/Поглед.инфо/ Прочел съм хиляди и хиляди страници не само за случилото се през септември 1944 г., но и малко преди това и в последните месеци на оная далечна вече година. И стигнах да извода, че ако истината за онова време е планина, по която се спускат хиляди поточета, притоци и рекички, до нас скъпернически стигат не повече от няколко, и то омърсени с тонове лъжи и мълчание. Гледах също всичко, което ми се мярна пред очите на големия и малкия екран по темата. Ужас!

Например. Никой от политисториците днес не споменава дорикак са реагирали на новата власт 12-те жандармерийски дружини, ловните роти, контрачетите и служителите на Държавна сигурност, които до последния момент екзекутират без съд и присъда, включително непълнолетни и деца, дори само по подозрение. Изнасилват, палят домове на партизани и ятаци. Режат и набиват на колове глави на борци от съпротивата и на заловени живи английски и американски летци. И на майор Томпсън. Дали тези “сладурчета” наистина се предават без бой и сътрудничат на отечественофронтовската власт, едва ли не с благодарност?Истината е съвсем друга -  в немалко селища от цялата страна те се бият с нея и сраженията се спихват едва към 13 септември.  Някъде- чак на 19-ти. Но днешните неофашисти не ги припознават като борци срещу новата власт и срещу победителите във Втората световна война, а само като жертви. Непонятно защо така повече им се харесва.

И съветски части се включват в боевете в Шумен срещу окопалите се фашисти.

Днес ви предлагаме със съкращения документи, части от които сме публикували.В дознанието си командирът на 8-ма жандармерийска дружина, старозагорчанинът капитан Иван Мишкетовнедвусмислено твърди, че на 10 септември е бил в ход контрапревратначело с шефа на жандармерията ген. Борис Димитров. Парола за него щяла да се даде по радиото. Предвижда се 12-те жандармерийски дружини и някои верни на властта армейски части, по-точно командирите им, да се насочат към София. И някои наистина тръгват. Изследванията на най-педантичният изследовател на деветосептемврийската дата проф. Славка Петрова потвърждават това. На гара Стара Загора на 10 септември са спрени няколко военни ешелона, чието направление и цел се пази в тайна.

Да, оказва се, че може да има и други причини, поради които "Генералите и офицерите на Царство България са сред най-тежко пострадалите от комунистическите репресии в зората на "народната власт" след 9.IX.1944 г."

И други любопитни документи ви предлагаме. Например този, с който се изхвърлят от висшите учебни заведения и не се допускат до тях неблагонадеждни момичета и момчета. Практика, която властта на Отечествения фронт също използва, но както добре се вижда, не ОФ я е измислил.

Толкова съм писал за “кръвожадните комуняги”, заграбили властта на 9 септември, че сега на тях хич няма да се спирам. Само ще припомня, че повечето от членовете на отечественофронтовското правителство са или английски, или югославски агенти, или пък и двете. Ами чий е регентът Цвятко Бобошевски, който като министър на правосъдието през 1925 г. внася в Народното събрание кървавите допълнения към Закона за защита на държавата, насочени преди всичко срещу комунистите и дружбашите? Ами Кимон Георгиев, Дамян Велчев, Димо Казасов и сие - защо и те не са изправени пред Народния съд за стореното от тях през времето от 1923 - 1925 г., а оглавяват държавата? И чак след десет години ще се състои такъв съд. А за това време двама от най-окървавените - Димитър Порков и Иван Вълков, ще “минат метър”.

МВРНЗ Централно управление

– 10225, 17 1Х 1943 г. София

Бързо поверително до г.г. областните директори на полицията, околийските управители и кметовете от Царството

Копие: Министерството на народното просвещение

Министерството на народното просвещение досега е провеждало надзор върху лицата, които са се записали за студенти в Университета “Св. Климент Охидски” и в другите наше висши училища. Целта на тоя надзор е да се предотврати приемането за студенти на лица с противодържавни, противонародностни и противорелигиозни убеждения и прояви и се предпази нашата академична младеж от зловредното скрито или явно влияние на отрицателните учения, които подкопават българщината и са противни на нашите национални интереси и идеи.

