/Поглед.инфо/ Какво толкова Либия развълнува всички? Ту всички ще се съберат в Москва, ту в Берлин. Нали уж “гражданска война” продължава там от няколко години (по-късно ще кажа що е то съвременна гражданска война). В Триполи седят разни, които като две капки вода приличат на онези, които са се заселили в Идлиб в Сирия. И трябваше да се заселят в Дамаск - но не им се получи. Като цяло няма разлики. Ислямистите чиста проба, но такива (хе-хе!), които са признати от международната общност в лицето на вие знаете кой. И целият смисъл е, че настъпиха две значителни промени. За начало Хафтар почти спечели войната. Е, не сам - с помощ. С, хм, спонсори. Ако не друго, то “играхме” на негова страна. Или той на наша - в зависимост от това как се погледне на нещата. А вторият движещ момент е либийският петрол и газ. Оформи се уникалната ситуация, когато петролът е у едни, а парите за него, ще се засмеете, са у другите. Парите са у правителството на ислямистите в Триполи. В крайна сметка Хафтар направи “ход с коня”. Започна раздвижване.

Поглеждаме картата и виждаме, че основното производство на петрол е в източната част на страната. Там са основните пристанища.

Виждаме, че нефтените пристанища са под контрола на Либийската национална армия на Хафтар. Петролната индустрия е също източно от Сирт. Има либийски вилает на “Ислямска държава”. Между другото, запомнете двата обекта в долния ляв ъгъл на картата - Шарара и Ел Фил.

Следва по-интересното. Сирт е превзет, “Ислямска държава” е унищожена, през пустинята по ръба на слабо населените райони ЛНА стигна до Триполи. Всъщност ислямисткото Правителство на национално съгласие няма ресурсите в своите ръце. И по-скоро загуби войната. Парадоксът е в друго - парите за либийския петрол все още отиват в ПНС (по моето скромно мнение чрез механизмите на ООН). Но тук всички си спомниха къде е "кранчето". И то беше врътнато. На теория това трябва да се отрази на пазарите.

ООН също е натъжено, както го каза генералният секретар, от износа и иска промяна. Най-голямото нефтено находище в Либия, Шарара, беше затворено в неделя по искане на представителите на либийските племена, работещи там, едновременно беше затворено и находището Ел Фил, разположено наблизо. Ежедневното производство на находищата възлиза на около 400 хиляди барела.

С прекратяването на функционирането на тези находища, цялата петролна индустрия в Либия на практика спря. Либийската национална петролна корпорация обяви в събота извънредна ситуация след прекратяването на доставката на петрол от терминалите на “петролен полумесец” (крайбрежието на залива Сирт). Експортните пристанища Рас Лануф, Ес Сидр, Брега, Ал Хариг и Зувейтин, разположени там, бяха затворени в знак на протест. Според корпорацията това ще доведе до загуба в производството на петрол от 800 хиляди барела на ден и ежедневни щети от 55 милиона долара.

Както обясниха от корпорацията, находищата, от които петролът се доставя в пристанищата на „петролния полумесец“ за по-нататъшен износ, все още работят, но производството е намаляло и заради запълването на резервоарите помпите ще бъдат консервирани. В този район са разположени общо около 50 находища.

В петък, според либийското издание “Ал Уасат”, Форумът на либийските племена и градове на Изток обяви намерението на износителите да спрат доставките на нефт от пристанищата, докато не бъде открита специална сметка под контрола на ООН, за да получават приходите от изнеса на петрол от източната част от страната. Племената и обществеността от източния регион са крайно недоволни, че всички приходи от петрола отиват в централната банка на страната в Триполи. Те твърдят, че средствата отиват за наемници, за закупуване на военна техника, а Изтокът не получава пари. В края на 2019 г. общите приходи на Националната петролна компания от петрол, газ и петролни продукти възлизат на 22,5 милиарда долара, което е с 8,5% по-ниско в сравнение с 2018 година.

Съдейки по схемата, не повече от 230 хиляди барела на ден са изпомпвани чрез износ през Завия и Мелита (които все още са под контрола на ПНС). Но в края на краищата тръбите са под контрола на ЛНА! А находищата, които подават нефт в пристанищата Завия и Мелита, като цяло са най-вероятно под контрола на племената туареги и зинтани. В резултат на това рафинерията в Завия е лишена от петрол. И ... техниката на ПНС на Сарадж става за смях. Правителството няма да може да презарежда турските самолети, ако започнат да пристигат с турската армия. А и парите на наемниците... 105-те милиарда на Кадафи вече са разграбени от момчетата.

Интересното е, че ситуацията е на половин крачка от въоръжен конфликт между Турция и коалицията на Саудитска Арабия, ОАЕ и Египет. Въоръжените сили на последните участват в блокадата на брега. Морска и въздушна. Макар и не пълна, благодарение на дупките турците прехвърлиха над 2000 бойци от Идлиб за ПНС. Повече да прехвърлят им пречи, включително и настъплението на сирийската арабска армия в Идлиб. Но прихващането на товарите за ПНС вече се превърна в практика. Следователно, може би турците ще трябва да прехвърлят както армия, така и да задействат конвои, тоест да пазят със силите на флота. Тъжно, но те все още не могат да използват своя първи универсален десантен кораб като десантен. Само като транспортен. В Либия вече има турски войници, но те имат само безпилотни щурмови самолети. Коалицията доставя специални части, а също ударни дронове и ЗРПК “Панцир”. Между другото турците, обещали да изпратят самоходни зенитни оръдия, няма да могат да издържат на ударните дронове на ОАЕ. А и Турция няма съвременни ракетни средства за ПВО, освен S-400. И това е голяма ѝ мъка. Всъщност „султанът“ няма средства за бързо и ефективно укрепване на приятелското си ПНС. Най-смешното е, че просто не му стигна време, за да изпрати войски, за да помогнат на законното правителство на Либия - ПНС на Сарадж, което се обърна към него. И Ердоган наистина не иска да изостави съюзника си. Дори само защото му трябва петрол. Стигна се до там, че той измисли в желанието си да дели ресурсите на Средиземно море да “заличи” гръцки Крит, както по-рано “заличи” Кипър.

Като цяло голяма игра. Където Русия се опитва да спечели своето влияние. Въпросът е, че Хафтар е на път да спечели. Имаме ли нужда от това? Или е по-добре да го „спрем “ с примирие, за да поддържаме влияние върху ситуацията и в частност върху Ердоган?

Подобна схема би задоволила Европа. Тя не се интересува откъде идва петролът. А тук кризата е за ЕС, като за купувач. Ето, че и започна разделението на света. Но трябва да помним, че влиянието ни върху Хафтар далеч не е пълно и не се знае дали засегнатите страни ще изпълнят обещаното в Берлин. А за това, че са решили да говорят за петрол, така и не се разбра. Затова и имаше шанс да спечелим пари от това.

А санкциите против нарушенията в Либия... Те не плашат Ердоган. Както се случи със С-400 и F-35. Ще се уплашат ли привържениците на Хафтар? Не е сигурно. Впрочем самата конференция може би е била “димна завеса” за петролния проблем и затова може да се окаже късно, когато започнат да решават нещо за Сарадж.

Превод: В. Сергеев



Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели