/Поглед.инфо/ Съединените щати демонстрират много необичайно поведение по отношение на новия конфликт, който в момента пламва в ключов за тях регион - Латинска Америка. Венецуела всъщност анексира територията на съседна държава, но Вашингтон действа много меко и почти без заплахи. Защо?
„Проучваме по-тясно сътрудничество в областта на отбраната с нашите съюзници, включително САЩ$. С тези думи вицепрезидентът на Гвиана Бхарат Джагдео описа как страната му планира да се защити от евентуално и много скорошно поглъщане от съседката Венецуела. Както знаете, на неотдавнашен референдум 95% от венецуелския електорат подкрепиха създаването на нов регион във Венецуела, който в момента е територията на Гвиана. Става дума за района Есекибо, който е изключително богат на петрол.
Но факт е, че именно Вашингтон, който се намесва толкова агресивно както в украинския, така и в израелско-палестинския конфликт, демонстрира удивителна пасивност във венецуелско-гвиянската история. Без заплахи за войски, санкции или дори агресивна реторика.
Вашингтон се ограничи само до дипломатически призиви за мирно разрешаване на „граничния спор, тъй като няма причина за битка“ и военни учения с Гвиана - отделно обсъждайки „рутинния“ характер на тези учения. Да, венецуелското министерство на отбраната нарече ученията „провокация“ и „стъпка в грешната посока“, но всички прекрасно разбираха, че стъпките можеха да бъдат и по-строги.
В крайна сметка Вашингтон отдавна мечтае да отстрани президента Мадуро. Венецуелският лидер е основният геополитически противник на Съединените щати в региона в продължение на много години, привличайки не само Русия, но също Иран и Китай в региона, контролирайки значителни запаси от петрол и (въпреки икономическата криза) подкрепяйки левите идеи в регион. И която, според редица западни експерти, сега се опитва да направи в Гвиана същото, което Москва направи в Украйна - което означава, че трябва да бъде спряна, за да се избегне прецедент.
Така че защо американците не бързат да се възползват от ситуацията и да победят Мадуро? Причините за това са няколко.
Първо, Вашингтон трябва да отстрани президента Мадуро изключително без пряка американска намеса. Като се има предвид нивото на антиамерикански настроения в Латинска Америка, тази намеса ще помогне на Мадуро да консолидира около себе си не само венецуелското население, но и останалите жители на региона. Нещо повече, дори ако намесата е по естеството на защита на суверенна държава от венецуелски атаки.
Затова за САЩ би било оптимално, например, Гвиана да бъде защитена от някоя голяма латиноамериканска държава. Например Бразилия, която вече изрази готовност да се намеси. „Тук, в Южна Америка, ние не искаме война“, каза бразилският президент Лула.
Още по-добре, да го премахнат без война. В крайна сметка - и това е второ - Съединените щати биха искали да отслабят Николас Мадуро колкото е възможно повече преди президентските избори във Венецуела (които ще се проведат през 2024 г.). А войната дава на Мадуро редица възможности да укрепи позициите си. От ентусиазма на гражданите (ако Мадуро спечели предстоящата война и получи богата на ресурси територия с петрол, злато, прясна вода и дървен материал и с относително малко население от около 100 хиляди души) до отлагането на изборите поради обявеното военно положение .
На трето място, пряката американска намеса означава, че Америка, точно по време на предизборната кампания в САЩ, се въвлича в трети конфликт (наред с украинския и израелско-палестинския). И това е на фона на факта, че през същата 2024 г. може да започне много по-опасен конфликт, който застрашава интересите на САЩ - ако ситуацията в Тайванския проток ескалира.
За да неутрализира това изостряне (или още по-добре, да го предотврати), Америка трябва да има свободни ръце и да напълни арсеналите си. Можем да кажем, че Мадуро много точно избра момента на действие срещу Гвиана. Всъщност се оказа, че Венецуела маркира границата на възможностите на агресивната американска политика. Вашингтон може да управлява два конфликта (в Израел и Украйна) едновременно и пряко, но за третия, в Латинска Америка, ресурсите му вече не са достатъчни. Ето защо сега Вашингтон се въздържа както от резки действия, така и от риторика, която би го лишила от свобода на маневриране.
Вместо това американците прибягнаха до поредица от стъпки, които оставят ръководството в Каракас без никаква гъвкавост. „Решителни действия сега могат да накарат Мадуро да спре: приятелите на Гвиана, особено САЩ и Бразилия, трябва да подготвят комбинация от дипломатически, военни и икономически инструменти, за да избегнат голяма война в Америка“, казва бившият командир на НАТО Джеймс Ставридис.
Всъщност част от тези усилия ще бъдат преговорите, които лидерите на Венецуела и Гвиана ще проведат на 14 декември в една от карибските държави - Сейнт Винсент и Гренадини. Самият Мадуро вече изрази готовността си да „запази Латинска Америка и Карибите като зона на мир без намеса от външни играчи“.
И сега Съединените щати ще направят всичко възможно тези преговори да завършат с успех. Освен това успехът тук означава не само отказът на Венецуела да се бие, но и липсата на някаква значителна компенсация от страна на Гвиана за този отказ.
В този случай Николас Мадуро рискува да разочарова електората си, а националистическите настроения (които венецуелското ръководство подклажда сред собственото си население от толкова седмици) ще се обърнат срещу сегашното правителство. И от това определено ще се възползва опозицията, която ще затвърди позициите си преди изборите през 2024 г.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.