. Но и в центъра на политическото им кредо стои освобождаването по всякакъв начин на потиснатата извратена сексуалност. От тук и техният либерализъм като жизнено кредо.
Ще кажете – добре, а Немцов с Чирикова? Там нали уж няма сексуални неуспехи. Семейство, деца, не са външно уродливи. Къде е проблемът? Всъщност и тези хора страдат. Те страдат от недостатъчност на това, които имат в сексуалния живот. Те искат повече, още повече. Най-крайни оргии, най-забранени експерименти. Но по различни съображения те не могат да си позволят толкова дълбоки извращения. Това става причина за невроза, която те облекчават в политическата сфера. Те протестират против репресивността по принцип. И така самите те въстават против културата, защото културата е репресия на сексуалността у човека. На стражата на културата стоят консерваторите. Защото консерваторът е дълбок и личен враг на либерала. Консерваторът лишава либерала от свобода на оргиите. И затова той е враг, диктатор и тоталитарист.
По този начин либерализмът в политиката се проявява като стрита форма на сексуални извращения. Идейните либерали са сексуални извратеняци в един или в друг вид. Дори най-крехките старчета с кози либерални брадички и научни степени по литературознание. Техният идол е Набоков, техният негласен кумир е Лолита, а тяхната мечта е педофилията. Неслучайно най-яркият съветски дисидент Владимир Буковский се оказва педофил. Колекционер на детска порнография. Ето защо не му харесва в СССР, ето каква свобода не му стига. В Англия искат да го вкарат в затвора, но тук идва новата Студена война с Русия. Как така ще вкарват в затвора иконата на дисидентството? Оставиха го на свобода. Децата трябваше да се пожертват. Политическата целесъобразност победи.
Но всяка сексопатия прогресира. Извращенията, като доза наркотик, искат още по-големи дози. Когато оргиите омръзнат, настъпва времето с експериментите със садо-мазото.
Мнозина имат вродена склонност към садо-мазохизма. Минаващ стадия на оргиите. Това са нещастни хора, в сексуалния живот на които цари абсолютна катастрофа без всякакви надежди. Но тъй като не могат да практикуват сексуални извращения под формата на мазохизъм по причина за неизкоренените от детството табута, предизвиканата невроза сублимира в политическа дейност, където те практикуват различни форми на страдания и унижения. До физически страдания засега не се стига. Затова следват психологическите страдания. Те получават физическа наслада от униженията, които демонстрират публично.
Погледнете тези лица. Погледнете ги внимателно. Те се опиват от страдания. Те ги естетизират, публикувайки снимки в преднамерено мрачен фон – мръсни стени и гробища. Наслаждават се на мръсни зацапани огради, комбинацията от тежки огради с мокри голи стволове на дървета без листа, от умислено държащи разкъсан картон като лозунг, лица, които нямат ясно изразени сексуални признаци (не се разбира дали е мъж или жена), жените имат ясна тенденция към лесбийство, при мъжете - към хомосексуализма. Те имат черни кръгове под очите си, костелив външен вид, те дразнят и раздразват, предизвикват отвращение. Всички те имат вежди като къщурка и страдалческото лице на Пиеро, първия мазохист в изкуството, получил наслада от унижението и страданието. Забележете – на него всички му съчувстват.
Тези субекти не се стремят да предизвикат съчувствие. Те се стремят да предизвикат раздразнение. В детството с тях никой не дружи, доносници са и клюкари. А днес либерали. Мнозина имат желанието да ги оскърбят, отблъснат, дори да им дадат един зад врата. Те знаят това и преднамерено го провокират. Те искат това. Това им харесва. Това предизвиква състояние на екстаз. Това е мазохизмът на либералната интелигенция, прехвърлящ сексуалната им неудовлетвореност в политическа. Ето това в края на 90-те години се нарича „демократическа шизофрения“.
Всеки, който погледне тези лица. уверено ще каже: „Е, да, тук има сериозни проблеми, тук не е нужен дори психолог, а психиатър. А може би дори секс терапевт“. И това е много правилно заключение. В най-дълбоката си форма либерализмът е невротична форма на преживяване на сексуални перверзии (извращения), сублимирани в социално приемлива практика, след като преживяването в областта на съзнанието е оценено като табуирано и изтласкано в подсъзнанието. Там то прораства и прави от човека либерал.
Накратко казано, либерализмът е болест и се лекува с голям труд, както и всяка друга психопатия. Фрайд подсказва – комплексът за непълноценност, лежащ в основата на всяка невроза, се лекува чрез осъзнаването му като лъжлива идея. Либералите страдат от остър комплекс за непълноценност в областта на сексуалната сфера. Това са извратеняци, чувстващи своята извратеност и не можещи да живеят по друг начин. Те се събират на глутници с подобните си и искат условия на свобода за своите извращения. Това е същността на либерализма. Всеки трябва да им помага да се излекуват от това, а присъединяването към тази група психопати е вече пряка опасност. Психическите болести са също толкова заразни, колкото и вирусните. Нека лекарите да работят, а всички нормални за всеки случай да странят от болните.
Превод: Поглед.инфо