Днескашните обстоятелства и времената, които преживяваме изискват тоя надзор да се засили още повече, а това налага пълно и добросъвестно съдействие на всички полицейски и административни власти в страната. Затова наредете на местните полицейски органи да изпратят най-късно до 1 октомврий 1943 г. в Министерството на народното просвещение - отделение за средно и висше образование напълно проверени сведения за неблагонадеждните младежи, които са вече студенти в университета “Св. Климент Охридски” и в другите наши висши училища, както и на тия, които ще се запишат за студенти през учебната 1943/1944 г. и за чиято политическа благонадеждност от гледна точка на закона за защита на държавата съществува съмнение.

Лица, за които сведения са неблагоприятни, не ще бъдат приемани в Университета и другите висши училища. […]

Също наредете до местните полицейско-административни власти да издават удостоверения за политическа неблагонадеждност на такива лица, които желаят да стажуват[…]

Вменява се в дълг на лицата, натоварени със събирането на сведенията, да бъдат най-добросъвестни и да не влагат лични чувства при даване на преценка за студентите и тия, които възнамеряват да се запишат за такива[…]

Главен секретар: Ал. Желев

Вярно: главен инспектор Т. Лулчев

ТЕЛЕГРАМА

София, 15 юли 1944 г., № 916 от 15.VІІ, приета на 15.V11.

Д ъ р ж а в н а  т а й н а

На 12 юли министърът Станишев ми съобщи поверително, че се е сблъскал с трудности в Министерския съвет по въпроса за борбата с партизаните. Багрянов и повечето от министрите заявили, че са съгласни с воденето на борбата с въоръжените партизани и с тяхното ликвидиране, но не одобряват бруталното преследване и санкциите срещу близките на партизаните. Особено недоволство изказали от новия директор на полицията [полковник Сава Куцаров], който бил много брутален. Той заявил, че по принцип се е разпоредил да се засили борбата срещу партизаните. Той, Станишев, е напълно съгласен със своя директор. Дори и когато полицейските мерки засегнат някой невинен, то това не е толкова важно, отколкото сплашването, което обезпечават бруталните действия на полицията. Стълкновението в Министерския съвет, при което на негова страна застанали военният министър и министърът на строежите полковник Василев, стигнало дотам, че накрая Станишев заявил, че по този въпрос той не признава друг курс и ако трябва, ще си подаде оставката. Тогава Багрянов отстъпил и одобрил неговите насоки за борба срещу партизаните. Нещо повече, през следващите дни Багрянов насрочил съвещание с висшите командири на въоръжените сили, на което той, Багрянов, ще говори за външнополитическите насоки на политиката, а Станишев - за вътрешнополитическите.
    Това съвещание се проведе на следващия ден. Един от участващите генерали ми каза, че Багрянов, излагайки външната политика на правителството, заявил, че в нейната основа са залегнали германско-българските отношения, от които България не може и няма да се отклони. На това трябва да се подчини всичко останало!

Бекерле  

ПИСМО-ТЕЛЕГРАМА
   София, 6 юли 1944, № 1021 от 6. 07., приета на 9.07.
П о в е р и т е л н о

Както разбрах от страна на тукашната швейцарска мисия и както ми беше потвърдено и от главния секретар на външното министерство, тукашният швейцарски шарже д'афер, като представител на протекторските сили, неотдавна обърнал вниманието на българското правителство, че в Самоков и Своге са били избити пленени английски и американски летци. Той заявил, че напълно разбира, че ожесточеното от терористичните въздушни нападения българско население може да прибегне до законна самоотбрана и саморазправа с неприятелските летци, но че е недопустимо, когато в линчуването участва армията и полицията, и когато, както в Своге, се режат главите на летците и се поставят за зрелище в началото на селото.
Главният секретар на външното министерство обещал проверка по случая.
Както разбрах в Министерството на войната, досега от населението или от военните, респективно полицията, са избити 18 летци.

Бекерле     

Тв. Бързо. Лично-поверително

Тук, Пловдив, Бургас, Шумен, Търново, Враца, Дупница, Стара Загора, Плевен, Ксанти, Скопие и Битоля - командирите на 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, жандармерийски дружини, и командиру общожандармерийската преносима рота

В случаен разговор с г. министра на Вътрешните работи и народното здраве разбрах, че до него идват сведения и оплаквания за известни прояви на садизъм от страна на войскови чинове при унищожаване на нелегалните.

Така един гражданин се натъкнал на няколко голи трупове на млади момичета, убити в един дол покрай шосето Х до село У.

Пита се, щом положително са ятаци, там ли трябваше да бъдат ликвидирани.?

В село П., след като било приключено разследването и задържане на младежи ремсисти, някои от по-богатите родители внесли суми от по 100 000 лева, с което успели да освободят от ликвидиране техните синове. Така била събрана сумата 700 000 лева.

Пита се, нима парите могат да освободят от отговорност техните деца, които безконтролно са отстъствали от семействата и са правили конспирация против държавата.? Тогава докъде ще се стигне, щом с пари може да се откупва дейността за противодържавна дейност?

В село Х. войници от една войскова част са набивали на колове главите на убити нелегални.

Пита се, оправдана ли е с нещо подобна постъпка и има ли смисъл да се върши това?

Защо ще ги излагаме главите и труповете им по площади, за да се използва това от техни съидейници и ги рисуват утре като герои - мъченици?

Не е ли по-достойно за нас, като честни и доблестни бойци да унищожаваме нашите врагове, тъй както се унищожава изобщо врага в боя, т.е. с разстрелване, без да изпадаме в подобно остървление, което не допринася нищо, но ни излага в собствените ни очи като некултурни хора със садистични и животински инстинкти?

Безпощадно преследване и унищожаване на бандитите, не значи да се вършат жестокости.

Най-достойният начин за доблестния воин е да убие врага си в боя, или да го разстреля в дебрите на балкана - там където е неговото скривалище и откъдето той дебне да забие ножа в гърба на Българската родина. Ако те, нелегалните, са жестоки садисти, ако те изпадат в такива животински припадъци - поливат с гас, бият и измъчват граждани, военни и полицаи, нека нашия отговор бъде - верният изстрел срещу тях от ръката на българския боец, който пази българщината и обединеното отечество от грабливата мръсна и подкупна ръка на безотечествениците.

Като се има предвид горното да не се допускат подобни прояви, с които нищо не се постига. Нелегални и положителни ятаци са еднакво виновни и в еднаква степен врагове на държавата, чиято съдба трябва да бъде такава, каквато те готвят на Родината ни - смърт.

№ 232, 10 юний 1944 г., ст. София

ДАА ф. 2123к, оп. 1, а.е. 105545

“Съдбоносните решения и драматичните събития 1941 - 1944 в царство България , отразени в документи”, изд. Пловдив, 2024 г.

Поверително

Министерство на войната, щаб на войската Санитарна служба

№ 1 - 308, 18 V1 1942 г.

София

Към № 1 - 236

Германската легация, служба военно аташе, с № 384/42 съобщава, че Германското главно командване с особена благодарност приема българските военни лекари, които възнамерява да настани в източната лазаретна база на група А.

На нашите лекари ще се дава заплата от Германското главно командване според длъжността, която заема.[…]

Изпращането на зъболекарите ще бъде допълнително.

Санитарен полковник началник на Военно-санитарната служба.

Подпис не се чете.

Из речта на бившия министър-председател проф. Александър Цанков, произнесена в третото заседание на V11 извънредна сесия на ХХV обекновено събрание, състояло се на 19 август 1944 г.

Взеха се мерки и тъкмо когато тези мерки взеха да дават резултат, Вие ги отменихте. Били много жестоки! И аз чух - съжалявам, че г. военния министър не е тук, но вие ще му кажете - да се обвинява армията, че тя вършела изстъпления, че тя била варварска, господа.! Това не се казва от обикновени граждани. Това се казва от някои министри, те се знаят и вие може би ги знаете. Армията не върши варварства. Армията престъпления не прави. Тя не е кървава. Тя кърви не пролива, тя пази държавата, тя пази от вътрешни и външни врагове. Тя изпълнява заповеди. И онзи, който е дал заповедите, той носи отговорност за тях. Ето, и аз дадох заповеди. Аз се справих с кървави заповеди, с много кървави жертви, затова имам прозвището “кървавия Цанков”, но онзи който само върти кръвожадно ханджара и който му се изпречи, веднага е готов да го посече. 30 000 души съм бил избил! А армията въдвори реда по заповед на правителството. Изстъпления нямаше. Ако има такива, аз носех отговорностите. С другарите си я носехме. Ние не дадохме, няма да дадем, не бива да се дава и няма да се даде да се хвърли петно или укор, какъвто и да е той върху българския войник, комуто е заповядано на всяка цена за възстанови реда, та ако ще да обезглави онези, които се бунтуват и които сами се поставят извън законите и събарят държавата си. Те са извън законите, те не могат да претендират за законност. А, заповядайте, господа, елате тук и където искате другаде, да се борим идейно, да се уверим. Всеки от нас ще има право,все един от нас ще победи идейно. […]

