/Поглед.инфо/ От началото на септември германският канцлер отново се активизира на дипломатическото поле и започна да говори за мир в Украйна и диалог с Русия. И това като цяло е изненадващо. В края на краищата Олаф Шолц е едва ли не един от основните „ястреби“ в борбата срещу Русия. Освен ракетите “Таурус”, които не рискува да достави от страх от ескалация, Германия предостави на Украйна повече от щедра помощ - от системите за противовъздушна отбрана “Ирис” до танковете “Леопард”.
В списъка на спонсорите на Украйна Германия изпреварва Великобритания и Франция, въпреки че Лондон най-много подтиква Киев към ескалация, а Еманюел Макрон наскоро заплаши да изпрати войски на НАТО на украинския фронт. В онези моменти, когато западната общност разбра, че контранастъплението на ВСУ се е провалило, Русия е поела инициативата, Конгресът на САЩ заплашва да не одобри следващите траншове, а Европа изчерпва безплатните оръжия, Шолц се е застъпвал за Украйна.
Да, през май Шолц също призна, че Германия вече е достигнала предела на своите възможности. Общо обемът на помощта за Украйна възлиза на 28 милиарда евро, като за 2024 г. са предвидени още 7 милиарда, които все още не са напълно събрани. Но Берлин „ще предоставя помощ, докато е необходимо“, увери ръководителят на германското правителство.
Въпреки че през цялата 2024 г. имаше активен процес на развитие на дипломатически пътища и няколко страни едновременно - Швейцария, Дания, Китай, Индия, Бразилия, Турция и Саудитска Арабия - предложиха своите мирни планове, Шолц се опита да избегне всякакви гръмки фрази за мир. Той не отрече прекратяването на войната като цел, но, за разлика от страните от „световното мнозинство“, не се опита по някакъв начин да успокои Русия. Няма и намек за териториалния компромис, за който намекнаха Тръмп, Мъск и папата. И няма инициативи Русия да бъде поканена на преговори или дори да възобнови контактите с Кремъл. Само веднъж през зимата той допусна комуникация с Путин, и то защото го питаха за това, а той не можеше да се държи като пълен „ястреб“ пред своите избиратели.
Но във всички останали изпълнения Шолц се опита да покаже мускулите си. По време на посещението си при Джо Байдън той разкритикува интервюто на руския лидер с журналиста Тъкър Карлсън. Явно, за да демонстрира още повече на лидера на НАТО, че Берлин не се е предал, а е готов да бъде в челните редици на борбата срещу Русия.
Връщайки се от Вашингтон, на Мюнхенската конференция по сигурността, канцлерът обяви заплаха за НАТО от Русия. Там, в Мюнхен, той припомни 100-те милиарда евро, отпуснати за укрепване на Бундесвера, и обеща, че на юлската среща на върха на НАТО Германия ще покаже какъв е приносът ѝ за защитата на Алианса. За да затвърди образа на защитник на НАТО, Шолц започна прехвърлянето на 500 германски войници в Литва през пролетта. Що се отнася до мира в Украйна, той нарече условие за започване на преговори изтеглянето на руските войски от териториите на Украйна.
И тук идва гръм от ясно небе. В първите дни на есента Шолц и неговите помощници направиха три изявления наведнъж, демонстрирайки готовността си за мир. На 8 септември в интервю за Це-Де-Еф канцлерът каза, че е „дошъл моментът за дискусии как да се ускори краят на военния конфликт в Украйна“. По пътя той отбеляза, че „германските власти ще направят всичко, за да гарантират, че нищо не е скрито по въпроса за взривяването на “Северните потоци” и че отговорните ще бъдат наказани“. На следващия ден говорителят на германското правителство Щефен Хебестрайт говори. Той каза, че Шолц няма да се поколебае да говори по телефона с Владимир Путин, ако прецени, че моментът е подходящ. И моментът, съдейки по следващите му думи, е подходящ: „навсякъде по света има усещане“, че конфликтът в Украйна трябва да приключи възможно най-скоро. И най-интересното е, че според представителя на Шолц преговорите трябва да се водят между Киев и Москва, а Германия може да играе само спомагателна роля.
Два дни по-късно самият Шолц започна да говори за дипломация. Той смята, че е необходимо да се проведе мирна конференция за Украйна, но задължително с участието на Русия. „И ще го кажа отново. Сега е моментът, сега е моментът, когато трябва да проучим какви възможности съществуват. Имаме нужда от още една мирна конференция – и Русия трябва да бъде на масата за преговори“, каза Шолц в Бундестага. „Това е предизвикателството, с което трябва да се справим сега, за да разберем какво се случва“, добави той. За да бъде разбран правилно, канцлерът веднага направи уговорката, че мирът трябва да се случи в рамките на териториалната цялост на Украйна, а не да бъде наложен или постигнат чрез капитулация.
