/Поглед.инфо/ Турският премиер Ахмет Давутоглу окачестви срещата на върха в Брюксел (29 ноември 2015 г.) като „ново начало” и „исторически ден”.

На тази среща европейските лидери решиха от октомври 2016 г. да започне поетапна отмяна на визовия режим спрямо Турция, както и рестартиране на преговорния процес за членство в Европейския съюз като се отвори 17-та глава (Икономика и финансова политика). Тук логично възниква въпросът – какво накара ЕС коренно да промени отношението си към Турция, тъй като преговорният процес беше забуксувал?

Официално Турция подава молба за членство на 31 юли 1959 г. Оттогава насам по различни причини ЕС забавя разглеждането на молбата й чак до 3 октомври 2005 г., когато в Люксембург е взето решение за стартиране на преговорите за присъединяването на Турция в Евросъюза. Досега са отворени 14 глави, една е затворена. Но от дълго време преговорният процес не само буксуваше, а буквално беше замразен. Ентусиазмът на турците също се беше изпарил. В страната отдавна темата за членство въобще не се коментираше.

Но какво накара Европа, която допреди година дебатираше замразяването на членството на Турция, сега да вземе такова радикално решение? От друга страна, възможно ли е да се изпълнят обещанията, които бяха дадени на Турция? Наистина ли след 2016-та ЕС ще отмени визите за турските граждани? Мнозина анализатори изтъкнаха, че зад щедрите обещания на ЕС към Турция стоят опасенията от прииждащата към Европа бежанска вълна, както и страхът от терористични нападения след атентатите в Париж. Разбира се, тези опасения не са неоснователни, но по-важно е да се отбележи, че в момента в Европа са във възход крайнодесните партии. Това ясно се видя на последните избори за Европарламент. След като крайнодесният френски Национален фронт на Марин Льо Пен стана най-голямата политическа сила в страната, в емоционална реч премиерът Манюел Валс окачестви резултатите като „политически шок” и „труден момент за Франция и Европа”. От друга страна, левите и либералните партии, които коренно се различават от крайнодесните, по различни причини също изпълняват десни политики (например Дания, в управлението на която участва Либералната партия прилага най-строги правила спрямо бежанците). В този ред на мисли въпросителните около бъдещето на Шенгенското споразумение се умножават. Ако се съди по последните събития, може да се каже, че вероятността за отмяна на „Шенген” не е по-малка, от тази за отмяна на визите за турски граждани.

Според бившия съпредседател на парламентарната комисия за Турция и ЕС и бивш депутат от партията на „Зелените” Йост Лагендийк списъкът със строгите условия, които Турция трябва да изпълни е много дълъг, а някои страни-членки не са никак благосклонни относно разширяването на Евросъюза, особено държавите, в които популистките и крайнодесните партии са във възход. „Да се мисли, че отварянето само на една глава за икономика и финанси ще съживи преговорния процес на Турция, не е нищо друго освен една илюзия. Не трябва да се възлагат големи надежди за отварянето на преговорните глави. По-важно е те да се финализират, т.е. Турция трябва да покаже, че е способна и амбицирана да прилага европейските критерии. От друга страна, онези чувствителни преговорни глави относно правосъдието и основните човешки права ще бъдат отворени едва тогава, когато се постигне договорка по Кипърския въпрос.”, заявява Лагендийк. Според него чак тогава Евросъюзът ще може да принуди Давутоглу да избира между това дали да продължи с политиките, нарушаващи нормите и стандартите на ЕС, или да поеме друг курс като предложи пакет от проевропейски реформи, които да доближат страната до Съюза.

Турция трябва да покрие общо 72 критерия

След срещата на върха в Брюксел Турция получи три неща: облекчаване на визовия режим, отпускане на 3 милиарда еднократна помощ в евро, условието е те да бъдат изразходвани за бежанците и отварянето на глава 17-та от преговорния процес. В замяна на това част от условията, които Турция трябва да изпълни са: ефективно прилагане на споразумението за реадмисия; връщане на визовия режим със страните, за които той е бил отменен; затягане на граничния контрол и тясно гранично сътрудничество със страните от ЕС; спазване на международните закони за бежанците; създаване на нормативна уредба за защита на личните данни, отговарящи на изискванията на ЕС; национална стратегия и план за действие за борба с организираната престъпност; ефективна борба с трафика на хора; подобряване на условията за живот на бежанците като достъп до публични услуги, социални права, образование и интеграция; подписване на договорите на Съвета на Европа относно кибер престъпленията и финансирането на тероризма и др. ЕС иска от Турция да покрие общо 72 критерия.

Най-дискутиран беше въпросът за визите. Защото отмяната на визите за осемдесет милиона души породи куп въпроси. Тук е важно отново да се отбележи, че през октомври 2016 г. визите за турските граждани няма да отпаднат веднага. Преди това Турция ще трябва да покрие всичките 72 критерия. А това никак няма да е лесно.

Има много въпроси и около обещаните 3 милиарда евро, които трябва да се използват по предназначение. Още не е ясно кой ще даде парите. Европейската комисия ще изплати 500 милиона евро. Останалата част трябва да се поеме от страните членки. Но на този етап няма подписано споразумение. Няма официално изявление по въпроса, с изключение на устното обещание, дадено от Великобритания. Условията, които поставя ЕС, ще бъдат съпроводени и от сериозна материална тежест. Без съмнение, ако се изчисли тази тежест, ще се види, че тя надвишава стойността на обещаните 3 милиарда евро.

--------------

Мехмед Юмер, главен редактор на в-к „Заман – България”.