ДАА ф.49, оп1, а.е. 63, л. 56

"Деветосептемврийската социалистическа революция 1944", проф. Славка Петрова, Държ.изд. "Наука и изкуство", 1981 г.:

Из главата "Завладяване на политическата власт в страната"

В повечето селища (в Софийска област - б.а.) въстаниците се справиха бързо и успешно, без да срещнат съпротива. В някои обаче врагът не се помири с поражението си. Така на 10 септември командирът на 3-та батарея от 4-ти арт. полк и други фашисти около него в с. Долни Лозен направиха опит да завземат отново общината. Завърза се престрелка. Фашистите заловиха и веднага разстреляха партийния секретар в селото Цв. Роглев, члена на БКП Янко Чокерски и на РМС Стойко Ангелов. В с. Мрамор офицери-фашисти от евакуираната в селото артилерийска школа, не признаха властта на ОФЕ и се укрепиха в една от батареите на школата, готови за въоръжена съпротива. С помощта на войници от допълващата дружина на общовойсковия свързочен полк съпротивата им бе ликвидирана, те арестувани и предадени на Народния съд.

В повечето войскови гарнизони овладяването им от революционните войници стана само с арести на 11 реакционни офицери.

В отделни случаи не мина и без кръвопролитие и от двете страни. Така на 10 септември на гара Владая се разбунтува един ешелон от 33-ти пех. полк срещу реакционните офицери. При опит да бъде арестуван командирът на дружината бе смъртоносно ранен Й. Щирков, председател на войнишкия революционен комитет. Бе убит и самия командир.

При завземането на властта най-силна съпротива врагът оказа в Ботевград... Командирът на войсковия гарнизон не присъедини войската към властта на ОФ и превърна казармата в контрареволюционно гнездо, където се настаниха и жандармеристите... За да избегнат кръвопролитието, ръководителите на ОФ решиха да изведат началника на гарнизона от казармата, като го поканят на преговори в околийското управление. Останал сам, майор Русев бе арестуван и принуден да заповяда по телефона на заместника си: да се пуснат партизаните в казармата, да се разоръжат жандармеристите...

В Радомирска околия... първата грижа на партизаните беше да овладеят казармата... но въстаниците заплатиха скъпо - загина боецът Станимир Ив. Динев от с. Габров дол, Брезнишко, партизанин в отряд "Георги Димитров"...

В главния център Дупница загина въстаникът Д.Ризов, секретар на ремсовата организация в с. Рила. Съпротивата на врага бе сломена. Убийството на Ризов предизвика гнева на народа и нищо не бе в състояние в този ден да го възпре, където откриеше полицаи, да ги ликвидира. Само няколко дни след въстанието в с. Рашка Гращица (Кюстендилско - б.а.) въоръжени фашисти влязоха и убиха в дома му ятака дядо Ив. Китанов, баща на народния герой Асен Китанов...

В Пловдив въстаниците разкриха саботаж на гарата: широко бе разпръсната мълвата, че водата е отровена; пилот-офицер пусна бомба над града и избяга зад граница. Бе убит Ж. Иванов, партизанин... Въоръжени фашисти нападнаха в центъра на Пловдив граждани... 

В някои селища, като например в с. Горно Прахово, властта на ОФ бе установена едва на 19 септември с помощта на въстаници от Борисовград.

При изключителен всенароден ентусиазъм протече въстанието и в Перущица. Дало в борбата 27 убити антифашисти, над 26 политзатворници, 60 въдворени и 16 партизани, населението в това историческо селище като лавина излезе на улицата, щом научи за победата на ОФ в София. Фашистките управници - кметът, целият състав на полицейския участък и други виновни за разстрела на 6.VI.1944 г. на 22 д[уши] от селото, повечето младежи, избягаха и се укриха...

Тежко ранен в боя, на 10 септември издъхна кметът на с. Величково - Иван Вл. Чавдаров, член на РМС, а десетина дни по-късно (24 септември) и Благо Ст. Фърнов, член на ремсовата бойна група в с. Величково. Селото бе прочистено от фашистите.

