/Поглед.инфо/ Големите събития се виждат от голямо разстояние. Именно поради тази причина много хора, които са сериозно разтревожени за своето бъдеще, за бъдещето на децата си, за бизнеса си, дори не разбират, че в момента, пред самите ни очи, светът, в който живеем, се променя. Освен това, той се променя коренно. Толкова, че дори не е много ясно как да опишем бъдещето.

Вчера се проведе поредният семинар в клуб „Улица на истината“. Доколкото разбирам самият клуб ще започне редовна работа някъде в средата на септември, докато текат предварителни срещи, някои негови организатори (Владимир Анатолиевич Лепьохин и Кристина Сорокина) ме канят. Доколкото разбирам, клубът ще бъде отворен за всички, които имат какво да кажат за икономиката, но сега ще говоря за нещо друго. Вчера на семинара имаше много сладка (по форма) дискусия между практиците и теоретиците на криптовалутата. Лично аз научих много интересни неща, но и направих кратка реч. Всъщност този текст е продължение на тази реч.

И така, имаме два подхода.

Първият е теоретичен, който се основава на факта, че има определени правила, които трябва да се спазват (в конкретния случай, контрол на спазването на изискванията от страна на банковата система) и е необходимо да се разработят специфични методи на работа, които да отговарят на тези правила.

Вторият- че има „живот“ и е необходимо да се изхожда от факта, че са написани толкова много правила, за да бъдат нарушени. В крайна сметка контролерите също трябва да живеят.

Но има трети подход. който идва от факта, че след четири години няма да има правила. Изобщо. Е, по-точно, няма ги старите правила, изградени в рамките на финансовия модел на Бретън Уудс. Защо? Тъй като през последните две седмици се случиха три важни събития.

Първо, Тръмп натисна ръководството на Федералния резерв да намали основния лихвен процент. Той го натисна, защото всички институции на "западния" глобален проект, които са отговорни за теоретичните основи на финансовата политика (тоест на настоящия етап за подкрепата и поддръжката на системата на Бретън Уудс) от много месеци казват, че лихвеният процент трябва да се повишава!

Вярно, те не казаха защо. Но тук сам ще коригирам тази празнина, всъщност вече съм го правил повече от веднъж. Проблемът е, че през последните години капиталът не се възпроизвежда, неговата рентабилност е отрицателна. А за модела на Бретън Уудс (като всеки финансов модел) това е бедствие, невъзможно е да се позволи подобна ситуация за дълго време. Тъй като въпросът е затворен (няма начин да управлявате административния орган на САЩ, следователно, трябва да бъдете внимателни, в противен случай може да се сблъскате с различни ексцесии, като „случаи на Щраус-Кан“ или „случаи на Елиът Спитцер“), остава да повишите процента над нивото на „редовни“ годишни загуби.

И тук Тръмп се обяви против. Защо? Това също е разбираемо. Защото е неизбежна борбата, която ще последва, след като балоните на финансовите пазари се спукат, ще е все пак нужна емисия. И вариантите къде да се насочат, са два: или за подкрепа на реалния сектор, или за поддръжка на финансовия сектор. Под въпрос е към какви възгледи се придържат Тръмп и Пауъл (Директорът на Федералния резерв)? И именно, за да не проникнат на власт в САЩ алтернативни на Пауъл възгледи, се борят всички либерални медии. Фактически това означава, че знаменитият лозунг на Тръмп „Да направим Америка отново велика” трябва да се преведе така „Да върнем на Америка независимостта от международните финансисти”.

Но да се върнем към текущите събития. Снижаването на лихвените проценти означава, че финансовото лоби в САЩ е загубило. То не успя да си върне механизма, осигуряващ възпроизводство на капитала, а това значи, че и пазарите ще рухнат, и властта на тази система ще падне. Въпросът ми е: а колко бързо ще го разберат това другите играчи? Те ще разберат това много бързо, буквално след дни. Повтарям още веднъж, разбрали, значи са признали, че финансовото лоби вече не може да спечели при никакви условия! Да, Пауъл още е на линия, да – финансистите може и да не допуснат Тръмп на президентските избори през 2020 година, но това ще доведе единствено до рязко изостряне на ситуацията и ускоряване на събитията. А възстановяването на модела от Бретън Ууудс е вече невъзможно! Според мен това ни го каза Путин още през юни!

Няколко дни след снижаването на лихвените проценти в САЩ, Китай девалвира юана… Това е принципно разрушаване на цялата преговорна среда, в която той взаимодейства с Тръмп през последните месеци. Много говореха, че те ще се разберат, защото това е взаимно изгодно, разсъждаваха за стратегия „win-win” и пр. Само че това няма никакъв смисъл, защото няма бъдеще самият модел, в чийто рамки всички тези игри се водят. Путин каза за какво става дума!

Реакцията на финансовите пазари последва незабавно. Да, там има и други механизми, но най-важното е, че именно ясното разбиране, че Китай е оставил надеждите за стратегическото договаряне и е преминал към стратегията „спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се”. След девалвацията на юана е безсмислено дори да се обсъжда дългосрочно споразумяване със САЩ (независимо дали Тръмп е начело, или не). Жребият е хвърлен, Рубикон е пресечен. На война, като на война.

Та така , връщайки се към предишните текстове, обръщам внимание, че не е възможно да се разрушава старата система без наличието на нова. Каквато в момента няма, защото дори обсъждането ѝ бе забранено цели десетилетия. Но да се измисли система е възможно. Въпросът е как да се осъществи. За това ѝ е нужна най-малко легитимност. А това може да се направи единствено на международни конференции, тази същата „нова Ялта” или „нов Бретън Уудс”, за които съм писал толкова. И това, че Рубикон е пресечен (преди няколко дни!) значи, че обратният брояч е пуснат.

И крайният срок може да се очертае много ясно. Тръмп трябва да спечели изборите през ноември 2020 година. След това основните играчи (Тръмп, Путин и Си) трябва, на първо място, да започнат работа по подготовката на гореспоменатите конференции, а на второ място да обменят своите възгледи какви ги виждат новите модели за след кризата, и накрая, да дадат заповедите, които в работен режим ще решават техническите въпроси. Когато решат (а по-малко от година това няма да отнеме), тогава и ще започнат конференциите, някъде през 2022-2023 година.

И тук (напомням, че тук говорих на семинар), преминах към най-основното. Ако днес се начертае проектът, то може и да се построи. А, ако не се начертае, то няма да го има. Затова трябва да се заемем с това именно сега! При това относително бързо, до ноември 2020 година остава малко повече от година.

А такава работа не е свойствена нито на практика, нито на теоретика. Първият не е склонен да мисли за оптималните теоретични конструкции, той живее в днешния ден. А вторият през цялото време ще се крие зад вече съществуващи конструкции (при това много често неявно, защото те вече са свили гнездо в главата му) и в резултат сам си закрива очите пред много интересни възможности. Тук е нужна съвсем друга работа.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели