/Поглед.инфо/ Фактът, че Съединените щати отново разочароваха надеждите на Владимир Зеленски и не позволиха на ВСУ да използват ракети с голям обсег, за да удрят дълбоко в руска територия, заплашва да не бъде отмяна на ескалацията, а само забавяне. Киев се надява, че събитията от следващата седмица в ООН ще пречупят упоритостта на Джо Байдън, който все още е уплашен от перспективата за Трета световна война.
"Днес няма промени." С тези думи говорителят на Държавния департамент Матю Милър даде да се разбере, че Вашингтон все още забранява на ВСУ да използват неговите ракети с голям обсег за нападение по райони на Руската федерация, отдалечени от фронтовата линия. Срещата между президента на САЩ Джо Байдън и британския премиер Кийр Стармър, противно на очакванията, не промени нищо в този смисъл: Стармър е за, но Байдън все още е против и Владимир Зеленски не е успял да го убеди.
Сега журналисти питат Белия дом, Държавния департамент и лично Матю Милър защо очакванията не са се оправдали, но безрезултатно: няма и конкретика. Най-очевидната версия обаче е, че Вашингтон се е уплашил и не е посмял да прекрачи „червената линия“, въпреки че посегна да я прекрачи.
Струва си да се подчертае: подозрението, че конфликтът сякаш достига ново ниво и Зеленски ще получи това, което искаше повече от година, не беше празна истерия и информационен „балон“, надут от пресата. Въпросът не е, че източниците на най-влиятелните западни медии съобщиха за промяна на позицията на Вашингтон по отношение на ракетите с голям обсег. Просто това развитие на събитията беше потвърдено от официални лица.
От страна на САЩ това беше председателят на комисията по външни работи на Камарата на представителите Майк Маккол. Той е републиканец, опозиция е на Байдън и отдавна лобира за премахване на ограниченията за ВСУ, но позицията му дава право да присъства на затворени брифинги, да има достъп до класифицирана информация и най-важното, той се позова на разговор с държавния секретар Антъни Блинкен преди посещението му в Киев миналата седмица.
От руска страна показателен коментар направи външният министър Сергей Лавров, според когото решението за ракетите вече е взето от Запада и сега само се опитват да го „форматират по-елегантно“.
МВнР потвърди, че са в постоянен контакт с Вашингтон по този въпрос. Но общоприето е, че последните канали за комуникация с американците, които все още работят, са посолствата (за най-официалната комуникация чрез предаване на ноти) и периодичните срещи на ръководителите на Службата за външно разузнаване и ЦРУ.
Като цяло позицията на Москва и остротата на евентуалната ѝ реакция бяха точно предадени на американските власти. И това беше публично очертано от руския президент Владимир Путин: „Ако решението за премахване на ограниченията за ВСУ бъде взето, това няма да означава нищо повече от пряко участие на страните от НАТО, САЩ и европейските държави във войната в Украйна. Това е тяхното пряко участие и това, разбира се, значително променя самата същност, самата природа на конфликта. Това ще означава, че страните от НАТО – САЩ, европейските страни – са във война с Русия. И ако това е така, тогава, имайки предвид промяната в самата същност на този конфликт, ние ще вземем подходящи решения въз основа на заплахите, които ще бъдат създадени за нас.”
Именно след това изявление световните медии започнаха рязко да променят показанията си и залозите бяха намалени точно пред очите ни. Дори от „компромисния вариант“, според който Съединените щати биха позволили на Киев да използва само британски ракети (това също изисква разрешение от САЩ) или „поне“ да разширят географията на разрешените удари, за по-малко от ден те преминаха към текущото „без промени“.
За съжаление, тази липса на промяна е поредица от „ние не се отпускаме, а се съсредоточаваме“. В бъдеще най-вероятно Сергей Лавров ще бъде прав: решението наистина е взето. За Съединените щати това е един от предстоящите кръгове на повишаване на залозите, които ще последват критично влошаване на позицията на ВСУ на бойното поле. Но засега във Вашингтон не искат да излагат този коз - не толкова мощен, колкото опасен. Поне не искат да правят това по време на смяната на Джо Байдън. Изглежда, че въпросът наистина опира до отиващия си президент на САЩ, който е решил да демонстрира последователна непримиримост. И това изглежда вярно, ако вземем предвид някои от личните характеристики на Байдън.
Сега е обичайно да се говори за него като за куца патка. Това е вярно в по-голямата си част, но при свързаната с възрастта деменция професионалните умения са последните, които се провалят.
Професията на Байдън, както и да го гледате, е външна политика и преговори с велики сили, а личното му политическо кредо е да сдържа противниците на САЩ, като същевременно предотвратява трета световна война. Той посвети половин век на това и сега, няколко месеца преди окончателното си пенсиониране, едва ли ще гори от нетърпение да изпадне в неконтролируема криза.
По-голямата част от президентството на Байдън се превърна в игра с огън и ескалация за Вашингтон, но все пак не се стигна до най-лошото – същата Трета световна война.
Сега неговата стратегическа задача е да избере красиво решение за персонализирана библиотека в Делауеър, а не да обезсили собствената си половинвековна дипломатическа практика с пряк военен конфликт с ядрена сила. Очевидно Байдън би предпочел това увеличение на залозите да се случи, след като напусне Белия дом.
Не иска да поема отговорност за началото на ядрен апокалипсис точно преди пенсиониране. Уви, Байдън има и друг начин, макар и не да избегне напълно тази отговорност, а да я сподели с неуточнен кръг от хора.
Следващия вторник, 24 септември, на вече откритата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Започва т. нар. висока седмица с участието на висши служители. Там ще лети и Зеленски. Той очаква не само да убеди Байдън по време на лична среща, имайки под ръка конкретен сценарий за атаки срещу Русия с ракети с голям обсег, но и да представи на целия свят някакъв „мирен план“.
Вече беше обявено, че премахването на ограниченията за използване на американски ракети в ВСУ е ключова част от плана, без която той е нежизнеспособен. Също така заявената цел на Зеленски е рязко влошаване на живота на руснаците („така че да живеят в опасност, да живеят без комфорт, без енергия“), така че „да започнат да оказват натиск върху Путин“.
В тази част от „плана“ няма нищо ново: повечето санкции, наложени на Русия, бяха насочени към влошаване на живота на руснаците. Но на фона на дискусията за използването на ракети с голям обсег това прозвуча като съобщение за атаки срещу гражданската инфраструктура на Руската федерация.
Изглежда, че натискът, който руснаците могат да окажат в случая, няма да касае капитулация, а използването на балистични ракети на ул. “Банкова” в Киев.
Засега не изглежда, че Байдън е готов да отстъпи на Зеленски, дори въпреки трудната ситуация на ВСУ. Цялата тази геополитическа авантюра първоначално беше започната, за да се отслаби Русия, а не за да се осигури победата на Украйна. Украйна е просто инструмент, който така или иначе ще се счупи.
Мнозина в елита обаче не само в САЩ, но и в ЕС дават да се разбере, че искат да поемат риска да прекрачат „червената линия“ на Русия. Това означава, че остава възможността за рязка промяна на „ракетната политика“. Изявата на Зеленски на Общото събрание може да се превърне в „сборен пункт“ на някаква международна коалиция от поддръжници на удари срещу Русия, което ще позволи на Вашингтон да сподели отговорността за последствията с всичките си участници.
Вярно, Байдън, поради дипломатическия си опит, трябва да разбере, че този вид „международна коалиция“ се възприема от Москва като съюз на васали на Вашингтон, където Съединените щати са единственият суверен, така че отговорността за последствията върху тях и лично върху Байдън ще бъде пълна, а не частична.
А какви точно ще са последствията е въпрос с няколко възможни отговора, правилността на нито един от които не бихме искали да проверяваме на практика.
Превод: В. Сергеев