Въпреки големите завоевания на ОФ (в Стара Загора - б.а.) на 9 септември  войсковият гарнизон не се присъедини към революцията. Седалището на 8-ма дивизия се превърна в сборен център на фашистки офицери, полицейски началници и други врагове на народа... На 10 септември бе организиран голям митинг... Същия ден на гара Стара Загора спряха ешелони с войници от 3-та дружина на 18 пех. полк и 5-та пех. дивизия на прикриващата армия и от 1-ви дивиз. арт. полк. Войниците въстанаха на гарата. Те не знаеха направлението и целта на тяхното пътуване, командирите им с мълчание отминаваха... Възбудени и въоръжени, те можеха да се превърнат в опасна стихийна сила за народната власт. Пратеници на ОФ и БКП веднага овладяха положението. 

До въоръжено сблъскване (в Бургас - б.а.) се стигна между войниците от 32-ри пех. полк и ген. Каров, командир на 12-а пех. дивизия от Прикриващата армия... В завързалата се престрелка бяха убити двама офицери, един ранен, а ген. Каров, арестуван и убит от въстанали войници. ...На 10 септември в Несебър фашистки офицер от засада уби ремсиста Н. Трендафилов, който като милиционер охраняваше реда и спокойствието в града. 

Най-продължителна и упорита съпротива оказа началникът на войсковия гарнизон в Хасково... На 10 септември въстаници завзеха някои участъци. В града влязоха и партизаните от отряд "В. Златаров"... И през този ден полк Маринов не се присъедини към въстанието, а казармата се превърна в център на контрареволюцията. Тук пристигнаха два полка от с. Узунджово, командвани от реакционери. Началото на въоръжената развръзка сложи полк Маринов, който стреля във войника ремсист Д. Вълев и го нарани тежко. Полковникът и други офицери - реакционери, бяха ликвидирани в започнатата престрелка. В нея загина партизанинът комунист Дойчо Лозев от Хасково... 

Към обяд в града (Шумен - б.а.) пристигнаха  въстанически отряд от Варна с над 200 души и сборния Шуменско-Търговищки партизански отряд. Едно след друго бяха овладени пощата и другите учреждения. През цялото време на бурни тържества във II полицейски участък, в околийското управление и в щаба на Бранник се подготвяше съпротива от офицери, жандармеристи, стражари и укрили се други местни фашистки управници. Опитът им да окажат съпротива в присъствието на Червената армия придобиваше друг смисъл. Подпомогнати от съветски картечари, въстаниците обкръжиха вражеските гнезда, сломиха ги с огън и арестуваха намиращите се там бивши властници...

В отделни случи при установяването на властта на Отечествения фронт и в близките няколко дни се стигна и до въоръжен сблъсък. (Хасково, Дупница, Шумен, Габрово, с Юнаците Пазарджишко, Д. Лозен, Софийско и др.). В отделни случаи обаче стихийният гняв се изля в саморазправа с омразни фашисти - издевателствали над населението. Това бяха преди всичко някои известни с фашистките си престъпления генерали (Варна, Плевен, Айтос и др.), кметове и други местни фашисти. Прибягнаха към оръжието отделни войнишки комитети при опита им да овладеят поделенията, за да ги присъединят към ОФ. В тези случаи се дадоха жертви и от двете страни. (Владая, Радомир, Дупница, гара Крумово и др.).

Свалената от политическата власт реакция не се примири със своето поражение и още в първите дни след завземането на властта от народа започна въоръжени терористични действия с реставраторска цел.

Иван Пейчев

Из "Последният марш":

В обратния път,

в обратния път

дърветата черни стърчат.

Край гибел и смърт

в колони вървят,

вървят

хитлеристи,

вървят.

Те крачат в конвой

те крачат под строй

и крият очите си празни.

Със страшен покой,

с ужасен покой,

просторът огромен ги смазва.

Из дознанието на капитан Иван Мишкетов, произведено от ст[арши] милиционер при II мил[иционерски] уч[астък] Чирпан

(Изказваме благодарност към проф. Иван Панчев за съдействието му в издирването на дознанието).

На 8 септемврий т.г., отивайки към щаба на дивизията, бях срещнат от командира на бранниците и един друг младеж с винтяга, който каза, че бил ратник. Попитаха ме какво ще правя и дали няма да бягам в планината. Казах им, че ще направя това, което ми заповяда началството. Те видимо търсеха човек, който да организира група за бягане.  Когато отидох в щаба на дивизията, доложих това на командира ген. Грозданов. Не си спомням дали не беше същия ден, раз[узнавачът] Пею Касабов ми каза, че се готви преврат, за който ще се даде парола по радиото. Доложих за това на началник-щаба, който ми каза, че е вземал мерки да се предотврати тази работа. Каза, че говорил по същия въпрос с бранниците и ратниците и ги убедил да си стоят по местата. 