След масираните доставки на оръжия от Германия за Украйна, втвърдяването на риториката на Шолц и изоставянето на идеята за преговори, последните събития излизат от обичайната логика. Но ако се обърнем към фактите и приемем, че в крайна сметка идеализмът не винаги надделява над прагматизма в политиката на Шолц, промените в германската външна политика са разбираеми.
Първо, посланията на Шолц са насочени предимно към местната аудитория. Недоволството от икономическото положение на германското население нараства. Инфлацията и спадът в производствените обеми са резултат от санкциите срещу руската енергетика, глобалната конфронтация, увеличените военни разходи за Украйна, съюзниците и Бундесвера. Със започването на доставките на ракети с голям обсег на Украйна от САЩ и Великобритания нараства рискът от ядрена ескалация и въвличане на Германия в нова война, което също се възприема изключително остро от германския избирател. В резултат на това партиите на Шолц и неговите партньори в „светофарната коалиция“ се провалиха на изборите за провинциалните парламенти на Саксония и Тюрингия, губейки там от Алтернативата за Германия, Съюза на Сара Вагенкнехт и Левицата.
Второ, същите страхове от сблъсък с Русия плашат не само обикновените германци, но и властите. Шолц повтаря при всеки удобен случай, че „не сме във война с Русия“, а през 2023 г. правителството принуди „зелената“ външна министърка Аналена Бербок да се извини, че говори за война с Москва. Германия се готви за потенциален сблъсък, а германското разузнаване вече заплашваше руска инвазия в Балтика и Полша след няколко години. Но Шолц не иска изкуствено да създава причина за челен сблъсък. Нападението на ВСУ в района на Курск и обсъждането на НАТО за разрешение на Киев да нанесе удари на големи разстояния срещу Русия повишават степента на ескалация.
Трето, очакването на президентските избори през ноември в Съединените щати може да бъде стимул за мир. Шансовете на демократите се увеличиха след отстраняването на Джо Байдън. На последния дебат Камала Харис почти надигра Доналд Тръмп. Въпреки това, рискът от повторно влизане на Тръмп във властта в светлината на очевидните провали на Белия дом отвътре и отвън (Украйна, Газа) остава висок. На конференция в Мюнхен Шолц каза, че Европа трябва да мисли за собствената си сигурност, независимо кой ще спечели във Вашингтон. Така че дори победата на Харис няма да освободи Германия от всички заплахи, свързани с продължаването на войната в Украйна.
Разбира се, Шолц не иска мир, в който Украйна ще бъде разкъсана на парчета от руските войски. И той говори за това на глас: "Мирът трябва да бъде справедлив, а не наложен или постигнат чрез капитулация." Но ако изборът е между ядрена война и лош мир, той ще избере второто. Ето защо, докато ситуацията не е достигнала точката на кипене и САЩ все още отлагат разрешението за удари дълбоко в руска територия, канцлерът пришпорва Запада и останалия свят с дипломация.
Самата Германия е безсилна като посредник. През април Шолц, подобно на редица други европейски лидери, отиде при Си Дзинпин и го помоли да не помага на Русия, а да окаже натиск върху нея. Залогът не проработи. Сега Шолц казва, че конфликтът трябва да бъде решен чрез покана на Русия за преговори. Редица държави могат да действат като посредници. В реч през септември в Бундестага канцлерът отбеляза, че Берлин е предприел много стъпки, за да гарантира провеждането на мирни конференции в Дания, Саудитска Арабия, Малта и Швейцария. Сега ЕС обсъжда провеждането на нова конференция, тъй като швейцарската се оказа провал. Италианският външен министър Антонио Таяни подкрепи кандидатурата на Саудитска Арабия.
Ако преди германското правителство смяташе, че натиск трябва да се упражнява само върху Русия, то след Курск има и такъв към Украйна. Неслучайно точно сега германските следователи си спомниха за взрива на "Северен поток", а германската прокуратура издаде заповед за арест на украинеца Владимир Журавльов. И не е случайно, че Шолц в гореспоменатото интервю за Це.Зе.Еф, в което говори за мира след дълго мълчание, обеща, че „германските власти ще направят всичко, за да гарантират, че нищо по въпроса за взривяването на “Северните потоци” не е скрито, и отговорните са наказани.”
С една дума, няма значение кога и къде евентуално ще се проведе конференцията, на която за първи път след Истанбул ще се изправят лице в лице представители на Украйна и Русия, Шолц много разчита на това.
Превод: В. Сергеев