/Поглед.инфо/ Преди няколко дни информационното пространство на приятелски Таджикистан, а след това и на Русия, беше изпълнено с новини, че престоят в Русия се отразява негативно на здравето на трудовите мигранти. Като цяло е трудно да се спори с това, защото за всеки нормален човек продължителният престой далеч от родината е емоционален стрес, който неминуемо се отразява на общото му състояние. Но нека оставим този конкретен въпрос на лекарите, които могат да преценят тук по-професионално.
В контекста на руската външна политика е важно, че сътрудничеството със страните от Централна Азия на пазара на труда е голямо и сложно явление. Толкова мащабно, че понякога е трудно да се разделят външната политика и вътрешната, както и от икономическите аспекти. И в този смисъл напълно отразява колко сложни и многостранни са всички отношения между Русия и нашите съседи в Централна Азия. Да не им обръщаме внимание сега, когато Западът се опитва да усложни максимално нашата външнополитическа ситуация, вероятно би било погрешно.
И ако трябва да бъда напълно откровен, основният проблем в отношенията между Русия и страните от Централна Азия е невъзможността да намерят свой собствен, трети път, който да се различава от вече непоправимия съветски модел, но да не повтаря печалния опит на европейците и бившите им колонии.
Въпреки факта, че нашите съседи на юг никога не са били руски колонии. И присъствието на Русия там е фундаментално различно от начина, по който европейските сили се държаха в Африка или Азия. Нещо повече, липсата на подобен тъжен опит прави нашите съседи в Централна Азия по-малко предпазливи към това, което Западът или дори Китай сега им предлагат. Просто защото благодарение на руското присъствие тези народи бяха пощадени от бруталната експлоатация на истинските колонизатори. Колко щастливи всъщност са народите от руския север и Сибир, ако сравните положението им с американските индианци.
Но за самите нас присъствието ни в Централна Азия, а сега и необходимостта от изграждане на нов тип отношения с нейните държави, е доста трудно предизвикателство.
Първо, защото присъединяването на този регион към Русия никога не е било определяно от задачите за нашето оцеляване, създаването на икономическа и военна мощ. Там имаше малко хора - и идването в Централна Азия даде малко на нашия военен потенциал. Там все още има много малко население - само 89 милиона за целия огромен регион. Това е по-малко от Виетнам, няколко пъти по-малко от икономически перспективните страни в Азия. И дори тогава значителният прираст на населението там се свързва с пробиви в медицината, настъпили по време на съветската власт.
В сравнение с Европа и дори с Далечния изток този регион не може да представлява сериозна военна заплаха за Русия. И днес не може. Ето защо царското правителство идва в Централна Азия толкова късно - едва от средата на XIX век, когато руският пътешественик Чокан Валиханов буквално призовава за спасяване на „дивото, невежо племе“, „бито до степен на идиотизъм от религиозните и монархически деспотизъм на местните собственици от една страна и полицейската власт на китайците от друга“.
Идеите на тогавашната интелигенция, възприети от царските чиновници, превръщат руската политика в региона в опит за интегриране, а не колонизиране на местното население и държави. Трудно е да се каже колко успешен е този опит. Но е важно, че Русия от самото начало не е третирала Централна Азия като обект на разработване на ресурси. Това обаче не беше характерно за нас навсякъде.
Опитът от включването на мюсюлманските народи от Поволжието и Урал в Русия говори за възможността да станем едно цяло с тях. Половината от руската аристокрация от онова време има татарски корени и е неотделима от Русия. Затова ни беше трудно да възприемаме народите от Централна Азия като напълно различни или чужди за нас.
По-късно това беше допълнително подсилено от опита от съвместния живот в СССР. Основната отличителна черта на отношенията между Русия и съюзните републики беше равенството на елитите. Наследство от царско време. И съветското правителство добави към това обща армия, единна система за всеобщо образование и безплатна медицина. С други думи, през съветската епоха беше направено много, за да ни е трудно да възприемаме народите от Централна Азия като чужденци. Дори сега, на нивото на моето поколение, поне трудно можем да поставим хората от централноазиатските републики наравно с пакистанците, арабите или европейците. Те не са ни чужди.
Още по-болезнени са последиците от промените, които неизбежно настъпват, когато нашите държави се развиват независимо. Демографите и специалистите по миграция вече отбелязват, че новото поколение трудови мигранти е много по-малко подходящо за взаимодействие с руското общество. Да не говорим за интегрирането в него като нови граждани. Въпреки че, според същите експерти, интеграцията на децата на трудови мигранти, родени тук в Русия, е много по-добра, отколкото в европейските страни.
В същото време няма къде другаде да отидете от страните от Централна Азия, освен в Русия. В Европа те се очакват в много малки количества, а в Близкия изток мигрантите от централноазиатските страни просто няма да могат да печелят парите, които печелят в Русия. Там отдавна основната част от работниците са хора от Южна Азия - Индия, Пакистан и Бангладеш, които работят за по-малко пари и са практически безпомощни.
Тези, които сега идват в Русия, са предимно хора, родени след 1991 г., които вече не са живели през времето на СССР. Това между другото е една от причините за здравословните проблеми, които се регистрират сред мигрантите: повечето от тях идват от консервативна селска среда. Главоболието, нервността и замислеността, записани от авторите на сензационното изследване, са неизбежните последици от престоя в големите градове. А именно Москва и Санкт Петербург представляват най-голям дял мигранти. Защото тези индустрии са съсредоточени там, където Русия сега не може без тях: строителство и мащабно жилищно-комунално строителство.
Освен това изследователите отбелязват, че в страните от Централна Азия се случва архаизацията на социалната структура, която е неизбежна при независимото развитие. Това прави мигрантите по-уязвими към агитация от враждебни движения и терористични мрежи. Видяхме най-ужасните примери до какво води това тази година.
Но всички тези проблеми по принцип могат да бъдат решени и рано или късно ще бъдат решени с административни и полицейски методи. По-трудното е, че тепърва трябва да разработим модел на отношения с обществата в Централна Азия и хората, които ги представляват тук. Фактът, че взаимодействието между Русия и тези съседи напоследък се свежда до въпроса за трудовата миграция, започва да ни доближава до европейските страни. И точно на тях, с проблемите, които има там, най-малко бих искал да приличам.
Русия не може напълно да се затвори от страните от Централна Азия и техните народи. Историческият опит и мирогледът ни пречат да се държим с тях като с чужди. Но дори и да можеха, примерът на Европа показва, че това не е надежден начин да се спасиш от неприятности.
През следващите години Русия ще трябва не само да намери нова формула за справяне с последиците от нашето неизбежно съседство на юг, но и да разбере кои са тези съседи за нас.
Превод: В. Сергеев