Вечерта на 8.IХ. на смръкване ме намери адютанта ми и ми доложи, че се получила радиограма да замина за София. Доложих за това на командира на дивизията, който разреши да замина. В това време се получи нова радиограма (шифрована) до обл[астните] поли[цейски] началници в Ст. Загора и Бургас. В нея се казваше обл. полиц. началник да се яви при командира на дивизията и му докладва, че от военното министерство са заповядали жандармерийската дружина да замине веднага с каквито превозни средства намери за Пловдив. Командирът на дивизията каза, че щом това се заповядва, трябва да се изпълни и аз отидох да подготвя дружината. Когато препрочетох наново радиограмата, забелязах, че е подписана от началника на униформения отдел в полицията Георгиев. Понеже знаех, че се готви преврат, това ме усъмни и реших да се посъветвам пак с командира на дивизията. Намерих го с началник щаба полковник Панчев и доложих, че тази радиограма е много съмнителна. Той заповяда на полковник Панчев да проучи въпроса. Отидох с последния в дома му, гдето той разгледа радиограмата и се увери, че е съмнителна. Вика по телефона щаба на [...] армия в Пловдив и щаба на жандармерията в София, където дежурните му казаха, че не знаят да има такова нареждане. Тогава той ми заповяда да замина само аз за София[…] 

В София се явих в жандармерията към 11 ч. Генерал Димитров беше много смутен и ми каза, че ме викал, за да ми даде указания за разформироване на дружините, но сега се получила нова заповед от главнокомандующия ген. Маринов жандармерийските дружини да не се разформироват, а те да останат както са били към щабовете на дивизиите. В това време превратът в София беше станал и по улиците имаше манифестации. Войниците от жандармерията се бяха разбягали, също и някои офицери. Доложих на ген. Димитров, че това ще стане и с моята дружина. Той се ядоса и каза: "Като нямат командир на място! Защо другите дружини не бягат?"  Действително командирите на Вратчанската и Търновската дружини, които бяха в момента там, заявиха, че дружините им били даже още в акция и никой нямало да мръдне. След това генералът заповяда като се върнем, да изгорим всички преписки освен вещевите, оръжейните ведомости и списъците за заплатите. Попитах го относно викането на дружината в Пловдив. Той отговори: "Това е сигурно работа на оня глупак Куцаров". Разбрах от другите дружинни к[оманди]ри, че нареждането било общо да се съберат дружините от Ю[жна] България в Пловдив, а тази от Северна - в София, и те заповядали да тръгнат, след като се съберат.  

Когато наближихме Пловдив, видях, че бягат цели групи от жандармерийската дружина. Попитах един подпоручик, който ми каза, че дошли лица от отечественофронтовия комитет и им предали да напуснат града, защото иначе щяло да стане лошо... Пристигнах в Стара Загора към 3 ч. на 10. IХ сутринта. Към 8 часа отидох в щаба на дивизията и доложих всичко на генерал Грозданов и той ми заповяда да остана в щаба на дивизията. Тогава започнаха да пристигат един по един ротните ми к[оманди]ри и долагаха, че не могат да задържат войниците си, всички искали да си отиват, даже мнозина избягали. Дойде и домакинът подпоручик Петко Русев. Той ми доложи, че идвали милиционери в щаба на дружината и предали всички от жандармерията да се събличат. Доложих за това на началник щаба на дивизията и той нареди по моя молба адютантът и домакинът на дружината да бъдат мобилизирани, за да могат да сдадат имуществото и оръжието... На път от Ст. Загорската гара за щаба на дивизията бях задържан от милиционери и откаран в училището "Св. Кирил и Методий"... Това мисля, че беше на 19.IХ. От военния затвор бях откаран на 25.Х. в град Чирпан.

По въпроса за изгарянето на преписките[…] Когато се върнах от София, видях в щаба на дивизията, че преписките се горят. Исках да запазя тия заповеди... 

Горното написах саморъчно и за верността му се подписвам.       

Подпис (не се чете)

  1. Х.1944 г. Чирпан. Произвел дознанието ст[арши] милиционер при 11 мил[иционерски] у[частъ]к (подпис не се чете). 

ДАА, ф.  1449, оп. 1, а.е. 712 

* Черно на бяло