/Поглед.инфо/ Говорителят на управляващата в Турция Партията на справедливостта и развитието/ПСР/ - Юмел Челик, е съобщил, че „нашият президент няколко пъти заяви, че искаме да стенем член на БРИКС. Неговото искане е ясно. Процесът е в ход. Обаче няма конкретно развитие”. Означава ли това, че не всичко е ясно? Като се има предвид традиционната за Ердоган политика на лавиране и според него на баланс между Изтока и Запада, значи отново се подава сигнал в стил „думам ти дъще, сещай се снахо”. Ще подаваме молба за членство в БРИКС, ама дали и кога зависи от „щели ми дадеш”, както се пее в една наша песен. Все пак изтече информация, че съветникът по външна политика на Путин, Ушаков, официално е заявил, че Турция е подала молба за членство в организацията на Китай, Русия, Индия, Южна Африка,Бразилия.Не е ясно потвърдено ли е това официално от Анкара. Поне така пишат в турски медии. Ситуацията е в стил „нито е потвърдено, нито е отречено”, което по принцип се приема, че информацията за молбата е вярна. За Запада смущаващо, на Изток – вярно е. Очакван е натискът на Вашингтон и това не е изненада. Затова и извън страната няма потвърждение. В тази връзка е известно, че Аржентина изтегли молбата си за членство, въпреки че бе приета от страните-членки на БРИКС, а Саудитска Арабия все още не е потвърдила официално приетата й молба. Причините са понятни.
Самият факт, че страна-член на НАТО кандидатства в един друг съюз и че това може да пробие атлантическата система е смел акт. Нормално е Москва да е благосклонна. Молбата не е обикновена, както се казва. Въпреки че в Русия коментарите, дори на високо ниво, са уклончиви и личи доза недоверие към предприемането на подобна стъпка от страна на Турция. Добре познават политиките на Ердоган и винаги остава едно на ум. Все пак, въпреки определяните за близки отношения Анкара/Москва, Турция открито подкрепя Киев срещу „нахлуването в Украйна”, осъди инвазията на Русия в СС на ООН, доставя безпилотни самолети на Украйна, строи кораби за украинския флот по време на войната, освободи командири от „Азов” и ги предаде на Зеленски при посещението му в Истанбул, въпреки поети задължения в тово отношение с руснаците, не признава Крим и подкрепя татарски организации,базирани в Киев, които са против присъединяването на полуострова към Русия и т.н.
В тази връзка внимателно трябва да се проследи изказването на Лавров на Източния икономически форум във Владивосток. Думите му са ”споделянето на общи ценности е задължително условие за членство в БРИКС”. В изказването си набляга преди всичко на Украйна, когато споменава за кандидатурата за членство в БРИКС на Турция. Турската DW го отрази като акцентира върху членството на Турция в НАТО и дълго чаканото членство в ЕС. Подчертава,че Лавров е заявил, че „членството на Турция в НАТО и евентуално бъдещо членство в ЕС не е пречка и че няма правило, което да забранява установяването на отношения с членове на определени организации в БРИКС”. За него членството в БРИКС е „споделяне на общи ценности, както при ценностите на ЕС, но не тези, които ЕС насърчава в Украйна”. Брюксел настоява да се спазват европейсите ценности, но Украйна „прибягва до нацистки практики” като забранява свободата на изказване, националните езици, културата и традициите на народи на украинска територия, затваря местни черкви и т.н. Лавров счита, че членовете на БРИКС трябва да приемат разпоредбите на Хартата на ООН место позициите на ЕС. Още повече, че киевският режим не е легитимен и не представлява всички народи на територията си.
В случая въпросът е ще бъде ли подписано членство на Турция в БРИКС на срещата в Казан на 22-24 октомври? Там се очаква да присъства и Ердоган. Лавров вече посочи, че „за такова членство ще е необходим консенсус на всички членове на БРИКС”. Но Казан е витрина на мюсюлманските общности в Русия и там Москва инвестира много средства, за да превърне града в своя гордост. Остава да се проследи продължението с тази молба на Анкара. Ушаков е категоричен с „ние ще оценим молбата” т.е. и в Москва ще помислят като президента на Сърбия, Вучич, който на открита покана на Путин да присъства на срещата на БРИКС в Казан, отговаря, че ще помисли до 10 октомври. Благодари за поканата, предадена от Путин на вицепремиера на Сърбия Вулин, присъствал във Владивосток на Източния икономически форум, но му трябва време да мисли. Не отхвърля автоматично поканата, но сериозно ще трябва да помисли. Няма как след като купува „Рафал”-и от Макрон, флиртува с всички западни лидери, които непрекъснато му подават морковчета, за да се откаже от Русия и Китай. Навън говори едно, а в страната си се кълне, че никога няма да прекъсне връзките с Русия и Китай. Осъжда СВО на Русия, но не налага санкции, изнася огромни количества оръжия за Киев и се оправдава с „големи ползи за икономиката на страната”. Но лития на Сърбия е желана хапка не само от ЕС. Преди време му казваха „момчето на мамчето” т.е. на Меркел. Сега не е ясно чие момче е. Ясно е, че политиките на баланс в международен план вече са толкова трудни, че стават невъзможни. Идва момент за избор. И за Ердоган с членство в БРИКС, и за Вучич.
Трябва да се знае, че БРИКС поставя като приоритет засилването на икономическото сътрудничество между членовете, въпреки че няма митнически съюз и обща валута. Има търговия в местни валути и тя расте като количество и така оспорва върховенството на американския долар на световния пазар. Отчита се, че неравенството между икономиките на членовете на БРИКС затрудняват стъпките за създаване на митнически съюз и обща валута. Но да се казва, че БРИКС съперничи и е алтернатива на Г-20 е доста пресилено. Защото Индия, Русия, Китай и Южна Африка са членове и на БРИКС, и на Г-20. Още повече, че БРИКС не възлага на членовете си правно обвързващи задачи за постигане на конкретни цели, а по-скоро предлага среда за консултации и диалог. Точно върху това акцентират и турските медии, за които това членство на Анкара в БРИКС би донесло дивиденти за страната. Защото въпреки обявения вече средносрочен план /2025-2027г/ за икономическа програма с необходимите за страната промени, въпросите на турските граждани са как ще се реализират тези планове. От правителството чрез Йелмаз всъщност са обявени несъществени разлики в новата програма, включващи само 3-5 промени в цифрите. Предвижда се намаление на безработицата през 2025г на 9.6%, но без да се казва какви ще са мерките в това отношение и как ще се постигне. Да се очаква, че поради пазарната икономика всичко ще се случи от самосебе си не се приема за сериозно. Цитира се турската поговорка „сватбата, която идва от ръка на ръка е празник” т.е.няма как.
Всъщност каквото и да се случи в Казан през октомври, няма как да не се отчете, че на Запад са тревожни от обединяването на страни с най-много население и икономически ръст през последните години в организации, които не споделят демонстрациите на превъзходство, проявите на натиск и намеса във вътрешни дела, които белязаха и началото на този век. Предстоят промени, безспорно. Важното е да са в интерес на народите и страните, които държат на суверенитета, независимостта си и своята сигурност.